В края на януари финансовите пазари в САЩ се сринаха, след като китайският стартъп DeepSeek представи една от най-мощните системи за изкуствен интелект в света – R1. При това, използвайки много по-малко изчислителни ресурси, отколкото експертите смятаха за възможно. Броени дни след пускането му големият езиков модел на китайската лаборатория временно изпревари ChatGPT и стана водещо приложение в Apple App Store и Google Play.
Включването на Китай в надпреварата за изкуствения интелект не беше неочаквано за хората, запознати с браншa. То обаче постави редица въпроси, включително – ще могат ли САЩ да запазят лидерството си в този перспективен сегмент, колко всъщност струва да си “отгледаш” голям езиков модел и дали търсенето на AI чипове ще спадне. Още повече, че други китайски играчи като ByteDance и Alibabа също представиха свои изкуствени интелекти скоро след това.
Тайната на китайското чудо
Шокиращото при DeepSeek е, че неговият модел R1 е създаден с общи разходи за обучение под 6 млн. долара. Сума, която е значително по-малка от милиардите, които се харчат от западни лаборатории като OpenAI и Anthropic, както и големи корпорации като Google и Meta. Китайският стартъп обяви още, че R1 e с отворен код. Освен това той е успял да се конкурира с производителността на модела o1 на OpenAI, само че използвайки по-евтин и по-енергоефективен процес.
Според някои експерти обаче, зад бума на китайския изкуствен интелект не стоят единствено неговите мощност и ефективност. Начинът, по който той може да разсъждава и да „мисли“ чрез отговорите, за да предостави качествени резултати, заедно с решението на компанията да направи ключови части от своята технология публично достъпни, също го тласкат напред.
Моделът на DeepSeek не е единственият с отворен код, нито първият, който може да разсъждава, преди да отговори. o1 на OpenAI също може да прави това. R1 обаче може да се учи от други модели, a потребителите могат да видят и неговия „мисловен“ процес, докато отговаря на въпросите.
Реакцията на технологичните гиганти
Лидерите в областта на технологиите реагираха бързо на появата на R1. Главният изпълнителен директор на Google DeepMind Демис Хасабис нарече шумотевицата около стартъпа DeepSeek „преувеличена“, но също така заяви, че изкуственият му интелект е „вероятно най-добрата работа”, която е виждал да излиза от Китай.
Главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела заяви при обявяването на отчета на приходите на компанията през януари, че DeepSeek има някои „истински иновации“. Друг технологичен лидер – изпълнителният директор на Apple Тим Кук – потвърди, че „иновациите, които повишават ефективността, са нещо добро“.
Дурга Малади, старши вицепрезидент в Qualcomm стига и по-далеч като прогнозира, че в недалечно бъдеще може да видим вълна от нови модели, които могат да разсъждават като DeepSeek.
Вниманието към R1 обаче не е само положително. Експерти от изследователската група за полупроводници SemiAnalysis поставиха под съмнение твърдението, че обучението му е струвало само 6 млн. долара. Говорител на OpenAI пък заяви пред американски медии, че са открити доказателства, че китайският старъп е използвал техните модели за обучението на своя изкуствен интелект.
Все пак технологичните лидери се обединяват около позицията, че заплахата, която DeepSeek представлява за добре финансираните американски лаборатории за изкуствен интелект като OpenAI и Anthropic, засега остава ограничена.
Учените
Появата на мощния китайски езиков модел с отворен код предизвика сериозна дискусия и сред учени и изследователи от индустрията. В Станфордския институт за изкуствен интелект, насочен към човека (HAI), преподавателите разглеждат не само техническите постижения на модела, а и по-широките последици за академичните среди, индустрията и обществото в световен мащаб. Те отчитат, че способността за интелигентно инженерство и алгоритмични иновации, демонстрирана от DeepSeek, може да помогне на организации с по-малко ресурси да се конкурират по значими проекти. Този интелигентен инженеринг, съчетан с отворения код, насърчава иновациите, които са двигател на технологичния напредък.
В същото време обаче изследователите са на мнение, че R1 е крайно непрозрачен, когато става въпрос за защита на личните данни и авторските права, което засилва опасенията относно въздействието му върху изкуството и националната сигурност.
Регулаторни забрани
Скоро след пускането му, европейските регулаторни органи постановиха, че политиката за личните данни на R1 не съответства на регламента GDPR. Няколко национални органа за защита на данните (като тези на Белгия, Франция, Германия, Ирландия, Италия и Нидерландия) изпратиха официални искания за информация до DeepSeek. Италия стигна дори по-далеч, като блокира достъпа до приложението само няколко дни след излизането му.
По-късно Южна Корея блокира изтеглянето на DeepSeek от местните магазини за приложения, твърдейки, че китайската лаборатория за изкуствен интелект е прехвърлила данни на южнокорейски потребители на компанията-майка на TikTok ByteDance. От съображения за сигурност Австралия и Тайван забраниха използването на китайския изкуствен интелект на правителствени устройства.
Всъщност в политиката за поверителност на DeepSeek дори не се споменава GDPR и открито се посочва, че данните на потребителите ще се съхраняват в Китайската народна република (КНР). Всеки от тези елементи може да се тълкува като нарушение на строгите правила за защита на данните на Европейския съюз (ЕС).
Служители на ЕС изразяват опасения, че успехът на DeepSeek може да създаде надпревара към дъното, като стимулира компаниите да намалят разходите за основни мерки за безопасност и сигурност, за да пуснат подобни „минимодели“ възможно най-бързо. Допълнителен източник на безпокойство е възможността китайското правителство да използва R1 за наблюдение или военни приложения.
Много критици на DeepSeek изтъкват и очевидната цензура на модела, когато става въпрос за чувствителни теми. R1 например няма отговори на въпроси, свързани със събитията на площад Тянанмън през 1989 г. или със статута на Тайван.
Притесненията, свързани с този и други нови китайски езикови модели са много, но това, което със сигурност трябва да им се признае е, че направиха този сегмент по-интересен, хегемонията на OpenAI – по-несигурна, а конкуренцията – по-ожесточена.
Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
