Като амбициозна нова стратегия – така звучи стартираният от изпълнителния орган на Европейския съюз (ЕС) във вторник план за отказ от руския газ до 2027 г. Ако бъде приложен, той би сложил на практика край на доходоносните продажби на газ от Москва и би изисквала от газовите компании да прекратят договорите си с Кремъл.
Комисията заяви, че следващият месец ще публикува законодателство за забрана на нови договори за газ с Русия – тя ще влезе в сила в края на 2025 г. за краткосрочни пазарни покупки и в края на 2027 г. за дългосрочни договори.
Това подготвя почвата за голям сблъсък между Брюксел и шепата лидери, които все още настояват за руски енергийни продукти, пише Politico. И все пак, докато служителите на ЕС говорят остро, във вторник веднага възникнаха въпроси относно практичността на предложението и дали страните действително ще го приложат.
Лоши новини за лошите момчета на Брюксел?
В продължение на три години ЕС предостави на няколко държави, включително Унгария и Словакия, множество изключения, за да получат одобрение за енергийните си санкции.
Унгарският премиер Виктор Орбан и словашкият лидер Роберт Фицо използват тези вратички в законодателството, за да поддържат потока от доставки на руски газ и петрол, като се възползват от това, което е било замислено като временни изключения.
Планът поставя страни като Унгария и Словакия директно под прицелa на ЕС. И двете продължиха да доставят руско гориво през цялата война, помогнаха за блокирането на по-нататъшни енергийни санкции от Брюксел и се противопоставиха на подкрепата за Украйна. Доставките на руски газ за двете страни минават именно през Турция и после през България по тръбопровода „Турски поток“, за което страната ни получава милиони приходи.
ЕС обаче този път е категоричен в решението си, като във вторник еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен подчерта, че за разлика от санкциите, предстоящите предложения няма да изискват единодушна подкрепа за приемане, което означава, че страните от ЕС биха могли да отхвърлят възраженията на Унгария и Словакия и да приемат спирането на руския газ за континента и без тях.
Надявам се, че всички ще продължат напред, разбира се, но ако не го направят, това също е добре“, каза той пред репортери в Европейския парламент в Страсбург. „Това също е част от ЕС, понякога мнозинството взема решения, когато е необходимо.“
Нещата обаче се усложняват, когато в уравнението се включат съображения за сигурност. Ами ако дадена държава заяви, че не може да прилага закона поради съображения за национална сигурност?
Унгария, Словакия, Чехия, България — те ще изготвят много добър план, в който ще поставят някои етапи и цели“, каза Мартин Владимиров, директор по енергетика и геоикономика в Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от Politico. „Но в крайна сметка техните политици ще настояват, че това е твърде рисковано за сигурността на доставките им и ще игнорират плана, точно както са направили с други планове за постепенно премахване на въглищата или за възобновяеми енергийни източници.“
Междувременно, добави той, „Русия печели милиарди“.
Ядрената енергия е на прицел
Новият план е насочен и към продължаващите ядрени връзки на блока с Москва, която доставя една пета от суровия уран на ЕС и 38% от капацитета му за обогатяване. Пет държави – България, Финландия, Словакия, Унгария и Чехия – все още разчитат на реактори, построени от Русия.
За да се прекъсне тази зависимост, Брюксел ще представи нов законопроект следващия месец, който ще направи обогатения уран от Русия „икономически по-малко жизнеспособен“ чрез търговски мерки, става ясно от плана, и отделно ще ограничи новите договори, подписани между агенцията на ЕС за доставки на уран и Москва.
Комисията ще се стреми и към премахване на вратичките в санкциите, включително усилия за ограничаване на така наречения руски „сенчест флот“.
Засега препоръките в плана са необвързващи и предложенията му за бъдещи промени ще изискват подкрепата на мнозинството от страните от ЕС, преди да бъдат одобрени.
Страните от ЕС ще обсъдят предложението за първи път в четвъртък.
Източник: Economic.bg
