Ако сега ви кажат, че има 10% вероятност да се срути сградата, в която се намирате, а вие знаете, че, за да избегнете тази потенциална опасност, трябва да положите минимално усилие – просто да излезете, то вероятността да вземете под внимание този риск е по-малка, отколкото при други условия. Този пример даде генерал-майор (о.з.) Гиора Ейланд – ръководител на Съвета за национална сигурност на Израел (2004-2006) по време на Powers Summit 2025, провеждащ се в София Тех Парк.
Той обясни, че подобно нещо се случило преди 7 октомври 2023 г., когато „Хамас“ навлезе в 27 селища в Израел, уби над 1400 души и взе за заложници хора от 212 семейства. Израелското разузнаване било получило информация за потенциален риск от нападение и трябвало само да предупреди една бойна група, добави генерал-майор (о.з.) Гиора Ейланд. След това той даде няколко съвета за сферата на отбраната, плод на неговия личен опит и наблюдения: да се заложи на раузнаването; да се предпочитат новите системи пред новите платформи – по думите му една отбранителна система може да работи със стара платформа, но по-важното е да разчита на нови системи за реакция на кибератаки.
Даде пример как при кибератака може така да се удари вътрешната система на една болница, че да се объркат лекарствата, които се дават на болните и всички те да загинат.
Доброслав Димитров – член на консултативните съвети на Българска асоциация на софтуерните компании и на Българската работодателска асоциация „Иновативни технологии“ – припомни как преди няколко дни излезе стратегията на САЩ, от която всички били много възмутени. Според Димитров най-накрая нещата били наречени с истинските им имена и САЩ си го казали в прав текст: „Западната хемисфера е нашият пясъчник и в него ще се играе по нашите правила. Ние ще помагаме на колегите в Европа, но ако те решат да си играят с някого другиго, ние няма да ги окуражаваме да го правят“.
Димитров отбеляза, че в отговор на тази нагласа от Европа излезли с един план, който по думите му обяснява всичко, което не е наред на Стария континент. Планът е кръстен „Готовност 2030 година“ на фона на заявката на САЩ, че ще разделят света на хемисфери и че имат конкретен план в няколко точки за това какво ще правят, а от другата страна – че ще се готвят за нещо – неясно какво. Димитров добави и че в посока ИИ САЩ имат документ, който се казва „План за световно господство“ а в ЕС имаме само AI act. При този сблъсък на реалности Димитров смята, че е дошло време европейците да извоюват своя високотехнологичен, космически и отбранителен суверенитет, имайки предвид, че голяма част от отбранителните им мощности в своя високотехнологичен сегмент се базират на американски технологии.
Борислав Георгиев представи кратка информация за представляваното от него сдружение БОИ- „Академик Стефан Воденичаров“ – браншова организация, създадена през 2004 година. Към ноември 2025 г. тя има осемнадесет члена, български юридически лица, свързани със стратегически обекти на националната сигурност.
Георгиев подчерта, че СБОИ осигурява пряка заетост на 22 000 души, като общо със свързаните предприятия и другите български фирми (не членове) на трудов договор в сектора работят близо 35 000 души. През годините делът на СБОИ в стойността на общия български износ на продукти, свързани с отбраната, е между 61% и 74%, отбеляза Борислав Георгиев. Той бе категоричен, че отбранителната ни индустрия не е изостанала. И даде следния пример – преди два месеца в Египет, където бе подписано споразумение във връзка с войната в Газа, при правителствения ВИП конвой, придружаван отпред и отзад с американски джипове, електрониката, осигуряваща сигурността, е била българско производство.
Според Георгиев, това, което трябва да направи властта, е свързано с индустриалното сътрудничество. В тази връзка той посъветва управляващите да вземат пример от Полша и Чехия.
Миглен Евлогиев – председател на Българската асоциация по киберсигурност – отбеляза, че когато се изгражда този тип сигурност, акцентът е върху човешкия капитал, технологиите и процесите. Той добави, че в България имаме много ИТ-специалисти, но проблемът ни е в суверенитета. На следващо място той обърна внимание, че Европейската агенция по киберсигурност е започнала инициатива – „Киберрезерв“. Така страни като Литва и Естония вече имат подобни изградени резерви. Идеята е държавата, чрез публично-частно партньорство и чрез доброволци да изгради такъв тип киберрезерв, в който експерти и ентусиасти да се включват при справяне с инциденти на национално ниво, както и при тестване на критична киберинфраструктура.
Полк. Николай Николов – национален директор по въоръженията в Република България – сподели, че много добре познава американската отбранителна индустрия, тъй като близо 9 години е работил там. Той добави, че още през 2018 г. – 2019 г. министерствата на отбраната и на икономиката организират активни мероприятия, свързани с разговори с представителите на отбранителната индустрия и в този смисъл ги чуват много добре.
„Всеки месец правехме срещи с българската отбранителна индустрия, за да ги информираме какво се случва в Европа„, уточни полк. Николов и добави, че вече има резултат – изграждането на първия български боен кораб, чрез трансфер на технологии – основно от европейски държави. „Скоро ще приемем и втория„, добави полк. Николов, подчертавайки, че това е само началото.
Източник: Banker.bg
