След петролното ембарго на ОПЕК през 1973 г., цената на петрола се утроява, парализирайки икономиката на Съединените щати и носейки огромни печалби на богатия на черно злато Иран. Почти за една нощ хората, имащи възможност да купуват велики произведения на изкуството, вече не са били от Ню Йорк, а в Близкия изток. И едно от най-великите произведения на Пабло Пикасо „Художникът и неговият модел“ става собственост на Иран преди близо 50 години.
Картината, нарисувана през 1927 г., е вероятно най-важното платно в света, което не може да бъде посетено или видяно. Произведението пристига в Техеран благодарение на Фарах Пахлави – съпругата на шаха на Иран. Шахбануто, както е била известна тя, е любителка на изкуството и иска да утвърди страната си като „културен авангард“, според луксозния албум за колекцията ѝ на стойност 1200 долара. Тя изгражда Техеранския музей на съвременното изкуство (TMoCA) и години наред търси произведения, с които да го напълни.
Уилям Рубин, който ръководи отдела за картини в Музея за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк от 1973 до 1988 г., споделя, че „Художникът и неговият модел“ е бил „този, който избяга“, защото шахбануто е имала и пари, и чар да го закупи от швейцарския дилър Ернст Бейлер през 1977 г. по времето когато американският мегаполис все още се възстановява от дълговата криза от 1975 г. и когато MoMA се е борил със сериозни трудности, за да набере средства.
Придобивките на Пахлави са въз основа на качество, стойност и рядкост, казва кураторката Дона Стайн през 2021 година. Те се оказват и финансово прозорливи. Стойността на колекцията, платена между 1975 и 1977 г. с пари от националните продажби на петрол, е била между 25 и 30 милиона долара, припомня Стайн. До 2018 г. картините на шахбануто са оценени на 3 милиарда долара, а днес вероятно са още по-ценни. Междувременно, дори след последния скок на цените, суров петрол 30 милиона долара от 1977 г. вероятно ще са около 300 милиона днес.
Иран спира да купува платна за TMoCA след революцията през 1979 г., по време на която куршум пробива скулптура на Хенри Мур на територията на музея, а портрет на шахбануто от Уорхол е нарязан с нож. По-голямата част от колекцията обаче новият режим запазва непокътната в подземните трезори на музея.
През 2010 г. „Художникът и неговият модел“ пътува 2 900 мили до Швейцария, където музеят Kunsthaus Zürich възстановява своята значима изложба на Пикасо от 1932 година. Тогава за първи път седемфутовото платно е видяно на публична изложба след 78 години. А историкът по изкуствата Майкъл Фицджералд по-късно пише, че след 30 години изучаване на Пикасо, никога не е очаквал да види картината на живо.
„Беше там за един момент“, посочва той, припомняйки как персоналът на музея окачва картината в откриващата вечер на изложбата. „Музеят беше уплашен, че няма да пристигне за откриването, но тя пристигна точно когато се събираше тълпата.“
Едва след изложбата в Цюрих светът на изкуството осъзнава: ако не беше внезапното нефтено богатство на шаха, това огромно произведение, нарисувано когато Пикасо е бил на 45 години и вече е бил звезда, щеше да виси до „Госпожиците от Авиньон“ в MoMA. Там щеше да бъде признато като ключов преход между „Госпожиците“ и „Герника“ от 1937 г., основната картина в блестящата кариера на Пикасо. Но тогава западняците са имали само 15 седмици да се срещнат и изучават „Художникът и неговият модел“, преди да бъде върната на теократичния режим в Техеран.
Щастливците, посетили изложбата в Цюрих, откриват забележително тъмна картина, която, макар и да не се отнася директно до Втората световна война, рисувана 20 години след „Госпожиците от Авиньон“, е изпълнена с това, което Фицджералд описва като „слепота, дезориентация и халюцинации“. Това е насилствено платно, изпълнено с ужас.
Днес всички тези емоции са още по-близо до повърхността. Невъзможно е да се мисли за „Художникът и неговият модел“ през пролетта на 2026 г., без да си представяме къде може да се намира и как се справят неговите пазители.
Изключително впечатляващо е, че, въпреки че картината изобразява гола жена, теократичният ирански режим е позволил „Художникът и неговият модел“ да бъде изложен в TMoCA. Произведението е център на изложбата „Пикасо в Техеран“ през 2025 г., която привлича 55 000 посетители за 15 дни.
Източник: Banker.bg
