Приходите от записана музика в Европейския съюз достигат 6,0 млрд. евро, като бележат ръст от 5,1% на годишна база и формират 21,3% от световните приходи на звукозаписната индустрия. Това показват данните от Music In The EU 2026 („Музиката в ЕС 2026“) – новият годишен доклад на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI), който разглежда представянето и бъдещето на европейския музикален сектор. Тази година България заема специално място в доклада, като в него е поместен материал, озаглавен „Как независим лейбъл създаде победител в Евровизия?“. Текстът разказва пътя на „BANGARANGA“ до най-високия връх на европейската сцена и важната роля, която партньорството между музикалния лейбъл и артиста играе в изграждането на международния успех на една звезда.
Още: „В Бургас? Не!“: Македония се завръща на „Евровизия“, но най-успешната й изпълнителка не би стъпила в България (ВИДЕО)
Според данните в доклада пазарите от Източна Европа са сред най-бързо растящите на Стария континент, като Румъния бележи ръст от 16,1% на годишна база, България – 13,2%, а Гърция – 12,7%, което е далеч над средното ниво за ЕС.
Стриймингът остава основният двигател на растежа в ЕС, като формира приблизително 66% от приходите от записана музика в Европа през 2025 г. Делът на абонатите на платени музикални стрийминг услуги средно в ЕС е 27% от населението, докато според данни на Евростат този дял в България е едва 7%. За сравнение, в най-големия музикален пазар в света – САЩ, 54% от населението има абонамент за стрийминг платформа, а във Великобритания този процент е 47%.
Къде е България?
Снимка: Getty Images
В доклада се посочва, че българският пазар на записана музика бележи ръст от 13,2% през 2025 г., което е значително над средния ръст за ЕС от 5,1%. Това поставя България сред най-бързо растящите пазари в Източна Европа, заедно с Румъния и Гърция.
При стрийминга все още има значителна разлика спрямо средните нива за ЕС – според данни на Евростат делът на абонатите на платени стрийминг услуги в България е около 7%, при средно 27% за ЕС. Това показва и значителен потенциал за развитие на пазара у нас.
В доклада е отделено специално място и на развитието на DARA като артист и ролята на доскорошния ѝ продуцент Virginia Records. Материалът е озаглавен „Как един независим лейбъл създаде победител в „Евровизия“. В него Саня Армутлиева разказва как през годините с нейния екип са успели да култивират таланта на DARA. Според музикалния продуцент победата на България на „Евровизия“ е станала възможна заради идеалната комбинация от изпълнител и точната песен.
Още: Допада ли ви? Известен диджей създаде нова версия на нашата „Bangaranga“ (ВИДЕО)
Докладът посочва и други от най-важните тенденции на звукозаписния бизнес в ЕС:
Голямата роля на местната музика – над 53% от топ 10 песните на годината в различните страни, всъщност са на местни изпълнители. В някои страни като Гърция, Финландия и Унгария, Топ 10 класациите са формирани изцяло от локални артисти.
В основата на успеха на европейската музика стоят устойчивите инвестиции на звукозаписните компании в откриването, развитието и популяризирането на нови таланти. През 2025 г. звукозаписните компании са инвестирали общо 8,3 млрд. евро в A&R (artist and repertoire) и маркетинг в световен мащаб, подпомагайки артисти от цяла Европа да изграждат устойчиви дългосрочни кариери и да достигат до аудитории по целия свят.
Музиката, културата и иновациите имат общо бъдеще в ЕС. Докато новите технологии, включително изкуственият интелект, продължават да се развиват, Европа разполага с реална възможност да демонстрира глобално лидерство, като гарантира, че съществуващите правила се прилагат и изпълняват ефективно.
Снимка: Envato
„Българската музика притежава значителен потенциал да се наложи на европейската сцена, а музикалните лейбъли у нас са ключовият двигател на този процес. За да бъде реализиран този потенциал и да надградим постигнатото, е необходима среда, която създава условия за развитие на музикалния бизнес, насърчава инвестициите на звукозаписните компании в нови таланти и репертоар, гарантира ефективната защита на правата им и подкрепя дългосрочното развитие на българската музикална екосистема“, коментира Борал Шен, изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), национална група на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) у нас.
В доклада музикалната индустрия отправя апел и към всички, формиращи културни политики в Европейския съюз. Основната цел е Европа да запази позицията си на водеща световна среда за творчество, инвестиции и иновации. Music in the EU призовава институциите да се съсредоточат върху ефективното прилагане на съществуващото законодателство, да подкрепят етичните иновации в областта на изкуствения интелект, включително чрез необходими мерки за прозрачност, и да гарантират, че музикалните компании и техните артисти ще могат да продължат ефективно да упражняват правата си и да генерират приходи от това.
Виктория Оукли, главен изпълнителен директор на IFPI, заяви: „Европа продължава да бъде един от големите примери за успех в световната музика – секторът в ЕС създава работни места, стимулира иновациите, обогатява културата и помага на европейските артисти да достигат до аудитории по целия свят. Този успех се основава на инвестиции, иновации и стабилна правна рамка, която признава стойността на творчеството. И въпреки че рамката е налице, приоритетът сега е тя да заработи на практика, така че музиката, иновациите и феновете да се радват на една процъфтяваща музикална екосистема.“
IFPI публикува третото издание на своя водещ доклад, посветен на Европейския съюз – „Музиката в ЕС“. Той се основава на данни от „Global Music Report“ на IFPI, публикуван през март тази година. „Музиката в ЕС“ предлага задълбочен преглед на музикалния пазар в ЕС, като включва собствени данни на IFPI, гледните точки на водещи представители на европейската музикална индустрия и препоръки за политики, които да подкрепят продължаващия растеж и глобалния успех на европейския музикален сектор.
IFPI е гласът на звукозаписната индустрия в световен мащаб, представляващ повече от 8000 членуващи звукозаписни компании по целия свят. Основната им цел е популяризирането на стойността на музиката, защитаването на правата на продуцентите и увеличаването на използването на звукозаписи с търговска цел на световно ниво.
Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП) e сдружение с нестопанска цел, което обединява водещи продуцентски компании в областта на звукозаписната индустрия. Учредена през 1996 г., БАМП е организация, която представлява и защитава правата и интересите на продуценти и разпространители на звукозаписи и музикални видеозаписи на територията на Република България. Дейността на асоциацията е фокусирана върху образователни проекти, които популяризират ролята на звукозаписните компании и продуцентите, стойността на музиката, авторските права и интелектуалната собственост, развитието на таланти, етичните практики за изкуствен интелект, стрийминг и др. Като национална група на Международната асоциация на звукозаписната индустрия – IFPI от 1999 г. насам, БАМП изследва развитието на музикалния пазар в България и доставя данни за целите на глобалните изследвания за индустрията в областта на пазарните анализи, проучвания за промени в потребителските навици и нагласи.
Източник: Актуално
