Преди 500 години Джироламо Кардано завършил Падуанския университет с лекарска диплома.
В историята на науката Джироламо Кардано е останал като един от представителите на италианската школа алгебристи от епохата на Възраждането, чието най-голямо постижение било решаването на кубични уравнения и уравнения от четвърта степен, а в историята на техниката като изобретател на карданния вал. Но много по-известен е той благодарение на автобиографичната си книга „За моя живот“, където между другото е написал, че целта на живота му е била да увековечи името си.
И съдейки по това, че през изминалите четири и половина века не е бил забравен, а сега дори си спомнят за него по-често, отколкото преди, той е постигнал своето. В един или друг вид автобиографиите на учените и изобретателите не са рядкост, те са ги писали и преди, и след Кардано. Примерите са ни под ръка: Плиний Млади, Августин Блажени, Дарвин, Кулибин, Тесла, Джеймс Уотсън, Ричард Фейнман, Зигмунд Фройд, Лев Латдау, Ричард Докинс, Норберт Винер, Стивън Хокинг…Списъкът може да бъде продължен, и той ще е дълъг.
Писали са автобиографии и видни дейци от епохата на Възраждането. Например „Животът на Бенвенуто, сина на маестро Джовани Челини, флорентинеца, написана от него самия във Флоренция“ се цени от съвременните историци като източник на детайли от живота в Италия през периода на италианските войни. Това е период от 65 години почти непрекъснати войни между Франция, Испания и Свещената Римска империя на германските народи за контрол над Италия и, съответно, над средиземноморската търговия, започнал пет години преди раждането на Кардано и продължил, както лесно може да се пресметне, до 60-ия му рожден ден, при това основната арена на войната било Миланското херцогство, а в родния град на Кардано – Павия (20 километра на юг от Милано) – станало сражение, което историците по-късно ще нарекат първата битка от Новото време (с употреба на ръчно огнестрелно оръжие).
Кардано, който тогава учел за лекар в университета в Павия, едва успял да избяга в Падуа. Тогава Падуа била в състава на Венецианската република, където по това време било спокойно, проблемите в републиката започнали едва през ХVI век. И така – в Падуанския университет, през 1525 година Кардано получил лекарска диплома и заминал обратно за Милано, където положението се било поуспокоило.
Да живееш след смъртта си
Съвременните учени педантично са изчислили детайлната хронология на писането на автобиографията му De vita propria („За моя живот“). Той започнал да я пише през 1671 година, като преди това прекарал под арест в Болоня 3 месеца по обвинение в ерес, в частност в това, че бил съставил хороскоп на Христос и приписал събитията от живота му на влиянието на звездите. Отначало Кардано бил в затвора, след това под домашен арест. Бил осъден да се отрече от еретичните си писания, съгласил се да преустанови преподавателската си дейност и заминал за Рим да моли папата да свали от него всички обвинения и дори подозрения.
В Рим той, опростен от папата и дори получил пенсия от Ватикана, през октомври 1575 година завършва De vita propria, а през следващата година, през септември 1576-а, умира. С други думи, това не били обработени от него записи в дневник от различни години, а автобиография в класически вид, написана от Кардано, както се казва, на един дъх, в която той обобщава живота си.
За първи път автобиографията му била публикувана в Париж през 1643 година. През 1654 година в Амстердам излязло второто ѝ издание, а през 1663 година в Лион в „Пълното събрание на съчиненията на Йероним Кардано от Милано“ – третото и последното ѝ издание на латински. От ХVIII век насам De vita propria вече се издава преведена, при това се преиздава всеки век по няколко пъти в различни европейски страни. През 1938 г. тя дошла и до Русия, а през 2012 година е преиздадена в нов превод.
Разбира се, има много книги на учени от древността (най-простият пример са трудовете на Аристотел), които са били преиздавани с хилядолетия и се преиздават и сега, но това са научни трактати, а не собствените им животоописания. А много автобиографии на учени ли са били преиздавани век след век в продължение на четири столетия? Специалистите по социална наукометрия засега не бързат да отговорят на този въпрос. Затова пък често и в един глас изказват априорното предположение, че и на учените, и на обикновените хора не са им кой знае колко интересни подробностите от детството на Кардано и неговите научни изследвания и дори това, че дясната му ръка е била много по-дебела от лявата, а „черепът му се стеснява към тила сякаш във вид на малка топка“ (долихоцефалия, по-просто казано – „яйцевидна глава“).
