Пенсионната система на България е сред най-чувствителните и експлоатирани теми в публичния и политическия дебати. Често тя се използва като удобен инструмент за манипулиране на общественото мнение и прехвърляне на вина за бюджетния дефицит между различни политически групи.
Проблемите обаче са комплексни: демографска криза, застаряващо население, неформална заетост и непрекъснато растящи разходи за пенсии.
Допълнителен натиск върху системата оказва и ежегодното осъвременяване на пенсиите по т.нар. „швейцарско правило“, което освен че не се спазва точно, често се и видоизменя.
За сериозността на ситуацията предупреди и Националният осигурителен институт (НОИ) в своя нашумял Актюерски доклад за 2024 г.
В него Институтът посочва, че
„при запазване на текущото законодателство, финансовият натиск върху устойчивостта на държавната пенсионна система ще е най-силен през следващото десетилетие.“
Тогава и разходите за пенсии, и трансферът от държавния бюджет за покриване на недостига от средства, измерени като дял от БВП, ще са най-големи. Близо 50% от общите разходи на ДОО ще бъдат финансирани с трансфери от държавния бюджет, вместо от собствените приходи на системата, пише в доклада.
Проверка на Economic.bg в данните на НОИ обаче показа, че моментът, в който трансферът от бюджета покрива 50% от разходите за пенсии, вече е настъпил.
Прогноза на НОИ за нарастване на трансфера от държавния бюджет към този за пенсии в периода 2023-2070 г.
Какво показват числата
Данните за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за периода 2019 – 2024 г. сочат плавно нарастване на разходите за пенсии.
Таблицата показва, че само за период от 5 години разходите за пенсии нарастват повече от два пъти – от 9.8 млрд. лв. до 21.6 млрд. лв. Трансферът от държавния бюджет към този на ДОО пък нараства тройно – от 3.6 млрд. лв. на 10.9 млрд. лв.
Логично, това увеличава и дела в общите разходи, който този трансфер има.
Възможните варианти за справяне
Варианти за справяне с недостига на пари за пенсии има.
Най-очевидният от тях е да се увеличат осигурителните вноски на работещите – нещо, което вече е заложено в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г. въпреки заявеното намерение на кабинета на премиера Росен Желязков да не повишава данъци. В документа е разписано, че предстои увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на два етапа:
- От 1 януари 2027 г. – вноската се увеличава с 1 процентен пункт;
- От 1 януари 2028 г. – вноската се увеличава с 2 процентни пункта.
Бизнесът вижда друга възможност в мултифондовата пенсионна система, чийто основен замисъл е натрупаните спестявания за втора и трета пенсия да могат да се инвестират в различни фондове, с различен риск. Така ще се направи разделение между сегашните 20-годишни младежи, които са в началото на кариерата си и имат поне 40-годишен хоризонт пред себе си, следователно може да поемат по-висок риск, и по-възрастната част от населението, която наближава пенсиониране и е по-подходящо да инвестира в консервативен фонд.
Прочетете още
В свой анализ Economic.bg разгледа и други варианти за справяне с дефицита в НОИ, включително премахване на някои фондове от системата на Института поради техния социален или застрахователен характер. Примери за такива са фонд „Общо заболяване и майчинство“ или социалните пенсии, които не са свързани с трудова дейност и е по-логично да са част от бюджета за социално подпомагане.
Предстои в края на годината правителството да приключи с изготвянето на пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система на България. Тя ще покаже има ли необходимост от повишение на вноските или на пенсионната възраст в страната.
Източник: Economic.bg
