Близо половин милиард лева (485.1 млн. лв.), първоначално предвидени за инвестиции в пътища и жп линии, бяха „изтрити“ от бюджетите за 2026 г. на регионалното министерство, оглавявано от Иван Иванов (БСП), и транспортното ведомство на Гроздан Караджов (ИТН). Драстичното свиване на парите за строителство идва на фона на видимо изоставане в настоящите проекти – капиталовата програма е изпълнена на едва 63%.
А това поставя под въпрос способността ѝ да превръща бюджета в реална инфраструктура, която да добави допълнителна стойност към икономиката.
Промените в МРРБ
Ударът е най-тежък в строителното министерство. Ако в първоначалния вариант на бюджета общите разходи на МРРБ бяха разчетени при малко над 2.4 млрд. лв., в нова версия на план-сметката сумата е свита до 2.1 млрд. лв., или с почти 305 млн. лв. по-малко. Голямата разлика идва от капиталовите разходи. В стария вариант за тях бяха заделени почти 1.4 млрд. лв., докато в новия те падат до 1.1 млрд. лв., или с 311 млн. лв. по-малко.
На този фон, текущите разходи за издръжката на самото министерство вървят нагоре. В перо „Персонал“ сумата се увеличава от планираните преди месец почти 147.5 млн. лв. на почти 153.7 млн. лв. в новия вариант. Увеличението е с около 6.2 млн. лв., или около 4 на сто.
Припомняме, че в проектобюджета общото увеличение на разходите за заплати е 10%. Защо обаче в МРРБ то е по-малко, не е ясно. Най-вероятно причината е свързана с желанието на управляващите да закрепят план-сметката с 3% дефицит.
Промените в МТС
Същият сценарий се разиграва и в Министерството на транспорта и съобщенията. При сравнение между стария и новия проектобюджети става ясно, че общата рамка на ведомството за разходи е намалена с почти 200 млн. лв. – от 1.7 млрд. лв. на 1.5 млрд. лв.
И тук „жертвата“ е развитието на обявената за приоритетна жп инфраструктура. Капиталовите разходи на министерството са орязани драстично – от планираните първоначално 820.8 на 646.7 млн. лв. Справката в детайлните таблици показва, че цялата сума на намалението (точно 174.1 млн. лв.) е взета от перото за „Капиталови трансфери“ към Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Това означава, че проектите за модернизация на жп мрежата ще се движат със забавени темпове спрямо първоначалните обещания.
Въпреки орязването на инвестициите разходите за персонал в транспортното министерство са увеличени с близо 2.7 млн. лв. – от 79.2 на 81.9 млн. лв.
Няма промяна по отношение на субсидиите, които са заложени за БДЖ, НКЖИ, „Български пощи, както и „България Хели Мед Сървиз“.
По-малко нови договори
Освен директните плащания, сериозен удар понася и възможността на държавата да възлага нови поръчки. В МРРБ лимитът за „нови задължения за разходи“ е свит с над 300 млн. лв. При транспорта ситуацията е идентична – таванът за поемане на нови ангажименти пада от 1.6 на 1.4 млрд. лв. Това е ясен сигнал, че през 2026 г. държавата планира да бъде много по-предпазлива в стартирането на нови търгове.
Изпълнението към октомври 2025 г.
Амбициите за мащабно строителство обаче се сблъскват челно с реалността на изпълнението. Данните на Министерството на финансите към края на октомври 2025 г. показват, че инвестиционната машина на държавата буксува. При заложена капиталова програма от над 12 млрд. лв. за цялата година, към десетия месец реално разплатените средства по Консолидираната фискална програма са в размер на 7.6 млрд. лв.
Това означава, че два месеца преди финала на бюджетната година, над 4 млрд. лв. (или над една трета от плана) все още стоят само на хартия и не са влезли в реалната икономика. Това сериозно разминаване между желания и възможности поставя под съмнение капацитета на администрацията да управлява ефективно дори и намалените бюджети, които се предлагат за 2026 г.
Източник: Economic.bg
