В парламентарната комисия по бюджет и финанси се проведе изслушване на кандидатите за председател и четирима членове на Фискалния съвет. Това бяха Атанас Атанасов (главен експерт и сътрудник във Фискалния съвет), предложен от ИТН; проф. Богомил Манов (преподавател в УНСС), предложен от БСП; Ердоан Ахмедов (бивш депутат в периода от 2005 г. -2009 г.), предложен от ДПС – ДПС и трима души, номинирани от ГЕРБ – Десислава Калчева (преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ в катедра „Икономика и управление по отрасли“ и бивш главен експерт към Фискалния съвет), Любомир Дацов (и в момента член на Фискалния съвет) и Симеон Дянков (бивш вицепремиер и финансов министър 2009 г. – 2012 година).
При представянето на концепцията си Атанас Атанасов обърна внимание, че има неща в бюджета, които Фискалния съвет на практика не може да валидира поради липсата на достъп до информация. По-конкретно той даде пример с най-важния показател в момента – планираният дефицит на начислена основа на сектор “Държавно управление” за 2025 година.
По този повод той настоя Министерството на финансите да предостави на Фискалния съвет така наречената брич таблица за преминаване от касова на начислена основа, за да може той да провери обявените данни от Министерството на финансите за дефицита на сектор “Държавно управление” за 2025 година. Атанасов призна, че през годините от Фискалния съвет са си изгубили контактите с Министерството на финансите, но изрази надежда, че това ще се промени, след като сега във ведомството се завръщат Теменужка Петкова и Кирил Ананиев.
Атанасов настоя и всяка препоръка на Фискалния съвет, с която Министерският съвет не е съгласен, да получава мотивирано обяснение в писмен вид, което да се публикува на на интернет страницата на кабинета и на Министерството на финансите, защото в противен случай няма да има отзвук от работата му.
Като проблем Атанасов отбеляза малкия екип, с който работят членовете на Фискалния съвет – става въпрос за трима експерти, при 20-30 експерти в подобни структури в други страни членки на Европейския съюз. Кандидатът на ИТН обясни, че щатните бройки за експертите са пет, но две от тях стоят вакантни с години, нещо, което той би променил. Освен това предложи идеята Закона за Фискалния съвет да се промени, като в него бройката на експертите се увеличи на десетима души. Атанасов говори за необходимостта от силно лидерство във Фискалния съвет, тъй като то, в комбинацията с нов мениджмънт, ще изстреля в орбита институцията.
Проф. Богомил Манов отбеляза, че ако бъде избран за член на Фискалния съвет, ще има няколко основни приоритета:
- гарантиране на дългосрочна фискална устойчивост с оценка на рисковете, които стоят пред публичните финанси, в това число на скритите задължения и на потенциалните макроикономически заплахи, които в една или в друга степен биха довели до нейното нарушаване;
- оценка на спазването на фискалните правила, но не само анализа на изпълнението на държавния бюджет, което е задължителен прерогатив в работата на Фискалния съвет, но основно анализ и оценка на неговото въздействие върху икономиката;
- оценка на ефективността на разходите с изработване на препоръки за подобряване на бюджетната рамка и на механизми за по-ефективното разходване на публичните средства;
- анализ на демографските тенденции и на тяхното влияние върху бюджета и по-конкретно върху пенсионната и здравноосигурителната система, както и върху социалните плащания;
- повишаване на прозрачността – засилване на възможностите за публичен дебат относно устойчивостта на бюджета и фискалните рискове;
- подобряване на отчетността на Фискалния съвет и на достъпа до информация
- укрепване на аналитичния капацитет на Фискалния съвет – използване в по-голяма степен на иконометрични модели и прогнозни инструменти за оценка на макроикономическите рискове;
- повишаване на ефективността от взаимодействието с международните институции, Европейски съвет, МВФ, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за обмен на добри практики.
Десислава Калчева обяви, че Фискалният съвет е на втори етап от своето развитие, в който тя ще работи за разширяване на аналитичните му възможности, повишаване на прозрачността в оценките и в препоръките му, както и за засилване на взаимодействието му с национални и международни партньори. Тя добави, че по-активно ще участва в публичния дебат по въпросите на фискалната политика с цел укрепване на доверието в институцията и нейната експертиза.