Много по-голям интерес поражда у хората Деветата глава на неговата De vita propria, озаглавена „Размисли за увековечаването на името ми“, при това особено в последно време, когато „преиздаването“ на цифровизираната автобиография осъществява самият читател с няколко кликвания на дисплея на лаптопа или с пръст на екрана на смартфона.
Казват социолозите, занимаващи се с наукометрия, че именно рецептата му за знаменитост в науката до днес привличала вниманието към Кардано като учен. И макар че цялата му наука отдавна е останала в миналото, трябва да признаем, че рецептата на Кардано за добре осъществен научен кариеризъм заслужава най-внимателно да бъде изучена от всеки начинаещ учен.
„Желанието да увековеча името си се породи у мене толкова рано, колкото късно се оказах в състояние да изпълня намерението си ‒ написал той. – Изобщо не можех да разчитам на богатство или власт, нито на телесно здраве и сили, нито на помощ от семейството си, нито но способностите и постиженията си; аз дори не знаех добре латински, нямах приятели, а роднините ми тънеха в бедност и унижения. След няколко години сънувах сън, който породи в мен надеждата, че ще успея да постигна желаемото във втория си живот. Обаче аз не можех да си представя как ще стане това и само по чудо наученият латински ми даде основание да разчитам на успех…
И така, няма нищо чудно, че бях обхванат и горях от желанието да постигна слава; но все пак е изумително това, че дори след като възприех всички тези представени доводи, можех да поддържам в себе си тази безумна страст, тъй като стремежите на Цезар, както и другите, бяха нелепи. Обаче моята страст към славата при всичките препятствия и нещастия беше безразсъдна, но не толкова нелепа. Никога не съм жадувал блясък и почести; тъкмо обратното, презирах ги и исках само другите да знаят какво съм аз, а не мечтаех всички да знаят какъв съм.
…Живеех така, както сам си знаех и така, както можех да живея; очаквайки нещо от бъдещето, презирах настоящето. Ако това мое намерение допуска някакво оправдание, ще кажа, че то нямаше друга цел освен доколкото е възможно да надживея живота си. Това желание ми се струва основателно и почтено, къй като дори ако надеждата ме измами, то все пак заслужава похвала, защото е естествено. …Целта, към която се стремях, се състоеше в увековечаването на името ми, доколкото мога да го постигна, а не в богатство или безделие, не в почести, не във високи длъжности, не във власт.“
Модният доктор
По образование Кардано бил лекар, но миланската лекарска гилдия отхвърлила младия си колега. Основанието за това нямало никакво отношение към медицината, миланските медици не искали да им стане колега, защото бил незаконороден. Наложило му се десет години да лекува пациенти в провинцията. После по протекцията на някои негови особено уважаеми пациенти миланските лекари все пак го приели в професионалната си общност и скоро той станал един от най-търсените лекари в Милано, а след още десет години името му било известно в цяла Европа.
Той получавал предложения да стане придворен лекар от датския крал, после от краля на Франция, след това от императора на Свещената Римска империя. Кардано отклонявал предложенията за придворна служба, но лекувал високопоставените пациенти с неизменен успех, получавайки от тях хонорари или в пари, или в покровителство. От излекувания от него шотландски архиепископ Хамилтън получил 1500 златни дуката, като по тази начин станал „много богат човек за няколко години напред“.
А излекуваният от него епископ на Модена кардинал Мороне, от когото Кардано отказал да вземе пари, през 1570 година, когато Кардано се оказал в затвора, вече бил декан на Свещената колегия на кардиналите във Ватикана и съдейки по всичко, именно благодарение на него Кардано се отървал толкова леко в съда на инквизицията.
В „Пълното събрание на съчиненията на Йероним Кардано от Милано“ от 1663 година четири от десетте тома са посветени на медицината, но следа в историята на медицината те не са оставили. Нещо повече, за Чезаре Ломброзо те били поредното свидетелство за лудостта на Кардано, който според него бил „глупав като дете“, защото се осмелил „да критикува Гален, да не смята огъня за стихия и да нарече побъркани магьосниците и католическите светци, тази велик човек бил душевноболен през целия си живот“.
