Разхождам се из селцето Сант’Анджело на италианския остров Иския, търсейки пътеката към вулканичните фумароли на южния бряг , но и едно от най-необичайните ястия в Италия, разказва журналистът на BBC Ева Сандовал. Стръмно стълбище ме отвежда над планински склонове, покрай бели вили, а гледката към мастилено синьото Неаполитанско крайбрежие е зашеметяваща. Спускам се към плажната ивица на залива Маронти, осеян с чадъри върху сив пясък, и сядам в крайморския ресторант Chalet Ferdinando a Mare.
Под терасата има ограден участък от пясък с табели „Опасност – температура 100°C“. Това са фумаролите на Иския – места, където подземни вулканични пари нагряват пясъка до кипене. Именно там в момента се готви моят обяд. Готвенето под пясъка тук не е туристическа атракция, а стара местна традиция.
Баща ми винаги е готвил така“, казва собственичката Фернанда Яконе, изброявайки пилешко, картофи, октопод, риба и миди.
Най-горещите фумароли са в залива Маронти, където поколения островитяни заравят храната, обвита във фолио, и парата я готви бавно. Лятото е пикът на тази практика – хората готвят, докато се къпят в топлото море. Няколко ресторанта, сред които Chalet Ferdinando и Ristorante Emanuela, предлагат „геотермална кухня“, давайки възможност на туристите да опитат тази традиция.
И двата ресторанта твърдят, че са първите, започнали да готвят в пясъка. Chalet Ferdinando, открито през 2005 г., няма печка – всичко се приготвя във фумаролите, за да се запазят вкусът и хранителните качества. Менюто включва класически пилешко, картофи, октопод с лук и други морски дарове. Съседният ресторант залага на по-традиционни рецепти.
Тази кулинарна техника привлича снимачни екипи от цял свят и дори изненадва италианци, които не са чували за нея. Освен в Маронти, на други места по острова също се готви с геотермална топлина – например в залива Сорджето, където 90-градусовите води служат за варене на картофи, царевица и яйца.
Вулканичният произход на Иския е видим навсякъде – от минералните извори до плодородната почва, която дава характерен вкус на местните вина. Някои свързват готвенето във фумароли с древните гърци или римляни. Местен геолог обяснява, че горещите газове идват от магмена камера на 2,5 км дълбочина.
Процесът изисква опит: различните продукти имат различно време за готвене – пилешко и октопод около два часа и половина, миди и скариди – около 15 минути. Всичко се приготвя в плътно затворени съдове, за да не влиза пясък. Някои модерни шеф-готвачи дори адаптират техниката в ресторанти с висока кухня.
Когато моето ястие пристига – пилешко и октопод със зелена салса и куркумени картофи – месото е крехко и ароматно, а картофите се топят. Може да не съм заровила храната сама, но се чувствам част от една лятна островна традиция, която съчетава вкус и уважение към силата на природата.
Източник: Economic.bg