Калчева посочи, че ще предложи законодателни промени в Закона за Фискалния съвет заради предстоящото присъединяване на България към еврозоната. Те ще бъдат в посока усъвършенстване на регулаторната среда с цел засилване на контролната функция на Фискалния съвет. Калчева обяви и че ще работи за разработване на собствен макроиконометричен модел с цел повишаване капацитета на институцията при формирането на независимата му оценка и изпълнение на задачите му, предвидени в Закона за Фискалния съвет. Тя добави и че ще създаде ефективни комуникационни канали, чрез които оценките и анализите на Фискалния съвет да стигат до по-широк кръг заинтересовани страни – бизнес, гражданско общество и академични среди.
Накрая Калчева обяви, че ключово за бъдещето на Фискалния съвет ще е да изпълнява своята роля на куче пазач на фискалната устойчивост, като сигнализира навреме и категорично, когато установява отклонения или незадоволителни резултати в бюджетното управление.
Ердоан Ахмедов обяви, че ще работи за независим надзор на публичните финанси чрез обективни анализи и предоставяне на препоръки, чрез партньорство с институциите и чрез активно сътрудничество с правителството и парламента за разработване на дългосрочни финансови стратегии, доклади и препоръки с цел подобряване на финансовото управление.
Любомир Дацов започна с това, че Законът за публичните финанси и Законът за Фискалния съвет ще трябва да бъдат променени още през 2025 г. заради влизането ни в еврозоната и заради това, че през 2024 г. е била променена рамката за добро икономическо управление на Европейския съюз. На тази база Дацов открои две неща, които трябва да бъдат извършени и за които ще е необходима политическа подкрепа. Първото – би ли искала бюджетната комисия и Народното събрание Фискалният съвет да се превърне в бюджетен парламентарен офис. Дацов разясни, че в света има две форми на независими фискални съвети – при едната форма акцентът е върху макроикономическите прогнози и спазването на фискалните правила, но той има ограничени правомощия по отношение на ефективността и така наречените costing разходи.
При втората форма – парламентарните бюджетни офиси имат много по-широки правомощия и те са много полезни от гледна точка на подпомагане на дейността на Народното събрание.
Дацов добави и че Фискалният съвет на база новите изисквания, които ще бъдат заложени в променените два закона, ще трябва до 2032 година да вземе няколко важни решения. Едно от тях е свързано със структурни промени заради поемането и изграждането на капацитет за пълно макроикономическо прогнозиране. Дацов обясни, че това означава, че Фискалният съвет ще трябва да разшири и състава, и капацитета си, за да може организационно да извършва и тази дейност. Друго – е свързано с капацитета на Фискалния съвет да оценява бюджетните агрегати в пълния им размер, но това според европейския Регламент е по-скоро пожелателно, отколкото задължително и е въпрос на националните власти.
Не на последно място Дацов отбеляза, че ще е необходимо да се привлече експерт по математическо моделиране. В тази връзка той поясни, че ако Фискалният съвет стане второстепенен разпоредител, той би имал по-голяма гъвкавост при определяне на заплатите и би предложил достатъчно висока заплата, така че да задържи подобен експерт.
Настоящият член на Фискалния съвет имаше и конкретни препоръки по отношение на това какво да се промени в закона, който регламентира дейността на структурата, в която работи. Според Дацов трябва да бъде променен текстът на закона, който поставя изискване към нивото на експертите. В момента то е много високо, като се изисква 10-годишен стаж. Ако Фискалният съвет стане второстепенен разпоредител на бюджетни средства, той би могъл и да си изгражда експертите.
Симеон Дянков обяви, че ако стане член на Фискалния съвет, ще работи по четири приоритета:
1.Развитие и усъвършенстване на методологията, която използва Фискалния съвет – и от гледна точка на макроикономически анализи, и от гледна точка на анализи по фискалната политика и то не само веднъж годишно, когато Министерският съвет изготви бюджет;
2. Контакти и черпене на опит от други Фискални съвети по света, като например от този в САЩ, който има много по-широки ангажименти, а не само такива, свързани с бюджета, или пък в Германия, където се разчита на знанията на отделните членове;
3. По-задълбочен анализ на обстоятелството, че вече над 50% от пенсионната система зависи от данъци, а не от осигуровки;
4. Анализ на идеите за превъоръжаване – с цел да се изясни какво означава това не само по отношение на намирането на средствата, но и как да се реорганизира бюджетът на държавата;
5. Анализ на системата на държавната администрация – по какъв начин тя може да работи по-добре и какви са фискалните условия за това;
6. Откриване на мерки за повишаване на раждаемостта;
7. Открояване на връзката между добрата фискална политика и добрата икономическа политика.
