25% – това е делът на страните в Европейския съюз (ЕС), наложили данък върху свръхпечалбите на своя банков сектор.
В групата влизат някои от най-големите икономики на Стария континент, включително лидерът Германия, следвана от Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Белгия, Швеция и други.
Данните са от анализ на Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет. В него се посочва, че в някои европейски страни има и допълнителни данъци върху банките като вноски в секторните резервни фондове.
Т. нар. „рисков данък“ на Швеция например (0.06% от банковите пасиви) е допълнителен данък, налаган на големите банки и кредитни институции, по-специално на тези, чиито задължения надхвърлят определен праг.
Иначе с цел облекчаване на инфлацията, държави членки, предимно от района на Централна и Югоизточна Европа, въведоха данъци върху свръхпечалбата и неочакваните приходи. Това включва Италия, Унгария, Словакия и Испания.
Дори когато срокът на наложените мерки върху свръхпечалбата изтича след 2025 или 2027 г., бъдещи бюджетни предизвикателства – като увеличените разходи за отбрана – могат да доведат до удължаване или повторно активиране на срока им“, смята Дянков.
Според него България би могла да се възползва от опита на другите държави членки на ЕС за финансиране на пакети за помощи срещу инфлацията на социално слаби групи, както и за финансиране на повече разходи за отбрана.
Българският опит
Българският опит по темата се изчерпва с неуспешен експеримент от миналата есен, когато служебният финансов министър в лицето на Людмила Петкова опита да наложи такъв налог върху сектора в страната.
Тогава управителят на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев силно се възпротиви, като изтъкна, че такова предложение крие рискове.
В предложението за облагане на свръхпечалбите на банките виждаме много сериозни рискове не толкова за банковата система, а за икономическата активност и финансова стабилност на страната“, заяви Радев тогава.
Според него първият резултат от това предложение ще бъде ограничаването и поскъпването на кредитите и от това всички ще загубят – банките, бизнесът, домакинства и най-вече бюджетът. По негови думи банковият сектор внася 1.2 млрд. лв. тази година, а искането ще отнеме от тях още 1 млрд. лв.
В крайна сметка, предложението отпадна, но наскоро се заговори за възможността банките да внесат авансово данък „Печалба“ както за тази, така и за следващата година. По време на брифинг по-рано този месец сегашният финансов министър Теменужка Петкова коментира лаконично темата, изтъквайки, че преговори с бранша се водят още от времето на служебното правителство и че те продължават и сега.
Става въпрос за авансов данък. Каквато е счетоводната политика и възможност за плащане, всяка банка ще прецени“, каза тя.
Източник: Economic.bg
