Никол Търнър Лий, Джоузи Стюарт и Каролина Оксенстиерна
https://www.brookings.edu/.
Първата по рода си забрана за ползване на социални медии от деца под 16 г. влезе в сила в Австралия на 10 декември. Тя бе предизвикана от нарастващата загриженост за тяхното отражение върху психичното здраве и благополучието на тийнейджърите. След въвеждането на забраната примерът бе последван от други страни, подготвящи или обсъждащи подобно законодателство. Дания планира да забрани достъпа до социални медии за потребители под 15-годишна възраст; британските законодатели обсъждат въвеждане на подобно възрастово ограничение на постоянна или временна основа.
Тези усилия произтичат от нарастващата загриженост на институциите, гражданското общество и изследователите относно връзката между благополучието на децата и ползването на социалните медии. Редица проучвания доказват, че пристрастяването към тези платформи се съпровожда от нараснали нива на тревожност и депресии, изкривявания на Аз-образа и ниско самоуважение. В допълнение, някои анализи, предоставени на законодателите, установяват засилване на чувствата на безнадеждност и самотност сред децата. Но същевременно се изразява съмнение дали подобни забрани ще постигнат целта да се ограничи прекомерното ползване на социалните медии от деца; изказват се възражения, обосновани с ограничаването на правото на децата за свободно изразяване и на достъпа до информация, опазването на личното пространство, както и ролята на родителите при изработването на правилата за ползване на социалните медии.
Глобални тенденции
Макар и на фона на оживени дискусии, въведената в Австралия забрана изглежда изключително популярна: според изследвания 77 на сто от австралийците са одобрявали закона към момента на приемането му. Не е ясно обаче как неговото прилагане ще се отрази на тази подкрепа. Държавни служители уточняват, че правилата няма да влязат в сила едновременно.
Досега няма друга държава, която да е въвела подобна категорична забрана, въпреки че Дания е най-пресния пример, в който се обсъжда такава мярка. През октомври тази година датският министър-председател обяви предложение ограничението да се прилага към деца до 15 г., с възможно изключение за деца над 13 г., които имат изрично съгласие на родителите.
Едно глобално проучване (https://www.ipsos.com/en-us/widespread-support-banning-social-media-under-14s-and-acceptance-kids-today-have-it-harder) установи, че 65 на сто от хората подкрепят забраната за ползване на социалните медии от деца до 14 г. В 29 от 30 изследвани страни в полза на такова решение се обявяват мнозинства от населението, като Германия е единственото изключение.
Други страни възприемат селективен, не толкова рестриктивен подход. Германия и Франция предлагат по-висока възраст при изискването за родителско съгласие за създаване на профил, докато Нидерландия и Южна Корея ограничиха ползването на клетъчни телефони в класните стаи. Разпространена е засилената защита при ползване на личните данни на децата, особено в Европейския съюз, където се изисква съгласие на родителите за обработване на такива лични данни (възрастовият праг варира от 13 до 16 г. в различните страни от ЕС).
Социалните медии в САЩ
В Съединените щати засега почти не се наблюдава активност по темата на федерално равнище. Щатските власти търсят начини да регулират ползването на социални медии от деца чрез микс от мерки за установяване на възрастта, допълнителна защита на конфиденциалността и директни забрани. Например, губернаторът на Флорида Рон ДеСантис миналата година подписа закон да забрана на ползването на някои платформи от деца на възраст под 14 години. Законът почти веднага бе оспорен по съдебен ред, въпреки че неотдавна федерален съд допусна прилагането му, докато тече съдебният процес. Други щати, като Юта, Тексас, Арканзас и Луизиана направиха опит да въведат задължително родителско съгласие за откриване на акаунти на деца, като вдигнаха възрастовата граница над федералния стандарт (13 г.); всички тези решения обаче бяха оспорени пред съда. В Калифорния и Ню Йорк бе избран друг подход – таргетирано внимание към случаите на „пристрастено ползване“ и укрепване на защитите на личните данни на децата.
