Министерството на финансите (МФ) затяга правилата за продажба на ракия, произведени от т. нар. „селски казани“. Причината, посочена от ведомството, е множеството злоупотреби, при които домашен алкохол се продава без акциз в хотели и ресторанти, което застрашава здравето на потребителите.
Макар това накратко да обяснява защо МФ сложи домашната ракия на прицел, мярката, заложена като част от данъчните промени за 2027 г., предизвика широк обществен отзвук и в последните дни се наложи както МФ, така и самият финансов министър Гълъб Донев да дават изявления пред медии, в които да успокояват:
Ние не посягаме на домашната ракия, нито един производител на такава ракия няма да бъде глобен, освен ако не търгува с нея“, както каза самият Донев.
Защо МФ се вгледа точно в ракията? Economic.bg отговаря.
Как беше досега
През годините ракията неколкократно е била тема в обществения и политическия живот.
Всичко започва с присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС), което изисква страната ни да хармонизира акцизното си законодателство, т.е. да въведе акциз върху домашното производство на ракия. Това обаче предизвиква недоволство, стига се до протести, след които България успява да уговори въвеждането на специален режим с намален акциз, а условието е производството да е само за лична и семейна консумация.
Интересно е да се отбележи, че когато през 2019 г. на европейско ниво се преразглежда облагането на този тип производство, България твърдо заявява, че е против акцизът да стане 0 лв. под претекст, че отпадането може да доведе до засилено нелегално производство.
През 2020 г. биват приети изменения в евродирективата, които позволяват на всяка държава членка по свое желание да освобождава от акциз домашното производство на етилов алкохол в малък казан. България обаче остава изключение заради специалния си режим.
Най-скорошното развитие по темата е от 2025 г., когато Министерството на земеделието, под тогавашното ръководство на Георги Тахов като министър, публикува за обществено обсъждане законопроект, който задължи домашните производители да произвеждат само от собствена реколта и ниви, с което на практика се забрани на производителите на грозде и на плодове да продават на когото и да е, освен ако не е регистриран винопроизводител. Впоследствие законопроектът бе оттеглен.
Какво е новото
Сега МФ все пак затяга режима около домашната ракия с промени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Основната им идея е домашно произведената ракия да може да се държи или съхранява единствено от лицето, платило акциза за нейното производство, и от членовете на неговото семейство.
Тоест се забранява държането, внасянето, съхранението и продажбата ѝ в магазини, ресторанти, офиси и други търговски или производствени помещения, както и притежаването на ракия, произведена за друг човек. Ако това правило бъде нарушено, глобата е в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 евро, а при повторно нарушение – минимум 2000 евро.
Колко ракия пият българите
И тук идва въпросът – точно колко ракия пият българите, че да стане това такъв проблем за МФ и приходите в бюджета?
Оказва се, че точна статистика за потреблението на ракия в България всъщност няма. Националният статистически институт (НСИ) отчита средните купени количества алкохолни напитки на домакинство, но тези данни обхващат покупките за домашна консумация и не включват изпитото по ресторанти, барове и хотели.
По официалните данни на НСИ за 2025 г., ракията остава далеч назад в предпочитанията на българските домакинства. Средно на домакинство годишно се купуват едва 2.1 литра ракия – за сравнение, бирата е с 58 литра, а гроздовите вина – с 6.4 литра. Тоест ракията е сред най-слабо купуваните алкохолни напитки в официалната кошница, изпреварвана дори от концентратите (2.4 литра).
Графика: НСИ
Колко струва ракията
Данните на НСИ за 2025 г. показват, че средната цена на ракията, купувана от домакинствата, е 8.11 евро за литър. Това я нарежда сред по-скъпите алкохолни напитки на дребно – значително над бирата (0.96 евро/литър) и гроздовите вина (3.92 евро/литър), но под концентратите (13.54 евро/литър). Купеното количество 2.1 литра на домакинство остава стабилно ниско, което е още едно потвърждение, че официално отчетеното потребление на ракия е скромно.
Именно тази разлика – между ниските официално купувани количества и широко разпространеното домашно производство – формира сивия сектор, който МФ се опитва да ограничи.
Какво се знае
По думите на финансовия министър,
50% от произведената в България ракия идва от дестилерии, които са за домашна употреба, или т. нар. селски казани“.
Не е ясно обаче каква е реалната обща картина на пазара, тъй като НСИ не публикува национален обем на производството на ракия – нито легално, нито домашно. В производствената статистика спиртните напитки се отчитат общо в „литри чист алкохол“ по продуктови кодове, без ракията да се извежда като отделна категория.
Проблемът с акциза
Логиката на МФ е следната: домашната ракия ползва облекчен данъчен режим именно защото се приема, че е за лична консумация.
Както обясни и самият Донев пред медии: домашната ракия се произвежда при специален режим, при намалени ставки на акцизите и е единствено и само за лична употреба от хората, които имат лозя и имат други плодове, от които произвеждат тази ракия.
Проблемът възниква, когато тази ракия, произведена при облекчени условия, влезе в търговската мрежа и се продава като обикновена стока – тогава държавата губи дължимите данъци (акциз и ДДС), а потребителят купува продукт без контрол за качество и безопасност.
В телевизионно интервю тази седмица Донев изтъкна второто – домашната ракия се произвежда по неясна технология и условия и целта на законопроекта е да се забрани продажбата точно на този вид алкохол.
Същевременно, по последна информация от Донев, МФ се готви да пренапише промените така, че да не позволяват двусмислено тълкуване и да не се притесняват хората, че някой ще тръгне да им проверява къщите за ракия.
Източник: Economic.bg