Оставяйки на съвестта на Ламброзо толкова странната „диагноза“ на Кардано, може само да кажем, че Джироламо Кардано бил прекрасен диагностик и терапевт за времето си, но в научен план той действително си оставал на равнището на медицината от епохата на Гален, живял през II в от н.е. Докато по това време съвременниците на Кардано Андреас Везалий, Амброаз Паре и Жан Фернел, които впрочем били дори по-известни от него практикуващи лекари, оставили след себе си трудове по сравнителна анатомия и физиология, полагайки основите на тези науки, а и на съвременната медицина като цяло.
Самият Кардано вероятно разбирал, че в медицината лесно можел да получи почести, богатство и безделие и в известен смисъл високи длъжности и власт, но за увековечаване на името му медицината била твърде преходна област. И заработвайки пари, за да се издържа, той пробвал щастието си в други най-различни области на човешкото знание: от механиката и криптографията до математиката и астрологията (напълно авторитетна и уважаема наука през XVI век).
Алгебрични благодеяния
Най-добър бил в математиката, дори известно време бил професор по математика в Милано. Вярно, не получавал заплата за това, а и званието „професор“ тогава не притежавало днешната представителност и значимост, то било просто синоним на думата „преподавател“. Но ако не броим реалното и непоколебимо увековечаване на името му в „карданния вал“, то именно в математиката са най-добрите постижения на Джироламо Кардано.
През 1545 година излязла книгата на Джироламо Кардано Artis Magnae, Sive de Regulis Algebraicis (Велико изкуство, или Правила на алгебрата). Тя била публикувана практически едновременно с с De revolutionibus orbium coelestium (За въртенето на небесните сфери) на Коперник (1543) и De humani corporis fabrica libri septem (Седма книга за строежа на човешкото тяло) на Везалий (1543), които въпреки не толкова патетичните си заглавия в крайна сметка направили революция в теорията за вселената и в медицината.
Но и „Великото изкуство“ на Кардано не останало незабелязано от математиците от неговото време. Според съвременните историци на науката книгата „съдържала зародиша на съвременната алгебра, надхвърляща границите на античната математика“. Този зародиш бил откриването на методите за решаване на кубични и квартични уравнения в радикали.
Вярно, същите историци пишат, че приложното значение на формулите на Кардано не е било твърде голямо, тъй като по това време вече били известни методите за изчисляване с голяма точност на корените на уравненията от всяка степен. Но откриването на новия метод, неизвестен нито на античните учени, нито на математиците от ислямския свят, въодушевило математиците от Европа и станало основа за въвеждането в математиката на комплексните („мнимите“, както казвали тогава) числа. Така че не можем да отречем, че името на Кардано е справедливо увековечено в математиката.
Вярно, историята на това увековечаване не била много красива. Самият Кардано не можел да не я спомене и в своето „Велика изкуство“, и в автобиографията си, но загладил всички остри ъгли. А после с оправдаването му се заели историците на науката и го правят до ден-днешен, макар че това е трудна работа, защото историята била съвсем проста. Математикът от Болонския университет Спицион дел Феро в началото на XVI век открил общ начин за решаването на кубични уравнения, но никога не го публикувал. За него знаели само зет му Анибале делла Наве, който също бил математик и наследил архива на тъста си, умрял през 1526 година, и Антонио Мария дел Фиоре, ученик на дел Феро в университета.
Този ученик през 1533 година извикал на публично математическо състезание колегата си от Венецианската република Николо Фонтана (по прякор Тарталя – Заекващия, – който заеквал след като когато бил дете, през 1512 г. по време на щурма на Бреша, родния град на Фонтана, френски войник го пернал със сабята си по гърлото) с предложение да реши кубично уравнение.
Николо Тарталя спечелил, прилагайки малко усъвършенствания от него метод на дел Феро. Историците до днес спорят дали самият Тарталя го е открил независимо от дел Феро или тук е бил замесен зетят на дел Феро, съблазнен с дял от джакпота на състезанието между Тарталя и Фиоре. Но както и да е било, по-нататък в играта се намесва Кардано. Той убедил Тарталя да сподели тайната си в замяна на покровителство от страна на важни персони, което той, Кардано, щял да му осигури, като му се заклел, че няма да я разкрие на никого без разрешението му. И веднага я публикувал в своето „Велико изкуство“ – вярно, като се позовал на Тарталя.
