По всичко личи, че след 2-3 месеца в България предстоят предсрочни избори за парламент. Много вероятно е те да не са единствените по рода си през тази година. Страната е изправена пред тройна заплаха – пълно амортизиране на доверието в партиите и институциите, влошаване на социално-икономическа ситуация и най-вече на публичните финанси (въпреки всички уверения в обратното), турбулентна и непредвидима международна среда. Създава се впечатление, че ако на предстоящите избори не се появи значим нов субект, ще получим „още от същото“, на което се напатихме досега. Това със сигурност ще се отрази както на подхода на партиите, така и на желанието на гражданите да формулират изисквания към политиците и да гласуват.
Време е обаче да поставим коня пред каруцата. Преди да решим за кого ще гласуваме,
трябва да се запитаме за какво искаме да дадем гласа си.
Какво очакваме и изискваме от тези, които претендират да ни представляват? Тук обичайно се изписват дълги списъци с желания „към дядо Коледа“, в които всичко изглежда важно. Както е известно, българските партии отдавна предлагат на избирателите всичко възможно, водейки се от принципа „Вие не може да поискате толкова, колкото аз мога да ви обещая“. Но добре знаем, че ако всичко е важно, нищо няма истинска стойност на приоритет. Тогава, кое е най-важното, което трябва да изискаме от политиците – толкова съществено, че осъществяването му да може да издърпа цялата верига от обществени проблеми?
Един отговор, който се наложи през последните години, е: колкото е възможно по-щедро раздаване на блага и придобивки. Дори ако се абстрахираме от демагогията и циничния политически маркетинг и приемем, че става дума за благороден порив, това е път, който води до пропастта. Защото не можеш да разпределяш това, което не си произвел, освен ако решиш да живееш на заем. Не по-малко порочно е, че тази задача може да бъде решена единствено чрез инструментите на преразпределението. Не поставям под съмнение значението на икономическите, социалните и моралните функции на данъчното облагане, но няма особен ефект, ако просто вземаш от едни, за да дадеш на други, без това да води до нарастване на общата маса на произведените блага.
Следователно, основният въпрос, който трябва да поставят разумно мислещите избиратели и на който трябва да дадат отговор политиците, е: как да бъдат създадени устойчиви условия, които подкрепят производителните дейности? Въпреки, че за съжаление у нас отговорът на този въпрос има предварително условие:
как да бъде разхлабена примката около врата на бизнеса,
за да може той да си поеме дъх?
С основание може да се възрази, че за големи групи избиратели на дневен ред са не по-малко важни, а дори и субективно възприемани като по-важни въпроси: заплати и пенсии, лична и обществена сигурност, цена на живота, социални грижи, образование и много други. Над всички изпъква необходимостта най-после да се предприемат реални стъпки за овладяване на демографската криза, например, чрез активни просемейни политики. Но икономическата и фискалната устойчивост и растежът на производството създават солидния фундамент за решаването на повечето от тези проблеми.
Освен това, създаването на по-добри условия за производство и инвестиции облагодетелства не само една прослойка от собственици и висши мениджъри, а много по-широки групи, ангажирани с производителен труд, като малкия и семеен бизнес, самонаетите и др. Нещо повече, в крайна сметка по-добре функциониращото производство реално засяга всеки член на обществото – това значи инвестиции, нови работни места (и запазване на старите), добро заплащане, стабилни и нарастващи постъпления в бюджета (които по принцип осигуряват по-добри публични услуги). Устойчивият растеж на производството е
най-ефективният инструмент за справяне с бюджетните дефицити,
нарастващата задлъжнялост, социалното неравенство и младежката емиграция.
Следователно ключовите въпроси, които избирателите трябва да поставят и на които партиите трябва да отговорят (и които избирателите могат да търсят в техните програми), са свързани с това как ще създадат условия, при които частният сектор инвестира, наема персонал и развива иновации в България, а не в други страни. Тези въпроси са много и имат конкретни измерители, които ние ще формулираме подробно в следващите седмици, допитвайки се до различни представители на заинтересованите страни.
Може да се предвиди, че подобна формулировка на базисния приоритет, който трябва да бъде обсъждан в предизборната кампания, ще срещне възражения и съмнения. Например, че фокусът върху бизнес средата игнорира социалните политики и пренебрегва директната помощ за най-уязвимите групи. Няма съмнение, че
доброто управление трябва да намира баланс между двете,
включително като отчита реални обратни зависимости (например, ролята на образованието и въобще на формирането на човешкия капитал за осигуряване на необходимите кадри за производството). Но нека повторим, развитието на бизнеса е необходимо условие за създаването на ресурсите, които да бъдат насочвани към социалните политики (друг е въпросът какво е тяхното качество и ефективност). В края на краищата съществена част от добрата социална политика са стабилните, добре платени работни места, а те се създават от успешния бизнес в най-широкия обхват на понятието – от голямата компания до малката семейна фирма.
Също така би имало основание съмнението, че „подкрепата за бизнеса“ е клише, което политиците повсеместно използват, особено преди избори. Без да сме ясновидци можем да предвидим, че и на предстоящите избори всяка партия ще твърди, че ще осигури благоприятна бизнес среда. Тук обаче избирателите трябва да търсят конкретните мерки, срокове и ясни механизми за изпълнение и да игнорират празните обещания.
Този подход е
не просто проява на здрав смисъл, а тест за политически реализъм
в контекста на съвременна България, тъй като фокусира абсолютна структурна необходимост, отразяваща реални и измерими проблеми и решения. Ако избирателите с подкрепата на сериозните медии го наложат като стратегически фокус на неизбежните политически промени, това може да промени траекторията на развитие на страната, тъй като разпознава основния проблем и насочва търсенето на решения там, където те могат да имат най-голям мултипликационен ефект.
Следователно партия, която предлага конкретен, детайлен, реалистичен и непопулистки план за подобряване на условията за производителните дейности, предлага най-реалистичния път за преодоляване на натрупаните структурни проблеми на България. Задачата на избирателя е да разпознае кой план е сериозен, а кой е само реторика. Именно тук отговорността на медиите, журналистите и анализаторите – ако те са наистина професионални – е ключова.
В този ред на мисли трябва да добавим един проблем, който отразява изопачените български практики за „стимулиране на бизнеса“ – политическият натиск и политическата намеса, т.е. създаването на нечестни предимства за „нашите“ хора и притискането на бизнеси, които не подкрепят властимащите. Това е може би
най-разрушителният дефект на българската икономика,
а оттук – и на нашата демокрация. Това, което често наричаме „клиентелизъм“, не е просто проблем сред другите, а базисният фактор, подкопаващ всички добри намерения за подобряване на бизнес средата.
Този проблем е предмет на отделен сегмент от предизборната дискусия, на който също ще обърнем сериозно внимание. Тук е достатъчно да отбележим, че ако дадена партия говори само за „намаляване на данъците“, но избягва темата за борбата с клиентелизма, нейният план за „подкрепа за бизнеса“ е в най-добрия случай повърхностен и неефективен, ако не и нещо по-лошо.
Добрите условия за производството започват със справедливите и еднакви правила за всички. Това не просто заслужава внимание, а трябва да бъде критерий за сериозност на всяка партия, претендираща да управлява в интерес на растежа и просперитета.
Източник: Banker.bg
