Новото търговско споразумение между Европейския съюз и Украйна е удобен момент да разгледаме как то ще се отрази на България в контекста на развитието на двустранната търговия. Фокусираме се върху вноса на украински стоки в България между последната предвоенна година (2021 г.) и първото тримесечие на 2025 година, а българският износ няма да бъде разгледан поради голямото количество стоки на отбранителната индустрия, които са предназначени за Украйна, но се доставят чрез посредници от трети страни преди да достигнат крайната си цел. По този начин данните са изкривени надолу и това не позволява да се анализира коректно действителните обем и структура на този износ.
През разгледания период търговията на Украйна с ЕС подлежи на различни квоти и мита до началото на войната на Русия. След нейното начало ЕС и Украйна се споразумяват за либерализация на търговията чрез премахване на митата и квотите. В този период обаче руски военни кораби блокират традиционните украински търговски маршрути в Черно море. В резултат съседните на Украйна страни – Полша, Румъния, Словакия, Унгария, а и България се превръщат в първа точка на внос на големи количества от селскостопанска продукция. Това на свой ред сваля цените и очаквано не се харесва на местните производители. След силен натиск политическият отговор е забрана за внасянето на украински пшеница, царевица, и семена от рапица и слънчоглед в тези държави. Българската забрана влиза в сила през месец май 2024 година и важи до декември същата година. Ефектите на тази забрана ще бъдат разгледани по-нататък в този текст, а сега под фокус ще попадне българо-украинската търговия преди войната.
През 2021 стойността на внесените украински стоки в България е над 988 милиона долара, като Украйна е четвъртият по важност партньор за внос извън ЕС. Стоките внесени в България от Украйна през тази година са доминирани от категориите: желязо и стомана, без готови изделия; неорганични химични продукти, главно амоняк; маслодайни семена, най-вече слънчогледови и от рапица; части за железопътни превозни средства; пластмаси и пластмасови изделия, главно полимери на винилхлорида; дървен материал и изделия от дървен материал; и азотни торове.
След началото на войната има известно разместване в българо-украинската търговия, но Украйна остава сред водещите партньори извън ЕС. Желязото и стоманата продължават да доминират българския внос, докато на второ място вече са маслата от растителен произход, основно слънчогледовото олио, след значителен ръст на вноса. Маслодайните семена също бележат внушителен ръст и се изкачват до трето място, въпреки забраната за внос. Друга категория стоки, която бележи забележителен ръст след началото на войната, е захарта и захарните изделия. Дървеният материал и изделията от дървен материал, както и частите за превозни средства, движещи се по железопътни линии, запазват своето важно значение за българо-украинската търговия въпреки войната и продължават да са на челните места по внесени стоки.
Няколко интересни тенденции се наблюдават след началото на войната. В допълнение към категориите – масла, маслодайни семена, и захар и захарни изделия, има още няколко категории, които бележат осезаем ръст в българския внос. Това са: зърнени култури, основно царевица, която също е обект на забрана за внос; мляко и млечни продукти, птичи яйца, и естествен мед; и отпадъци от хранителната промишленост, най-вече кюспе от маслодайни растения, което се използва за храна за добитък.
Обратният ефект се наблюдава при торовете и неорганичните химични продукти. Тези две категории бележат значителен спад след началото на войната и средногодишният им внос през този период е близък до нулата. Вносът на пластмаса също намалява драстично.
След анализа на търговските отношения до днешна дата е време да обърнем внимание на очакваните ефекти от новото търговско споразумение върху вноса на украински стоки в България. Договорът въвежда отново квоти за безмитен внос, а при надхвърлянето им върху съответните стоки ще се налагат мита. За България от значение са квотите за царевица, млека и млечни продукти, птичи яйца, и захар.
Докато България внася незначителните 43 хиляди тона царевица, Европейският съюз внася над 13,8 милиона тона за 2024 година при договорена безмитна квота 1 милион тона. Поради това има голяма възможност българският внос да бъде обложен с мита.
Вносът на стоки от останалите по-рано изброени категории ще бъде по-пряко засегнат поради по-големите количества, които България внася, сравнени с новите квоти. Например, вносът от Украйна на мляко или сметана в твърди форми за 2024 година е над 5 хиляди тона, докато новите квоти общо за всички държави от ЕС са 15,4 хиляди тона. Подобно, българският внос на птичи яйца от Украйна е почти 5,5 хиляди тона, докато новото безмитно ограничение е за 18 хиляди тона. И докато вносът на тези категории продукти ще бъдат до една или друга степен силно засегнати, новият договор ще се отрази най-много на вноса на украинска захар. Споразумението въвежда квота от 100 хиляди тона годишен внос на захар за целия ЕС. За сравнение през 2024 година само България е внесла близо 98 хиляди тона захар.
Вносът на украински стоки в България преди войната е концентриран главно в категорията желязо и стомана, като второстепенна роля имат различни стоки в индустриалния и аграрния сектор. След началото на войната желязото и стоманата остават водеща категория. Останалата индустриална продукция обаче отстъпва място на различен набор от селскостопански стоки, които заедно вече допринасят за близо 50% от стойността на вноса след началото на войната. Новото търговско споразумение е насочено към ограничаване точно на широк кръг селскостопанска продукция и храни. Това предполага ново преструктуриране на търговията между двете икономики, която ще стане видима през 2026 година.
*По материала работи Радостин Дяков, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: Economic.bg
