„Пас към миналото“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
Това е една история, както за най-доброто постижение на българския национален отбор по футбол в Европа, така и за сблъсъка на поколенията. История за това как един човек, който е бил на 17 години когато е гледал България на Европейското първенство в Италия през 1968 г., запали едно дете на ранните години на 21-ви век по старите поколения на българския футбол.
На мач не ходи който иска, а който може
Както вече споменах в последния епизод на „Точно попадение“, интересът ми към старите футболни поколения беше породен от историите на дядо ми. За класирането ни на Европейското първенство през 1968 г. в Италия разбрах именно с една от тях. За контекст – по онова време футболните мачове са били скъпо удоволствие. Ходел е не този, който иска, а този, който може да си го позволи. Дядо ми, тогава на 16 години, успял да отиде на предпоследния мач на България от квалификационната група – срещу Португалия на Еузебио.
„Това ли е Гунди?“
Бил е много запален по футбола и когато негов приятел му предложил билет, нямало как да откаже. Все пак да отидеш на мач тогава е било направо луксозно. Дори не се поинтересувал как приятелят му е намерил билети. Срещата била на 26 ноември 1967 г. в София, на националния стадион „Васил Левски“. От едната страна на дядо ми седял неговият приятел, а от другата – очевидно заможна дама. Тя явно не била футболна фенка, а просто се възползвала от възможността си да присъства на мача. За престиж. При една атака на Португалия топката стигнала до Еузебио и той започнал да дриблира. Дамата, очевидно объркана, моментално се обърнала към дядо ми с въпроса: „Това ли е Гунди?“
Победа за България означавала сигурно участие на Евро 1968
Той твърди, че не помни какво ѝ е отговорил, но колкото пъти ми разказва тази история, толкова пъти аз искрено се забавлявам. Обратно към мача. За тези, които не знаят – по онова време за победа са се отсъждали две точки, а за равенство – една. Преди въпросния мач сме били водачи в групата със 7 точки, а втори са били именно португалците с 5. Оставащите ни две срещи са били точно срещу „мореплавателите“ – домакинството на 26 ноември и гостуване на 17 декември. Победа на „Васил Левски“ е означавала сигурно класиране на 1/4-финалите на Евро 1968.
За Португалия срещата се превръща във война, а в България е обявена за „Мача на годината“
В Португалия сравняват срещата с войната във Виетнам, заради твърдата игра на двата отбора. А в България си печели прозвището „Мачът на годината“. През първото полувреме публиката чака, но мачът е безрезултатен. Но съдийският сигнал за началото на втората част сякаш дава на българските футболисти нови сили и те се втурват в нападение. Атака след атака те нямат успех, но накрая магията на две големи футболни легенди носи победата.
Центриране на “Еузебио“ и гол на Чико класират България на Европейското в Италия
“Еузебио“ (Гунди) тръгва отляво, с дрибъл почти от центъра. Преодолява двама португалци и центрира с левия крак. Топката прелетява през повече от половината наказателно поле, няколко футболисти остават под нея. Но влизащият на скорост Динко Дерменджиев-Чико е на точното място в точния момент. Той засича с десния си крак центрирането на “Еузебио“ от въздуха и бележи. 1:0 за България. Победа! Една заслужена победа, която ни гарантира мястото на 1/4-финалите на Европейското в Италия.
България завършва на 5-то място
Тогава форматът е бил по-различен. На 1/4-финалите са се играли по два мача между съперниците и победителите отивали на стандартен 1/2-финал. Ние се падаме срещу домакина Италия и дори побеждаваме с 3:2 в първия мач. Но загуба с 0:2 във втората среща ни изхвърля от турнира. В крайна сметка именно италианците печелят, като на финала побеждават Югославия. България се класира на 5-то място с 2 точки и до ден днешен това си остава най-доброто класиране на страната ни на европейски финали. 1968 е и годината, в която турнирът променя името си от „Купа на европейските нации“ на „Европейско първенство по футбол“.
Автор: Николай Илиев
ОЩЕ от „Пас към миналото“: Как Дидие Дрогба спря гражданска война, а една греда спаси хиляди животи
Източник: Актуално
