Активи на „Благоевград БТ“ (ключова част от „Булгартабак Холдинг“), който беше един от осемте е най-големи кредитополучатели от Българската банка за развитие бяха продадени за 3.7 млн. лева.
Темата за безкрайните безумства на нашенската приватизация, която роди разРУШИТЕЛИТЕ на съвременна България, продължава да напомня за себе си. Такъв е случаят с „Булгартабак“ и цигарената му фабрика в Благоевград, след чиято разрухата, останките и дълговете й през миналата година бяха прехвърлени доброзорлем на Българската банка за развитие.
Банката на властта (както е известна преди няколко години ББР), беше принудена
„доброволно“ да приеме за погасен заема от 75 млн. лв.
срещу сгради и недвижими имоти на „Булгартабак“ от дубайската фирма, „Индастриал Солюшънс енд Технолоджи“ , която е била получател на кредита.
За сключения договор по схемата дълг срещу собственост стана ясно от издадения на 20 август 2024 г. нотариален акт от пълномощници на изпълнителните директори Илия Караниколов и Цанко Арабаджиев.
Както „Банкеръ“ е информирал читателите си много отдавна „Благоевград БТ“ е един от осемте е най-големи кредитополучатели от ББР, които бяха разкрити по време на управлението на Кирил Петков. Според изнесената тогава информация
компанията е получила над 140 млн. лв. кредит от Банката на властта,
но плащанията по него са спрели още през март 2023 година.
Сега държавната банка успя да реализира първата продажба на активи от бившата цигарена фабрика „Булгартабак“ в Благоевград. Сделката е за т.нар. линия за обезжилване на тютюни, включваща прилежащите й машини и оборудване.
Активите са били
продадени чрез търг с тайно наддаване за над 3.7 млн. лв. без ДДС.
Стана ясно, че ръководството на ББР съвместно с община Благоевград е водило преговори с потенциални инвеститори, проявяващи интерес към разкриване на дейност на територията на бившата фабрика. Според информацията сега държавната финансова институция работела за намиране на балансирано решение, което да осигури не само възвръщаемост на вложените средства, но и дългосрочни ползи за местната икономика. А целта била да се постигне устойчиво икономическо развитие на региона чрез стратегическо използване на активите и привличане на нови инвестиции.
Това звучи оптимистично, но все още остава неизяснен въпросът защо Антикорупционната комисия някак си е пропускала да разследва кредита от 140 млн. лв., който държавната Българска банка за развитие (ББР) е дала на „Булгартабак“, който отдавна задава съпредседателят на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Кирил Петков.
Подобни въпроси, задава и „Банкеръ“ от години. През 2022 г. в публикацията си „Врътки с „развързването“ на активите на „Булгартабак холдинг“ поставихме въпросът докога на някой който отдавна е
свикнал да си разиграва коня в разградената ни татковина,
ще бъде позволявано да прави нови и нови „подвизи“ докато правоохранителнителните институции у нас цяло десетилетие така и не посмяха да припарят до контрола на скандалната приватизационна сделка за „Булгартабак холдинг“.
Тогава за пореден път много ясно посочихме как пред широко затворените очи на българските институции, собствениците на тютюневото дружество успяха не просто да преточат милиони левове в частни джобове,
но и да съсипят бившата ни национална гордост
с безапелационно и нагло газене на приватизационния договор.
За пореде път подчертахме, че независимо от факта, че контрактът задължаваше инвеститорът да поддържа предмета на дейност и да изпълнява социални ангажименти към държавата, всичко „това“ остана без последствия. А тъй като през 2021-а срокът на тази 10-годишна тегоба най-сетне изтече, пред т. нар. приватизатор лъсна съвършено чисто и светло бъдеще.
По това време това очевидно е развързало ръцете на участниците в този сговор с държавата, които усилено замитат и последните следи от неговото НЕизпълнение (не че някой се е засилил да ги проверява…), като не пропускат да прехвърлят най-атрактивните му активи в по-подходящи за контрол дружества.
Една любопитна сделка от 12 март година по-рано, беше причината да възбуди любопитството на „Банкеръ“.
Оказа се, че в бурните времена
около падането на първото правителство на Бойко Борисов,
неузнаваемо префасонираната откъм собственост (и акционери) тютюнева компания (продадена през 2011 г. за смехотворните 100 млн. евро на дотогава неизвестната австрийска компания „БТ инвест ГМБХ“), започва да прехвърля активи.
Тук е моментът да припомним, че чрез тази приватизационна сделка, австрийците придобиха 5 881 380 броя акции, представляващи 79.83% от капитала на „Булгартабак – Холдинг“. След юли 2018 г. обаче всички акции на приватизатора отлетяха към Лихтенщайн и Дубай. А за никого не беше тайна, че както и да се наричат новите фирми-собственици (Stiga Anstalt, Woodford Establishment и Gifted Master LTD), зад всички
тези сделки стои „феноменалният“ Делян Пеевски.
С други думи веднага след изтичането на срока на приватизационния договор, „ценителят“ на схемите за източване е преценил, че е дошло време за „развързване“ и на имотите на холдинга, за да стигнат те там, за където са били предназначени.
Така се стига до „сделката“ за емблематичната допреди години за столицата сграда – централата на „Булгартабак холдинг“, ситуирана на ъгъла на столичната улица „Граф Игнатиев“ и булевардите „Васил Левски“ и „Патриарх Евтимий“, която от пролетта на 2021 г. беше прехвърлена на нов собственик.
Според нотариалният акт (с който „Банкеръ“ разполага ) 9-етажната сграда е придобита от прясно регистрираното дружество „Ю. Г. пропърти“ ЕООД (според Търговския регистър дружеството е учредено на 1 март 2021 г. и е управлявано от 37-годишния Георги Зисов) срещу сумата от 22 млн. лева.
Що се отнася до историята на
десетките прехвърляния на собствеността на „Булгартабак“,
още през лятото на 2017 г. в публикацията си „Булгартабак“ потъва в дубайския пясък, „Банкеръ“ много конкретно посочи пътя на „прелитането“ на активите и собствеността на „Булгартабак“ и хилядите врътки направени така че да бъдат заличавани следите от разрухата.
Но така и никой от хората, ангажирани с изграждането на изстрадалата ни родина като правова държава така и не пожела да прогледне.
Затова днес ще гледаме „оптимистично“ за това, че
държавната банка все пак е успяла да прибере едни 3.7 млн.лв.
А за жителите на Благоевград ще остане само споменът за впечатляващата преди години Цигарена фабрика, която някога беше най- голямото предприятие на „Булгартабак Холдинг“ и в него работеха 2000 човека, но беше оставено да загине и през 2019 г. окончателно затвори врати, независимо от факта, че според приватизационния договор „Булгартабак“ имаше ангажимент да запази предмета на производство до 2021 година.
Така годините си отлетяха, последствия за никого нямаше, а останките от разрухата сега запълват миниатюрни дупки от напълно съдрания чувал…?!
Източник: Banker.bg
