Европейският съюз се оказа в нова конфронтация с Унгария заради нарастващи подозрения, че Будапеща предава чувствителна информация на Москва. Според източници, цитирани от „Политико“, в Брюксел вече се предприемат неформални мерки за ограничаване на достъпа на унгарски представители до поверителни дискусии. Тази тенденция води до драстична промяна на начина, по който се води европейската дипломация.
Вместо да участват всички 27 държави членки, значителна част от разговорите се преместват в по-малки формати като Е3 – Германия, Франция и Великобритания (въпреки че напусна ЕС, Обединеното кралство остава част от дипломатическия формат), Е4 – (същите държави плюс Италия), „Ваймарския триъгълник“, НБ8 (осемте страни от Северна Европа и Балтика) и други. На практика това означава
частична изолация на Унгария от ключови процеси
на вземане на решения заради подозрения, че е „Троянски кон“ на Москва.
Този подход отразява дълбоко вкорененото недоверие към правителството на Виктор Орбан, което от началото на войната в Украйна поддържа доста близки отношения с Русия.
Според публикация на „Вашингтон пост“, унгарският външен министър Петер Сиярто е провеждал телефонни разговори с руския си колега Сергей Лавров дори по време на почивките на срещи на ЕС в Брюксел, като е споделял текуща информация за обсъжданията. Подобни твърдения, макар че Будапеща категорично отрича, засилват усещането сред европейските партньори, че Москва има достъп до вътрешните процеси на Съюза.
В разследването си „Вашингтон пост“ цитира европейски дипломат, според когото правителството на Орбан от години е предоставяло чувствителна информация за ЕС на Москва, включително и чрез достъп на руски хакери до сървъри на унгарското външно министерство.
Политическите реакции в Европа не закъсняха.
Полският премиер Доналд Туск публично заяви, че разполага с информация, че представители на Орбан са информирали Кремъл в детайли за заседания на Съвета на Европейския съюз. Европейската комисия пък поиска от Будапеща да даде официални обяснения дали Сиярто е споделял с Москва информация от поверителни разговори с други държави членки на общността.
„Тези съобщения са много тревожни, тъй като доверието между страните и институциите на блока е от основно значение за функционирането на ЕС“, каза на 23 март говорителката на Комисията по външни работи Анита Хипер.
Сиярто отхвърли обвиненията като „фалшиви новини“, а министърът по европейските въпроси Янош Бока ги определи като опит за политическа манипулация в навечерието на изборите и стремеж Брюксел да помогне на опозиционната партия „Тиса“ на Петер Мадяр. Парламентарните избори в Унгария са на 12 април, а редица социологически проучвания показват, че управляващата партия „Фидес“ на Виктор Орбан изостава от „Тиса“.
Паралелно с дипломатическите сътресения избухна и друг скандал, свързан с
руско влияние върху вътрешнополитическата среда в Унгария.
Според „Файненшъл Таймс“ Кремъл е разработил стратегия за дезинформационна кампания в унгарските социални мрежи, която представя Орбан като единствения гарант за националния суверенитет.
Тази линия се вписва в по-широка рамка, според която опозицията е изобразявана като зависима от Брюксел и склонна да въвлече страната във война редом с Украйна.
Още по-тревожни са данните, публикувани от „Вашингтон пост“, които се позовават на вътрешен доклад на руското външно разузнаване. В него се обсъжда дори възможността за инсцениране на покушение срещу Орбан с цел рязка промяна на предизборната динамика. Макар подобен сценарий да не е реализиран, самият факт, че е бил разглеждан, показва колко силни са очакванията на Москва партията на Орбан да спечели изборите.
Западни представители подчертават, че Кремъл има интерес сегашния премиер да остане на власт, тъй като той често блокира ключови решения на ЕС, най-вече свързани с подкрепата за Украйна, и поддържа връзки с консервативни политически среди в Съединените щати.
В други публикации, появили се напоследък в световните медии, се твърди, че се използва изкуствен интелект за създаване на фалшиви видеоклипове и фабрикуване на компромати срещу опозицията. Част от тези материали са били разпространявани чрез контакти на дипломати в руското посолство в Будапеща, включително съветника Тигран Гарибян. Така информационната среда в страната е превърната в ключово поле на геополитическото съперничество.
Всички тези фактори се наслагват върху
вътрешнополитическа криза, белязана от предстоящите избори.
Орбан, който управлява вече 16 години, е изправен пред сериозно предизвикателство от Петер Мадяр. Опозицията засега умело използва скандалите, за да обвини правителството в застрашаване на националните интереси и отдалечаване от Европейския съюз.
През февруари Мадяр обвини управляващите, че планират да го изнудват с незаконно направен секс запис, който вероятно е направен с камера на тайните служби и съобщи, че е подал сигнал в полицията.
Междувременно се засилиха опасенията, свързани със сигурността. Орбан разпореди разследване за подслушване на външния министър Сиярто, след като журналистът Соболч Пани разкри, че е предоставил телефонните му номера на чуждестранни служби. Унгарският сайт „Мандинер“ публикува статия с аудиозапис, в който Пани разговаря с източник и казва, че е предоставил на „държавен орган на страна от ЕС“ два телефонни номера, използвани от Сиярто за комуникация с Русия.
Случаят допълнително усложни ситуацията,
като постави въпроси за проникване на разузнавателни структури и взаимно недоверие както вътре в страната, така и между съюзниците.
Напрежението между Унгария и ЕС се засили и заради блокирането на финансовата помощ за Украйна. По време на срещата на върха на 19 март Орбан отказа да подкрепи заем от 90 милиарда евро и настоя за възстановяване на доставките на петрол по тръбопровода „Дружба“, които бяха прекъснати от Украйна след повреда при руска атака с дронове. Тази позиция предизвика остри реакции от европейските лидери, включително Еманюел Макрон и Фридрих Мерц, които я определиха като подкопаваща единството на Съюза.
В по-широк план кризата подчертава дълбокото разделение в ЕС по отношение на Русия и войната в Украйна. Докато повечето държави членки подкрепят Киев, Унгария и в известна степен Словакия, ръководена от Роберт Фицо, заемат по-резервирана позиция. Това създава институционално напрежение, особено при решения, изискващи единодушие.
Комбинацията от предполагаемо изтичане на информация, външно влияние, вътрешнополитически натиск и стратегически разногласия поставя ЕС пред трудно решение – как да се справи с нелоялността в собствените си редици.
Източник: Banker.bg
