Еврото постигна изненадващ ръст откакто на 2 април американският президент Доналд Тръмп обяви „Деня на освобождението“ с „реципрочни мита“ за партньори и неприятели. Единната европейска валута дори успя да изскочи за кратко над 1.15 щ. долара, но се върна в близост до 1.1350 долара след обявената митническа пауза от 90 дни. Въпреки това, тази котировка е неприемливо висока и може да отнеме най-малко няколко процентни пункта от печалбите на европейските компании, оказвайки допълнителен натиск извън останалите в сила 10-процентни налози на износа им за Съединените щати плюс 25-процентните ставки на автомобилите и някои метали.
По правило, паричните единици на държавите, срещу които са въведени мита, се обезценяват и по този начин ограничават донякъде пораженията от ставките. Този път обаче се случи обратното и търговската война на Тръмп предизвика пазарен хаос, заличи милиарди долари от пазарните оценки на американските, европейските и азиатските борсови индекси, качи доходността на американските държавни облигации и обърна на 180 градуса възходящата тенденция на долара, поставяйки под съмнение статуса му на спасително убежище при кризи.
Част от успехите на единната европейска валута се отдават на промяната в мисленето на пестеливите германци, чиито нови управници решиха да развържат държавната кесия и да увеличат разходите за отбрана и инфраструктура. От началото на март еврото е поскъпнало с около 10% и е достигнало рекордно високо равнище на търговско претеглена база – ключовият показател за Европейската централна банка. Половината от този ръст е завоюван през април, който се очертава като най-силният месец за валутата от края на 2022-а насам.
Силното евро е лоша новина за експортно-ориентираната икономика на еврозоната.
Компаниите, чиито акции са в състава на европейския борсов индекс STOXX 600, получават 60% от приходите си от чужбина, като почти 50% от тях идват от Съединените щати, по оценка на „Голдмън Сакс груп“. А шефът на звеното за търговската стратегия на европейските ценни книжа на „Барклис“ Еманюел Ко коментира, че „срлабият растеж и доста по-силното евро са донякъде двоен удар за Европа“.
В исторически план устойчив 10-процентен ръст на единната европейска валута отнема 2-3 процента от корпоративните приходи, пресмвята „БНП Париба“. И това ще засила произтичащата от американските мита несигурност, която заоблачава перспективата корпоративните печалби през първото тримесецие.
Силно зависимата от износа Германия, която е икономическият двигател на Европа, е заплашена от „слаба рецесия“ през 2025-а, предупреди през миналата седмица председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел. Германското правителство в оставка предвижда стагнация за тази и едва 1% ръст през идната година. А Международният валутен фонд понижи очакванията си за германския растеж на 0% през 2025-а и 0.9% през 2026-а.
Ако се сбъднат прогнозите на някои банки за 1.20 щ. долара за едно евро през тази година, най-лошото тепърва предстои.
Компаниите вече бият тревога в коментарите си за финансовите отчети за първото тримесечие.
Още преди последното повишение на цената на еврото, оборотът на Unilever в периода януари-март е намалял, защото силната валута е спомогнала за компенсиране на ръста на продажбите. А
Компанията с най-висока пазарна оценка на Стария континент SAP е пресметнала, че за всеки цент поскъпване на еврото годишните й приходи могат да намалеят с около 30 млн. евро.
По оценка на L’Oreal, ако котировката от 1.15 щ. долара за евро, достигната през миналата седмица се задържи през цялата година, тя може да ореже чистите й продажби с 2.9 процента.
Скъпата европейска парична единица ще отслаби и конкурентните позиции на фирмите от блока, които не са цветущи и изискваха сериозно подсилване още преди трусовете от митата.
Ахилесовата пета на европейската промишленост са автомобилите – ключово перо на европейския експорт, които освен митата са подложени на силен конкурентен натск от китайските производители. От влизнето на Тръмп в Белия дом, акциите на европейските компании за коли и авточасти са загубили около 8% от пазраната си оценка в сравнение с под 1% спад на индекса STOXX 600.
Към проблемите на корпоративна Европа се добавя и неяснотата около възможностите им да се застраховат срещу валутните колебания.
По правило това става чрез финансови производни. Резкият спад на зелените пари обаче тревожи фирмените мениджъри, че могат да заложат по-лош обменен курс при хеджирането на риска. Те биха могли също да се застраховат и за по-дълъг период, но тази стратегия е доста рискова, защото митата могат да променят географските дестинации на продажбите им, както и на производството.
Мнозинството фирми използват форурдните пазари за хеджиране на валутните си експозиции, докато по-едрите корпорации използват също и опции. Популярна стратегия при последните е т. нар. „продажба на колебанията“, при която компаниите получават пари когато валутите се търгуват в десен диапазон. Този сценарий обаче приключи през последните шест седмици с резките обрати на всочки финансови пазари.
В 14.30 ч. българско време на 28 април еврото се разменяше срещу 1.1346 щ. долара.
Източник: Banker.bg