След това депутатите – членове на парламентарната група по бюджет и финанси – изслушаха Васил Големански – предложеният от ГЕРБ-СДС кандидат за председател на Комисията за финансов надзор (КФН). Понастоящем той е заместник-председател на Съвета на директорите на Българската фондова борса. Освен това Големански е и изпълнителен директор на Централния депозитар – институция, чиято работа е тясно свързана с Фондовата борса.
Като свой приоритет Големански набеляза намирането на баланса, така че да няма изключително големи свръхрегулации. По думите му пазарите в България – и капиталовият, и застрахователният , и осигурителният, не са толкова големи спрямо много други европейски пазари, заради което свръхрегулацията би ги потиснала и би възпрепятствала тяхното развитие.
Големански призна, че в редица случаи европейската регулаторна рамка е доста строга и води понякога до свръхрегулация. Добрата новина е, че една част от нея е задължителна и фиксирана, а друга – има опционален характер и тук е ролята на КФН, която може да избере коя част да изпълнява.
При представянето на концепцията си за управление и развитие на КФН Големански изброи редица предизвикателства пред небанковия финансов сектор у нас. По-конкретно става въпрос за:
- Динамичната икономическа среда, която се развива в България и в световен мащаб;
- Технологичните иновации, свързани със създаване на нови инструменти и, криптоактиви;
- Бързо променящото се европейско законодателство и предстоящото присъединяване на България към еврозоната и развитието в посока устойчиви финанси, социална отговорност и корпоративно управление.
Големански отбеляза, че от близо 10 години възприема финансовата грамотност като своя лична кауза . Той призна, че тя не е пряко в отговорността на КФН, но е важна за трите сектора, които комисията регулира.
Асен Василев от ПП-ДБ отправи питане към Големански във връзка с журналистически разследвания, които разкриват, че част от пенсионните дружества инвестират в свързани с тях компании, което е забранено по закон.
“Доколкото знам, КФН е правила само проформа преглед на това, а няма истинско проследяване през собственици и свързани лица. Как смятате да подходите към този проблем“, поясни Василев.
Големански отговори, че това не е добра практика, но големият въпрос е как това да бъде установено. Той изрази готовност да направи такова пълно проследяване в рамките на законовите правомощия.
В последната част от заседанието на бюджетната комисия управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев представи пред членовете й кандидатурата на Радослав Миленков за подуправител на Централната банка, ръководител управление “Банков надзор” за втори пореден мандат.
Димитър Радев изрази увереност, че с избора на Радослав Миленков като ръководител на управление “Банков надзор” за втори мандат ще бъде осигурена непрекъсваемост, компетентно управление и ефективност на една от основните функции на БНБ – регулиране и осъществяване на надзор на дейността на банките в страната.
В изказването си пред депутатите Радослав Миленков обясни, че концепцията му е изцяло съобразена с рамките на стратегията за развитие на Банковия съюз в контекста на единния надзорен механизъм, предвид членството на България в този съюз от 2020 г. насам.
Той поясни и че дългосрочната му цел остава непроменена – поддържане на стабилен и устойчив банков сектор с капацитет да абсорбира шокове, включително от нововъзникващи рискове, както и да подкрепя икономическото развитие на България.
Миленков представи основните си приоритети, подчертавайки, че БНБ е приела и прилага абсолютно всички методологии и насоки, въведени в Европейската централна банка (ЕЦБ), което означава, че има пълна съпоставимост между надзорните функции, които се изпълняват от ЕЦБ и от БНБ у нас по отношение на значимите институции.
Той увери членовете на бюджетната комисия, че ще продължи да работи, като продължава надзорния фокус по отношение на кредитния риск, макропруденциалния мандат, надзора на мерките за киберсигурност в банките и превенцията срещу изпирането на пари.
Източник: Banker.bg
