В момента се води битка за това как когато потребителят търси някаква информация, като например за войната в Ирак, то чатботът, който първи му я предлага, да не използва само съдържанието на медиите, а и да препраща към тях. Това сподели Иван Нончев – главният редактор на „Мениджър Нюз“ – пред студенти в УНСС в рамките на деветото издание на „Медийните класове“. Става въпрос за инициативата на катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, която тази година се провежда в памет на колегата ни от „Банкеръ“ – Иван Рачев.
Иван Нончев бе озаглавил лекцията си „Краят на мейнстрийм медиите или началото на трансформацията им: Войната между редакторите и алгоритмите„. В уводната й част той се позова на проучване на „Ройтерс институт“, чиито основни изводи са, че мейнстрийм медиите отстъпват пред социалните мрежи, а те, от своя страна, работят с такива алгоритми, които фаворизират онзи тип съдържание, което кара хората да остават при тях, а не да влизат в друг канал.
Накратко за проучването на „Ройтерс институт“
То е проведено сред работещите в 280 електронни медии и дигитални платформи, предлагащи информационно съдържание, от 51 държави.
Малко повече от една трета от анкетираните изпълнителни директори и редактори – 38% от тях споделят, че вярват в добрите перспективи на журналистиката през идващата – 2027 година. За сравнение преди четири години подобно мнение са изразили 60% от анкетираните.
От „Ройтерс институт“ обясняват песимистичните нагласи с политически мотивираните атаки срещу журналистите, със загубата на средства от USAID – програмата, подкрепяща независими медии в много части на света, и със значителен спад в трафика към много онлайн новинарски сайтове.
Нещо повече – собствениците на електронни медии и дигитални платформи очакват през следващите три години трафикът от търсачките да намалее с повече от 40 процента.
В момента собствениците на медии, които разчитат на лайфстайл съдържание, споделят, че са били особено засегнати от въвеждането на обзорите с изкуствен интелект, предлагани от „Гугъл“. Те отчитат, че за последните три години трафикът от препращане към новинарските им сайтове от „Фейсбук“ е паднал с 43%, а от „Екс“ (преди това „Туитър“) – с 46 процента.
В отговор на променената ситуация, издателите смятат, че ще бъде важно да се съсредоточат върху разследвания; репортажи от мястото на събитието, анализ на контекста и върху така наречените истории на успеха – портрети и интервюта на успешни личности в различни сфери.
В проучването на „Ройтерс институт“ е отчетено, че песимистичните прогнози на медийните собственици се дължат и на още една тенденция при интервютата – много политици, бизнесмени, а и известни личности предпочитат да отидат при ютубъри, които им симпатизират, отколкото при телевизионни водещи.
Главният редактор на „Мениджър Нюз“ Иван Нончев призна, че в крайна сметка всички наблюдавани тенденции са удар по финансирането на медиите и те започват да реагират по различни начини – някои пускат телевизионни канали или започват да залагат на видео съдържание; други започват да се борят за законодателни промени, така че чатботовете да съобщават коректно кое съдържание от коя медия са използвали; трети алармират, че не всичко, което виждаме в социалните мрежи е наш избор – т.е. появява се съдържание, което потребителите не са заявили предварително, че имат желание да получават и „следват“.
Нончев сподели и една оптимистична (засега) статистика – в САЩ 25%-26% от рекламния пазар отиват в телевизиите, докато у нас процентите са повече и са около 55%, което означава, че засега мнозинството от рекламодателите вярват, че телевизията е канал, в който си струва да се инвестира.
По отношение на ИИ, Нончев призна, че го използва в работата си, но само в определени случаи – като например, когато иска да събере статистическа информация за производството на стомана в Съединените щати. В същото време подчерта, че читателите не бива да бъдат подценявани и че на тях вече им е омръзнало да четат статии, създадени от изкуствен интелект.
„Езиковият модел може да звучи изключително убедително, но той няма да ви даде ценна информация и това не се харесва на читателите„, обясни Нончев.
За да обясни категоричната си позиция срещу употребата на ИИ в писането на медийни текстове, той даде пример с потопения германски флот на 21 юни 1919 година. Той се самопотопява по заповед на германския контраадмирал Лудвиг фон Ройтер, който не е искал корабите да бъдат предадени на победителите в Първата световна война.
Нончев сподели прелюбопитна подробност – по-късно корабите започват да бъдат изваждани, тъй като тяхната стомана се оказва изключително ценна – тя не е замърсена с радиоактивни частици (ядрените опити се провеждат години по-късно) и заради това е предпочитана при изработката на фини електронни компоненти. Според Нончев и вестниците отпреди ИИ ще станат един ден особено ценни, когато медийната среда се замърси с употребата му.
На въпрос на студенти дали един ден вестниците няма напълно да изчезнат, Нончев отбеляза, че от години се говори за тяхната гибел, но те винаги ще имат своите читатели, които ще ги търсят и поддържат. Освен това дори и някога да изчезнат, някой ще се сети, че това е ниша и ще започне да издава вестник.
Срещата със следващия лектор в „Медийните класове“ ще е на 14 април (вторник) от 16:00 ч. в зала 408К. Тогава на тема „Бизнес журналистиката през призмата на енергетика, икономика и екология“ ще говори Георги Велев – главен редактор на „3E NEWS“.
Източник: Banker.bg
