Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на България в Черно море се простира далеч отвъд брега и 12-милната зона на териториалните води. Формата ѝ е неправилна заради съседните изключителни икономически зони на Турция, Румъния и Украйна. Максималното разстояние от българския бряг се простира на разстояние до 200 морски мили, което се равнява на приблизително 370,4 километра от бреговата линия или от правите изходни линии, съгласно Конвенцията на ООН по морско право и Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Според Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), по която България е страна, в тази зона страната разполага със специфични суверенни права в икономическата сфера и има юрисдикция върху определени дейности.
Съгласно член 58 от конвенцията ИИЗ не е част от територията на България. Това означава, че чужди кораби, включително военни, могат да преминават през зоната, без да са длъжни предварително да уведомяват българските власти или да получават разрешение от тях. България не може да спира такова преминаване, както и да забрани провеждането на военни учения в икономическата си зона или да я обяви едностранно за затворена.
Инцидент в ИИЗ не се смята за нарушение на българското морско или въздушно пространство.
При евентуална атака с дронове срещу търговски кораби в ИИЗ на България е важно да се разграничат правните последици от тези за националната сигурност.
От правна гледна точка, ако инцидентът се случи извън 12-милната зона на териториалните води, той не би представлявал пряко нарушение на българската държавна граница или на суверенната територия на страната. Съгласно Конвенцията на ООН по морско право тези води и въздушното пространство са под режим, който запазва свободата на корабоплаването и международния характер на зоната.
Това обаче не означава, че подобна атака не засяга правата и отговорностите на България. При потъване или повреждане на кораб съществува опасност от разлив на горива и други вещества, което може да доведе до замърсяване на морето и да засегне екосистемите и риболовните ресурси в българската икономическа зона. България има и международни ангажименти, свързани с безопасността на корабоплаването и провеждането на спасителни операции в своя спасителен район.
От гледна точка на националната сигурност подобен инцидент би представлявал сериозна заплаха както във военно-стратегически, така и в икономически план. Атаки с дронове или ракети в българската изключителна икономическа зона биха увеличили рисковете за сигурността в Черно море, особено предвид членството на България в НАТО и Европейския съюз.
Подобни действия могат да затруднят търговското корабоплаване и достъпа до българските пристанища, да повишат застрахователните разходи, да създадат риск за подводната инфраструктура и да застрашат живота на хората на борда.
Тъй като ИИЗ не е част от суверенната територия на България, подобен инцидент сам по себе си не би представлявал основание за автоматично задействане на член 5 от Вашингтонския договор. Военна активност и нарастващи рискове за сигурността в непосредствена близост до страната обаче могат да бъдат основание за провеждане на консултации между съюзниците по член 4 от договора.
Член 56 от UNCLOS дава на България суверенни права върху природните ресурси в ИИЗ, като тези права трябва да се упражняват с оглед на правата и задълженията на останалите държави.
В областта на риболова България има право да регулира, съхранява и използва ресурсите, включително да контролира улова на чуждестранни кораби. При тежки нарушения българските власти могат да задържат нарушител и да предприемат съдебни действия срещу собственика или оператора на кораба.
Страната има права и върху проучването и добива на нефт и газ от морското дъно и шелфа, както и върху минералните ресурси на морското дъно.
България има изключителни права и по отношение на офшорната енергетика – изграждането и експлоатацията на съоръжения, използващи вятъра, вълните и морските течения за производство на енергия.
В ИИЗ българските власти могат също да разрешават, забраняват и регулират изграждането на изкуствени острови и офшорни съоръжения.
Българските институции имат юрисдикция и по отношение на морските научни изследвания в зоната.
Сред отговорностите на страната е и опазването на морската среда. България има правомощия във връзка със замърсяването от кораби и офшорни съоръжения, изхвърлянето на отпадъчни води и отпадъци, както и при проучването и експлоатацията на морските ресурси. Мерките, които страната предприема, обаче трябва да бъдат в съответствие с международните правила и стандарти.
Източник: Banker.bg
