Почти 35% е делът на сивата икономика в България според най-скорошните данни, представени от самият заместник-министър на финансите Людмила Петкова по време на брифинг в сряда. Сериозният дял на недекларирани доходи мотивира Министерството на финансите (МФ) за пореден път да заложи на борбата със сивата икономика при изготвянето на държавния бюджет – нещо, което самата Петкова направи като служебен финансов министър в края на 2024 г., а впоследствие и нейният наследник Теменужка Петкова използва като аргумент за повече приходи.
Сега изглежда и финансовият министър Гълъб Донев ще разчита на изсветляването на икономиката, за да осигури допълнителни постъпления в бюджета през 2026 г. Какви обаче са заложените приходни мерки? Вижте таблицата.
Една от основните мерки е ускореното увеличение на акцизите върху тютюневите изделия – мярка, която е предлагана и въвеждана многократно в последните години. МФ предлага по-ранно въвеждане на вече планираните по-високи ставки, така че акцизният календар до 2029 г. да бъде изтеглен напред и увеличенията да се реализират до 2028 г. Още от 1 август 2026 г. се предвижда ново повишение на ставките, а обосновката е следната:
В България се прилагат нива на акцизно облагане на тютюневите изделия, близки до минималните за ЕС. Очакваното въвеждане на по-високи минимални нива на облагане с приемането на новата европейска регулаторна рамка ще има съществено отражение върху страната, което налага предприемането на своевременни мерки за осигуряване на плавен и балансиран преход“, посочват от МФ.
Сериозен пакет от мерки е насочен и към хазартния сектор. Министерството предлага въвеждането на задължителен лицензионен режим за т.нар. афилиейт оператори – физически и юридически лица, които популяризират хазартни игри на лицензирани оператори. Дейността им ще може да се извършва само след издаване на лиценз от Националната агенция за приходите (НАП). Наред с това се въвежда и нова двукомпонентна държавна такса – фиксирана годишна вноска от 6000 евро и допълнителна такса от 10% върху комисионното възнаграждение, обвързано с привлечени потребители и реализирани залози.
Донев предвижда и по-строги механизми срещу нелегалните оператори. Предвижда се банките и платежните институции да блокират плащания към нелицензирани сайтове, а сегашният статичен регистър на забранените оператори да бъде заменен с динамична система за наблюдение и актуализация в реално време. Според МФ „статичният модел на регистър се актуализира със закъснение и не отразява достатъчно бързо високата динамика на онлайн нелегалния пазар“, затова и се налага да се направи динамичен такъв.
За пореден път се предлага разширяване на фискалния контрол върху стоките с висок риск от данъчни измами. За целта МФ планира да интегрира системите на НАП, „Митници“, МВР и други институции, за да може по-лесно да се проследяват товарите и транспортните средства.
Стоките с висок фискален риск продължават да бъдат сред основните канали за осъществяване на данъчни измами, укриване на обороти и неправомерно ползване на данъчен кредит“, посочват от ведомството.
Допълнителен контрол се предвижда и върху пазара на горива чрез дигитално проследяване на цялата верига за доставки – от производителите и вносителите до бензиностанциите и крайните потребители. Планът включва разширяване на системите за наблюдение на превозните средства и внедряване на нови технологии за контрол в реално време.
Мярката ще допринесе за увеличение на годишна база на приходите от акциз и ДДС при потреблението на горива, като за реализирането са необходими инвестиции в информационните системи и оборудване с камери, разпознаващи номерата на превозните средства“, смятат от МФ.
Не на последно място, любопитен момент е и намерението за засилен контрол върху електронната търговия. Според МФ, електронната търговия създава риск от укиравена на обороти:
Бързото развитие на електронната търговия създава значителни възможности за икономически растеж, но същевременно създава възможности за укриване на обороти, доходи и печалби и избягване на данъци. Най-рискови са продажбите през социални мрежи, онлайн платформи и куриерски услуги с наложен платеж“, става ясно от проектобюджета.
От МФ уточняват, че мярката – с която към НАП ще тече информация от доставчиците на платежни услуги и която агенцията ще разчита с алгоритми за идентифициране на несъответствия между декларирани и реални обороти – ще обхване онлайн търговци (юридически и физически лица), платформи за електронна търговия (маркетплейси), куриерски и логистични компании, както и доставчици на платежни услуги (вкл.наложен платеж) и социални мрежи, използвани за търговска дейност.
Източник: Economic.bg
