Съчетанието на национални реформи, европейски програми и активна локална подкрепа оформя благоприятна среда за предприемачи в Кюстендил и съседните общини. От дигитални услуги и зелени продукти до законодателна рамка и директни инвестиции – сега е моментът за инициативни компании да се възползват от ресурсите, които предлагат хъбовете, фондовете и местните инициативни групи.
Това е основният извод от панела „Сближаване и предприемачество в Кюстендил: търсене на средства и възможности“ от семинара „Възможности за предприемачество в Кюстендил“. Събитието е организирано от „Бранд Медия България“ като част от дейностите по европейския проект „Кариерен преход на възможностите“ (TOP JOBS).
Възможности от новото райониране
Бяха обсъдени последните промени в административното райониране на страната, които поставят Кюстендил в новия Южен планов регион заедно с Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Хасково и Кърджали – решение, близo до окончателно одобрение от Европейската комисия.
До момента Югозападният район се третираше като силно развит, но фактът, че София вкара статистиката над средното, ограничаваше възможностите за безвъзмездно финансиране в Кюстендил и Перник“, коментира Християн Даскалов от Европейския цифров иновационен хъб „Тракия“.
Очаква се преразпределението да осигури по-справедлив достъп до грантове и нови партньорства с центрове в Пловдив и Стара Загора.
Цифрови иновационни хъбове – „партньор, не кредитор“
Даскалов обясни, че в Европа има над 150 цифрови иновационни хъба, а в България те са 12, четири от които работят по програма „Дигитална Европа“. Те предлагат безвъзмездно технологични услуги и експертиза, без да изискват годишни обороти или кредитна история.
Аз съм тук, за да може някои от компаниите… да ме наемат за ден, два, три, седмица или месец – и аз да работя за вас.“
Сред услугите са киберсигурност, анализ на големи данни, AI, динамично ценообразуване в търговията и сензори за качество на въздуха и почви в агросектора. Според него ключът е стъпка по стъпка да се дигитализира бизнесът – от уебсайт и онлайн магазин до тестови системи и чатботове.
България е на последно място с под 20% от бизнеса, който използва електронни разплащания и онлайн покупки“, предупреди Даскалов.
Зелени продукти и семеен дух
Елица Бойчева, основател и управляващ партньор в „Гама Органика“, разказа как майчинството ѝ е дало тласък към създаване на натурални перилни и почистващи препарати.
Нямаше нищо на пазара, с което да кажа, че съм спокойна – детето ми е с алергия.“
Европейско финансиране за стартиращи предприятия ѝ е позволило да напусне удобната си корпоративна кариера и да изгради цех за производство от нулата.
С гордост казвам: „Произведено в Кюстендил“, сподели тя и подчерта, че без гранта не би стартирала на това ниво.
Евроинтеграция
Мартин Стоилков от Българската предприемаческа асоциация (BESCO) представи ключовите законодателни инициативи в защита на бизнес интересите: улесняване на достъпа до финансиране, привличане на талант и дерегулация.
Той напомни, че отскоро в Търговския закон е включен тип дружество с променлив капитал, позволяващ онлайн регистрация с минимален капитал. Синята карта за чуждестранни специалисти отново функционира, а Законът за насърчаване на инвестициите бе приет на 27 май 2025 г., целящ да стимулира проекти със средна и висока добавена стойност.
Стоилков отбеляза, че и предстоящото приемане на страната в еврозоната не е панацея, която ще реши всички проблеми, свързани с предприемачеството и привличането на инвеститори.
Еврото не е магия – важно е бизнесът да се подготви проактивно и да използва възможностите.“
Локално финансиране и социално предприемачество
Радослав Йорданов от МИГ „Радомир–Земен“ очерта 7-годишната история на групата, която е подкрепила над 50 проекти с общо инвестиции над 8 млн. лв. и е разкрила над 160 работни места. Сред тях са малки земеделски стопанства с модерна техника, семейни ферми, автосервизи и първото в Земен място за годишни технически прегледи.
МИГ е идеална възможност за стартиране на бизнеса. Чакаме с нетърпение новата стратегия, за да кандидатстват всички.“
Освен селското стопанство, се финансират и микропредприятия в сферата на здравеопазването – например ултрамодерен ехограф за Радомир, чиято апаратура няма дори в областния център. Проекти за производство на зърнени храни, 3D принтери за дентални протези и заваръчни роботи също обогатяват местната икономика.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