Независимо от предпочитанието към разнообразни подходи, законодателите се мотивират със сходни аргументи относно влошаващото се психично здраве на децата, увеличаването на времето, прекарвано онлайн и нарастващите случаи на тормоз. Тази загриженост е разпространена и във федералния законодателен орган – сенаторът-демократ Брайън Шатц внесе законопроект, озаглавен „Децата вън от социалните медии“, който забранява на деца под 13 г. да създават или поддържат профили в социалните медии и въвежда ограничение за съдържание, свързано с личните данни на деца на възраст под 17 години. Малко по-късно законопроектът бе внесен отново от група сенатори от двете партии и получи подкрепа от различни организации, сред които Американският съюз на учителите и Американската академия за детска и юношеска психиатрия.
Наскоро редица членове на Конгреса също проявиха внимание към усъвършенстване на законодателството относно онлайн сигурността на децата. В Камарата на представителите бе представен проект на Закон за ограничаване на вредното влияние на социалните медии върху децата, в който се забранява на платформите на социалните медии да допускат откриване или поддържане на профили от деца на възраст под 16 години.
В хода на активизирането на подобни инициативи редица компании, управляващи социални медии, обявиха нови мерки относно акаунтите на деца и тийнейджъри. „Мета“ постепенно въвежда т.нар. тийнейджърски акаунти с вградени защити и инструменти за родителски контрол, а през октомври обяви, че въвежда в Инстаграм възрастов рейтинг (обозначаване) на съдържанието, аналогичен на прилагания във филмовата индустрия. Почти незабавно обаче постъпи възражение от Асоциацията на филмовите производители, според което инициативата на „Мета“ е „силно заблуждаваща“ и прилага въпросния рейтинг, без да отчита наличието на множество заинтересувани страни, въвлечени при неговото разработване.
Ще решат ли забраните разглежданите проблеми?
Както в САЩ, така и в редица други страни законодателите са стигнали до извода, че ограниченията върху социалните медии, насочени към закрила на здравето и онлайн безопасността на децата, са едновременно необходими и неотложни. В същото време не съществуват достатъчно доказателства, че подобни забрани са ефективно решение; изразяват се все по-силни аргументи, че те могат да породят не по-малко проблеми, отколкото се стараят да решат. При обсъждането на по-нататъшни стъпки институциите трябва да вземат предвид редица допълнителни съображения извън благополучието на децата, особено свързаните с юридическите, техническите и социалните последици от прилагането на подходите за възрастови ограничения.
Първо, технологичните компании неведнъж са посочвали, че директните забрани са трудни за прилагане, тъй като децата често намират начини да заобиколят ограниченията. В Австралия компаниите изразиха допълнителна загриженост заради липсата на гратисен период и налагането на тежки наказания на платформите, вместо на потребителите, които заобикалят ограниченията.
Но дори забраните да бъдат успешно прилагани, откъсването на децата от социалните медии не гарантира ефективно ограничаване на времето, прекарвано пред екран. Едно проучване установява, че ограничаването на достъпа до определени платформи не кара децата да прекарват повече време офлайн, а по-скоро ги тласка към други дейности, като гледане на телевизия, видеоигри и дори навлизане в „тъмните кътчета на интернет“.
Освен техническата приложимост, юридическите и конституционните съображения също повдигат сериозни въпроси. Както бе посочено, редица забрани, въведени от щатските власти, вече бяха оспорени в съда с довода, че ограничават свободата на изразяването. Редица групи за защита на гражданските свободи в САЩ, като Американският съюз за граждански свободи и публичен достъп до знание, твърдят, че внесените в Конгреса законопроекти противоконституционно ограничават правото на подрастващите да имат достъп и да споделят информация онлайн.
