За по-малко от три години над 1.2 милиарда души са боравили с изкуствен интелект – темпо на приемане, което надминава интернет, персоналния компютър и дори смартфона. От друга страна, половината от световното население все още няма достъп до базовите условия за използване на технологията, а разликата между развитите и развиващите се икономики се задълбочава с всеки изминал ден. На този фон България нито блести, нито изостава драстично.
Страната заема средна позиция в глобалното разпространение на изкуствения интелект с 25.4% приемане сред населението, показва новият доклад на Института за AI икономика на Microsoft. Тя изпреварва други държави от региона като Словения (24.6%), Хърватия (21.8%) и Сърбия (19.7%), но изостава значително от световните лидери.
Мястото на България в глобалната картина
Докато ОАЕ (59.4%), Сингапур (58.6%), Норвегия (45.3%) и Ирландия (41.7%) водят класацията за приемане на AI технологии, България демонстрира „умерено приемане“, според анализа. Въпреки това, Калин Димчев, генерален мениджър на Microsoft за регион Адриатика, подчертава уникалната възможност за страните в региона:
Държавите в нашия регион имат уникална възможност да преминат към напреднали технологии и да се учат от по-зрелите пазари, превръщайки нашето разнообразие в предимство.“
Данните показват постоянен ръст в България и съседните балкански държави, но отключването на пълния потенциал изисква допълнителни инвестиции в ключови области – AI и облачна инфраструктура, развитие на цифрови умения и решения, които могат да осигурят конкурентно предимство в глобалната надпревара.
Най-бързата технологична революция в историята
Изкуственият интелект успя да се превърне в най-бързо разпространяващата се технология в човешката история, стъпваща на раменете на три други – електричество, свързаност и изчислителна мощ.
Въпреки че вече над 1.2 млрд. души по света са си служили с AI инструменти, е налице сериозна пропаст. Използването на AI в Глобалния Север е приблизително два пъти по-голямо от това в Глобалния Юг. В някои държави от Северна Европа и Азия над половината население в трудоспособна възраст вече използва изкуствен интелект, докато в части от Субсахарска Африка нивата на приемане са под 10%.
Градивните елементи за успех
Анализът идентифицира пет критични градивни елемента, които определят успеха в приемането на AI технологии:
- Електричество за захранване на устройства и центрове за данни
- Центрове за данни, формиращи гръбнака на глобалните мрежи
- Интернет свързаност за потребители и данни
- Цифрови умения и AI компетенции
- Езикова достъпност – фактор, който определя кой може да има достъп до технологиите
Особено тревожен е фактът, че близо четири милиарда души – половината от световното население – все още нямат основните нужди, необходими за използване на изкуствен интелект.
Глобалната концентрация продължава
От гледна точка на технологично развитие, САЩ и Китай продължават да доминират пейзажа. Двете държави разполагат с 86% от глобалния капацитет на центровете за данни, подчертавайки екстремната концентрация на AI инфраструктурата. Само седем държави – САЩ, Китай, Франция, Южна Корея, Великобритания, Канада и Израел – са сред създателите на топ 200 AI модела.
За България ключът към по-високо приемане на AI технологии лежи в координираните усилия за развитие на инфраструктура, инвестиции в цифрови умения и осигуряване на езикова достъпност на AI решенията. Въпросът не е дали страната ни ще се включи в AI революцията, а колко бързо ще успее да затвори пропастта със световните лидери.
Източник: Economic.bg