Тарталя, естествено, се обидил, но не е много ясно защо това учудило Кардано. В автобиографията си той пише: „Посветих се на книгата „Великото изкуство“, материали за която събирах по същото време, когато Джоани Кола тръгна на поход срещу мене и му помагаше Тарталя, от когото заимствах първата глава на книгата си и който предпочете да има в мое лице съперник и победител, отколкото приятел и човек, обвързан с благодеяния“.
Самият Кардано облагодетелствал15-годишния си слуга Лодовико Ферари, който проявил изключителни математически способности, като го направил свой ученик, а после го уредил на работа в Милано. Ферари помагал на благодетеля си да търси решение на уравненията от трета степен, като пътьом намерил решение на уравненията от четвърта степен. И неговите алгоритми Кардано публикувал в своето „Велико изкуство“, а после изтъпанил Ферари на математически дуел с Тарталя, за да докаже, че те с Ферари са стигнали до решенията на кубичните уравнения самостоятелно. Ферари победил Тарталя в състезанието. Впрочем всичко това са, както се казва, детайли, главното било това, че в историята на математиката алгоритъмът на дел Феро‒Тарталя останал като „формулата на Кардано“.
За да приключим с математиката на Кардано, трябва да споменем още един негов труд ‒ De ludo aleae („За хазартните игри“), в който, както пишат съвременните историци, Кардано „пръв се доближил до общото понятие вероятност“. Но тази книга влизала в десеттомника на Кардано и била публикувана през 1663 година, когато Хюйгенс вече бил издал книгата си De га tiociniis in ludo aleae („За изчисленията в хазартната игра“, 1657), а Паскал и Ферма в знаменитата си кореспонденция (1654) заложили основите на теорията на вероятностите.
Майнингът на име Джироламо Кардано
Което не може да му бъде отнето на Кардано, това е „карданният вал“. Той го изобретил и описал в издадената приживе му книга De rerum varietate („За разнообразието на нещата“, 1558). По-точно, той изобретил окачването (шарнира), който през XIX век се превърнал в това, което сега наричаме карданен вал. И нека историците на техниката казват, че преди и след Кардано такова окачване или шарнир е било изобретявано много пъти, а последният му изобретател преди Кардано е бил Леонардо да Винчи, сега казваме „карданен вал“, а не „леонардов вал“.
Вярно, така започнали да говорят едва през ХХ век. Преди това нито в описанията на техническите устройства, нито в патентите за тях името на Кардано не фигурира, там се говори за „задвижващ вал“, „водещ вал“ и т. н. Нямало понятие „карданен вал“ и в тълковните речници и техническите справочници. Сега го има.
Историците на техниката изглежда дори не се замислят на кого трябва да благодарим за това. Сигурно, както и всички ние, смятат, че така е било през всичките пет века от времето на изобретяването му от Джироламо Кардано. И тази блажена увереност е поредното свидетелство, че Кардано все пак е увековечил името си.
Джироламо Кардано преживял дълъг живот в жестоко време, богатство не натрупал, семейно щастие не намерил, жената, която се омъжила за него на 15-годишна възраст, починала рано, по-големият му син бил езекутиран заради това, че отровил жена си, когато научил, че тя му изневерява, по-малкият му син му откраднал всичките пари и избягал, а самият Кардано на стари години бил съден от инквизицията.
В търсенето на начин да увековечи името си той написал около 200 научни трактата на най-различни теми. И все пак постигнал своето. Изглежда, че карданният вал е само началото на истинското безсмъртие на името му. Преди десет години се появи блокчейн платформата Cardano, а съвсем неотдавна върху нея беше разгърната бета версия (предварителна версия) на чатбота Girolamo на базата на изкуствен интелект като алтернатива на популярния чатбот с ИИ ChatGPT. Сега те се съревновават на публични състезания също като италианските алгебрици преди 500 години, само че днес залозите са несъизмеримо по-големи.
Източник: Banker.bg
