След дълги преговори Италианското министерство на културата закупи ценния портрет на младия Мафео Барберини, нарисуван от Караваджо, за 30 млн. евро (35 млн. долара). Мафео Барберини по-късно става папа Урбан VIII през 1623 година. Картината, включена в каталога на Караваджо през 60-те години на ХХ век, десетилетия остава скрита в частна колекция във Флоренция.
През 2024 г. портретът е предоставен за кратко под наем на Националните галерии за древно изкуство на Италия преди голяма изложба в Палацо Барберини в Рим. След това министерството успява да го придобие окончателно, като той става постоянна част от колекцията на Барберини и ще бъде показан заедно с други шедьоври на Караваджо като „Нарцис“ и „Юдиф отрязва главата на Холоферн“.
Директорът на музея Томас Клемънт Салъмън изиграва ключова роля в придобиването, а автентичността на картината е потвърдена чрез анализ през последните две години. Според министъра на културата Алесандро Гуили, придобивката е част от усилията на Италия да запази шедьоври на италиански художници в страната, за да бъдат достъпни за обществеността.
Палацо Барберини старата фамилна резиденция на Урбан VIII, остава в семейството до ХХ век. Портретът е предаван от поколение на поколение около 300 години, като семейството го продава едва през 30-те години на миналия век. Барберини е бил покровител на изкуствата още преди да стане папа и се запознава с Караваджо чрез своя приятел свещеник Франческо Мария дел Монте.
Портретът представя Барберини като скромен, спокоен и властен, демонстрирайки майсторството на светлината, с което Караваджо е известен.
Микеланджело Меризи (или Америги) да Караваджо (Caravaggio, 1571-1610 г.) е наречен така по името на родния му град Караваджо (близо до Милано). С въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон, съчетана с реалистично представяне на състоянието на човека (физическо и емоционално), той става един от основоположниците на бароковата живопис.
В големите композиции на Караваджо преобладава драматизмът, докато в малките, както и в портретите, се наблюдава спокойствие. Отхвърляйки традиционните за иконографията идеализирани образи, той избира за модели на своите апостоли и светци обикновени хора от народа. Възпроизвежда точно кожата, бръчките и материите на дрехите им.
Източник: Banker.bg