В центъра на дискусията е защитата на личните данни на децата онлайн. Това е съществен проблем, тъй като предлаганите ограничения често се осъществяват с помощта на нови форми на възрастова верификация (платформите изискват идентификация, за да се уверят в действителната възраст на потребителя). Много от щатите не са конкретизирали как точно ще бъдат извършвани подобни проверки, което оставя неяснота как компаниите ще събират, съхраняват и защитават чувствителната информация. Потенциалното използване на издадени от държавата документи за самоличност или биометрична информация поражда значителни рискове, включително изтичане на данни, злоупотреба и изключване на хора, които не са представили формална идентификация.
Важен момент също така е, че самите млади хора поставят под въпрос ефективността на такива бланкетни забрани. Според 18-годишната Елена Митревска, член на австралийския младежки съвет за интернет безопасност, подобни усилия „ще затворят цели интернет пространства за младите хора, вместо да решат конкретните проблеми“. От друга страна, забраните могат да лишат подрастващите от възможности да изградят уменията на дигитална грамотност, ако не се научат да навигират онлайн постепенно и с подходящо напътствие. Все едно по-късно тийнейджърите ще получат достъп до тези платформи, а тоталното им изолиране от социалните медии ще отложи важния диалог между деца и родители относно рисковете в интернет.
Адресиране на същностните проблеми
Базисният проблем, свързан с разглежданата регулаторна тенденция е, че забраните на социалните медии въздействат върху достъпа, вместо върху поведението на платформите. Основната грижа на законодателите е излагането на децата на въздействието на вредно съдържание и влиянието на социалните медии върху тяхното психично здраве, но тези вреди не са характерни само за непълнолетните потребители. Дизайнът, стимулиращ пристрастяването, опасното съдържание и негативните психологически ефекти въздействат върху потребителите от всички възрастови групи. Това очертава необходимостта от решения, които третират посочените проблеми систематично, а не чрез ограничения на възрастов признак. Това не означава, че не са необходими специфични мерки за непълнолетните, а че е критично важно дали избраната политика ще реши по-мащабния проблем.
Австралийският комисар по въпросите на интернет безопасността Джули Инман Грант заяви, че законодателите са наясно, че „отлагането на достъпа на децата до профили в социалните медии няма да реши всички проблеми, а само ще въведе известна съпротива в система, в която досега не е имало никакви ограничения“. В същото време, ефективното адресиране на проблемите, пораждани от нарастващата популярност на забраните на социалните медии по света, изисква задължително съвместна работа с технологичните компании с оглед реформиране и редизайн на самите платформи. По-нататък, полезно би било движение по посока на рамка на саморегулиране относно безопасността на децата онлайн, която едновременно да не подкопава бизнес целите на цялата индустрия. Опитът на „Мета“, посочен по-горе, показва, че индустрията е предразположена към саморегулация, въпреки че тази промяна идва с известно закъснение в по-широката дискусия за безопасността на децата.
Ако публичното управление си поставя за цел да изгради по-безопасна дигитална среда, по-ефективен подход е технологичните компании да бъдат държани отговорни за дизайна на техните платформи и за модерирането на тяхното съдържание, пропуските в които позволяват разпространението на вредни материали и поведения. Вместо да ограничават достъпа на младите хора до онлайн пространства, които ги образоват, свързват и овластяват, законодателите би трябвало да се фокусират върху регулирането на базисните системи и процеси (набиране на данни, алгоритми и модериране на съдържание), които захранват вредната динамика онлайн.
Регулаторен подход, насочен към дизайна на платформите и системното управление, предлага обещаващ път към една безопасна, включваща и устойчива дигитална среда за потребителите от всички възрасти. Освен това, най-важно е да разберем защо младите хора се пристрастяват към социалните медии. Отговорът на този въпрос може би се крие в по-дълбоки социални проблеми, задвижващи прехода към по-мощните въздействия на технологиите.
Превод от английски: Александър Маринов
Източник: Banker.bg
