Износът на американски суров петрол ще достигне рекордно високо равнище през април заради активното търсене на доставки от азиатските клиенти, които да заместят загубения петрол от Близкия изток заради войната с Иран. Компанията за данни и анализи на суровини Kpler изчислява, че американският експорт ще скочи с почти една трета – до 5.2 милиона барела на ден този месец, в сравнение с 3.9 милиона барела на ден през март. Търсенето от азиатските клиенти ще се увеличи с 82% – до 2.5 милиона барела на ден. Според Kpler, 68 празни танкера са на път за Съединените щати, в сравнение с 24 през седмицата преди началото на войната на 28 февруари. Миналата година средният им брой е бил 27.
„Армада от танкери се насочва към тях“, посочва Мат Смит – анализатор на Kpler.
Подемът на износа подчертава нарастващата роля на Вашингтон като глобален доставчик, но конкуренцията от Азия може също да повиши американските цени, задълбочавайки опасенията от ново настъпление на инфлацията, предизвикано от войната на президента Доналд Тръмп с Иран. Конфликтът направи азиатските нации особено уязвими на смущения, защото около 80% от петрола и петролните продукти, преминали през Ормузкия проток през 2025 г., са били предназначени за Китай и неговите съседи.
Крехкото двуседмично прекратяване на огъня между Съединените щати и Иран, обявено на 7 април, вдъхна надежди, че жизненоважният воден път ще бъде напълно отворен за танкери след като вече повече от пет седмици е почти напълно блокиран. Техеран обаче заяви, че затваря пролива на 8 април след мощните израелски атаки срещу Ливан.
Прекъсването на тесния воден път, който обработва една пета от световните доставки на черно злато, увеличи цените на американския петрол с повече от 50%, преди новината за прекратяването на огъня да предизвика рязък спад с около 16 процента. Нарастващият американски износ също има принос за поскъпването на добитото в Съединените щати гориво, като West Texas Intermediate се изкачи над 110 щ. долара за барел в началото на седмицата. Цената му на 8 април остана с над 40% по-висока, отколкото преди началото на войната, въпреки примирието с Иран. Поскъпващите горива представляват политически проблем за Тръмп, който с встъпването си в длъжност в началото на 2025-а обеща да намали наполовина цените на енергията.
Проучване на изследователския център Pew, публикувано на 7 април констатира, че 70% от американците са загрижени за скока на цените в резултат на войната на стопанина на Белия дом с Иран. Рейтингът на одобрение на Тръмп спадна рязко след като бензинът в Съединените щати надхвърли 4 долара за галон за първи път от четири години насам. А дизелът, който е от решаващо значение за транспорта и земеделието, се приближава до рекордно високите 5.81 долара за галон.
Администрацията на Тръмп обяви, че деблокира повече от 170 милиона барела петрол от Стратегическия петролен резерв на страната и облекчи правилата за замърсяване, за да държи цените на горивата под контрол. Анализаторите обаче посочват, че тези действия биха могли да имат обратен ефект, като предоставят повече евтин петрол на чуждестранните купувачи, отчаяно търсещи доставки.
„Като се има предвид, че американската администрация се опитва да държи цените на петрола в САЩ под контрол, всичко, което прави, е да прави американския суров петрол относително по-привлекателен“, отбелязва Смит. Въпреки че деблокираните стратегически барели гориво ще помогнат за попълване на търговските наличности и ще ограничат напомпваната от горивата инфлация, вътрешното производство не се увеличава достатъчно бързо, за да помогне, добавя той.
По информация на министъра на енергетиката на Съединените щати Крис Райт, пусканите на пазара количества от стратегическия резерв са ограничени до около 1-1.5 милиона барела на ден. Американците консумират около 20 милиона барела на ден, а войната е орязала доставките от Персийския залив с 10-15 милиона барела на ден.
Сюзън Бел – анализатор в изследователската група Rystad, заяви, че нарастващият внос на черно злато от Венецуела, където Белият дом наскоро свали лидера Николас Мадуро и пое фактически контрола над петролния сектор, подкрепя по-големия американски износ.
„Тенденцията е по-висок внос от Венецуела, което според нас ще насочи повече барели WTI за износ“, смята тя. Много американски рафинерии са създадени да обработват по-тежки видове петрол от страни като Венецуела и Канада, което означава, че може да се изнася повече по-лека местна суровина от шисти.
Поскъпващите горивата в Съединените щати вече предизвикаха призиви за забрана на износа на петрол от някои политици. Брад Шърман – член на Демократическата партия в Конгреса от Калифорния, заяви, че скоро ще внесе Закона за забрана на износа на петрол от САЩ по време на войната с Иран, който „поставя американските потребители на първо място, като гарантира, че енергийните ресурси се използват за стабилизиране на цените у дома“.
Администрацията на Тръмп досега изключва забрана за експорт, която според анализаторите би блокирала някои петролни продукти в страната и би накарала рафинериите да намалят производството. Появиха се обаче и предупреждения, че Белият дом може да промени решението си, ако хаосът в Близкия изток, причинен от войната, продължи да качва цените на горивата с наближаването на междинните избори през ноември.
„Убедени сме, че служителите на администрацията осъзнават възможните нежелани последици от контрола върху износа за преработвателния сектор. Но една лоша идея, отхвърлена на цена от 4 долара за галон, може да бъде огледана повторно на цена от 6 долара за галон“, коментира Кевин Бук – анализатор в ClearView Energy Partners.
Източник: Banker.bg
