Финансовото и социалното министерства обявиха в понеделник вечер, 17 август, че след многочасови преговори с работодателите и синдикатите е постигнато съгласие около нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната. От 2027 г. промяната в четири индикатора с равна тежест ще определя доколко може да нарасне минималното възнаграждение, като то няма да може да пада под размера от предходната година.
Според изчисления на работодателите, през следващата година размерът на МРЗ ще е между 620.20 евро (колкото е в момента) и 667 евро.
Данните ще се предоставят от НСИ, а самото изчисление за съответната година, за която ще действа новият размер, трябва да е готово до 31 май на предходната година.
Четирите показателя, които ще се използват при изчисляването са:
- Индекс на цените на малката потребителска кошница – за определяне на покупателната способност на минималната работна заплата, като се вземе предвид издръжката на живот;
- Брутна медианна работна заплата – за определяне на общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
- Брутна средна работна заплата – за определяне на темпа на растеж на работните заплати;
- Брутна добавена стойност на един зает за последните 10 години – за определяне на дългосрочните равнища на производителността на труда в страната.
Но какво точно значи всеки един от тези икономически показателите?
Индекс на цените на малката потребителска кошница
Най-просто казано, индексът на цените на малката потребителска кошница отговаря на въпроса: „Колко са поскъпнали нещата, без които едно домакинство с относително ниски доходи трудно може да живее?“
НСИ официално го нарича „Индекс на цените на малка по състав кошница“ (ИЦМК). В нея акцентът е върху социално значими и жизненонеобходими стоки и услуги, които имат особено голямо значение за домакинствата с най-ниски доходи.
Например, ако цените на основни хранителни продукти, като лекарства, транспорт и други базови разходи, растат бързо, човек на минимална заплата усеща това много по-силно, отколкото поскъпването на стоки, които почти не купува.
Затова този индекс е включен във формулата като измерител на покупателната способност на минималната заплата. Идеята е МРЗ да не се разглежда само като число в евро, а и през въпроса какво реално може да се купи с тези пари.
Трябва да се има предвид, че ИЦМК не е официалният измерител на общата инфлация – такъв е индексът на потребителските цени (ИПЦ). НСИ също уточнява, че ИЦМК измерва промяната на цените, а не буквално „цената на живота“ или необходимия бюджет за издръжка.
Брутна медианна работна заплата
Тук трябва да се направи ключовата разлика между „медианна“ и средна „средна“ заплата.
При медианната трябва да си представим, че подреждаме заплатите на всеки един работещ човека в България – от най-ниска към най-високата заплата. И медианната тази точно по средата – половината работещи получават по-малко от нея, а другата половина – повече.
Например, ако имаме петима души със заплати:
€700, €800, €900, €1 000 и €5 000,
медианната заплата е €900. Огромната заплата от €5 000 практически не променя медианата.
Точно затова медианата е много полезна, когато искаме да разберем как изглежда заплащането на „типичния“ работещ, без картината да бъде изкривена от сравнително малък брой много високи възнаграждения.
Министерството на финансите посочва този индикатор като начин да се отчете общото равнище на заплатите и тяхното разпределение.
Брутна средна работна заплата
При този показател се събират възнагражденията на всички и общата сума се разделя на броя на наетите. НСИ изчислява средната месечна брутна работна заплата (преди удръжки на данъци и осигуровки) именно чрез съотношението между начислените средства за заплати и средния брой на наетите лица.
Разликата спрямо медианата е съществена.
При същия пример – €700, €800, €900, €1 000 и €5 000 – средната заплата вече е €1 680, въпреки че четирима от петима души получават по-малко от нея.
Затова средната заплата не е непременно „заплатата на средния българин“. Тя показва по-скоро общото равнище и движението на фонда за възнаграждения и е чувствителна към много високите заплати.
В новия механизъм тя ще се използва конкретно за проследяване на темпа, с който растат възнагражденията в икономиката.
Това означава например: ако заплатите в страната като цяло нарастват с устойчив темп, минималната заплата също не би трябвало трайно да изостава от общото движение на трудовите доходи.
Брутна добавена стойност на един зает
Това е най-техническият от четирите показателя, но идеята му всъщност е сравнително проста: „Колко икономическа стойност създава средно един зает човек?“
Брутната добавена стойност (БДС) измерва стойността, която икономиката действително е „добавила“ чрез производството си. Грубо казано, от стойността на произведените стоки и услуги се изважда стойността на стоките и услугите, които са били използвани за производството им.
Например, фирма купува материали за €100 и произвежда от тях продукт, който има стойност €180. Не можем да кажем, че тя е създала €180 нова стойност, защото €100 вече са съществували под формата на материали. Добавената от производството стойност е приблизително €80.
Когато БДС се раздели на броя на заетите, получаваме показател за производителността на труда – колко икономическа стойност се създава спрямо вложения труд. НСИ използва БДС като един от основните измерители при изчисляването на производителността.
При новия механизъм за МРЗ ще се гледа БДС на един зает за последните 10 години, като целта според правителството е да се отчете дългосрочното равнище на производителността, а не просто еднократен силен или слаб икономически период.
Логиката е икономическа: ако един работещ създава все повече стойност с течение на времето, има по-голямо икономическо основание и възнаграждението за труд да расте. Ако заплатите растат трайно много по-бързо от производителността, това вече може да създава натиск върху разходите на предприятията.
Източник: Economic.bg
