Вече не е толкова важно колко печелите (вашият брутен доход), а колко всъщност успявате да запазите от тези пари след облагане. Данъците рядко са любима тема, но е интересно да се проследи кои държави в Европа позволяват на гражданите си да задържат най-голям процент от заработеното?
Визуализацията по-долу класира брутните и нетните доходи на средностатистическо 4-членно семейство в Европа, като измерва въздействието на данъците и социалните осигуровки през 2024 г. Данните са взети от Евростат. Важно е да се отбележи, че те не са коригирани спрямо инфлацията или местните разходи за живот. Нетният доход включва данъчни облекчения и семейни надбавки.
България е на дъното на класацията по размер на доходите – едно средностатистическо семейство тук печели годишно около 28 500 евро. След облагането от тях им остават около 23 400 евро.
Швейцарските семейства са постигнали най-висок брутен доход в Европа – над 208 000 евро през 2024 г. Те са задържали 86% от тази сума, което представлява един от най-високите нетни проценти на континента. Това означава нетен доход от 178 553 евро, сума, която далеч надхвърля тази в повечето други европейски държави.
Макар данъците върху доходите да са сравнително високи, швейцарските семейства плащат и задължителни здравни и пенсионни вноски, което значително намалява техния общ облагаем доход.
Подобна е ситуацията и в Нидерландия, която е на пето място по брутен доход със 131 563 евро, но след удръжките запазва 77% от него. За сравнение, нидерландските семейства разполагат с над 101 000 евро, което ги поставя пред по-големи икономики като Германия, Франция и Италия.
Как стоят нещата в Източна Европа
Държави като Румъния и Литва показват ярък контраст със Западна Европа. Румънските семейства са спечелили малко над 40 000 евро през 2024 г., но са получили в брой само 26 766 евро, което е едва 67% от брутната заплата. Литва е в сходно положение, като семействата губят около една трета от доходите си заради данъци.
Интересното е, че и двете страни прилагат плосък данък върху доходите на физическите лица – какъвто има и в България.
Защо това е важно?
Анализ на МВФ относно преразпределението на данъците помага да се обясни този феномен. В страни като Румъния или Литва, данъчните и трансферните системи не успяват достатъчно да преразпределят богатството и да намалят бедността. Понякога дори влошават положението, защото бедните плащат данъци (особено плоски или косвени), които надвишават помощта, която получават от държавата.
Това показва как по-малко прогресивните данъчни системи могат всъщност да увеличат финансовия натиск върху семействата с ниски доходи, особено в Източна Европа.
Източник: Economic.bg
