На 28 септември санкциите на ООН срещу Иран влязоха в сила отново. Съветът за сигурност гласува за възстановяването им на 26 септември. Русия и Китай предложиха резолюция, която би ги забавила с шест месеца. Тя обаче не беше приета.
ЕС-3 (Обединеното кралство, Германия и Франция) инициира удължаването на международните санкции още през лятото. Съгласно механизма никой от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН не може да използва право на вето. Ограниченията включват повторно налагане на ембаргото върху тежките оръжия и забрана за обогатяване и преработка на уран. Замразяването на активите на лица и организации, за които се твърди, че са свързани с ядрените и ракетните програми на Ислямската република, също ще продължи.
Какви са потенциалните последици?
В Иран е започнал дебат, включително относно откритото разработване на ядрени оръжия. Това е неприятен момент за Техеран, както политически, така и психологически, защото ООН, на която Иран разчиташе, не успя да устои на възобновяването на санкциите, въпреки че всичко това беше планирано още през 2015 година.
Сега ситуацията се усложни и Иран все по-често прави предложения за пълно прекратяване на всички контакти и дори преговори с Международната агенция за атомна енергия и ЕС-3, за да може реално да започне разработването на ядрени оръжия. Разбира се, това е крайна позиция, но настоящото иранско правителство настоява, че дипломатическите възможности за разрешаване на ядрения въпрос не са изчерпани и най-добрият вариант за Техеран е да замрази ситуацията, да се въздържи от остри изявления и да се въздържи от засилване на усилията си за възстановяване на ядрените съоръжения и ракетните системи на Иран.
Но както Тел Авив, така и Вашингтон, според някои анализатори, не изключват повторение на събитията от 12-дневната война.
Иранското външно министерство потвърди на 26 септември, че
инспектори на МААЕ в момента са в страната и „вършат своята работа“.
Ден преди това иранският президент Масуд Пезешкиан също заяви, че Техеран не възнамерява да се оттегли от Договора за неразпространение на ядрени оръжия. САЩ, от своя страна, са били склонни да предоставят на Иран отсрочка от санкциите на ООН. Според Пезешкиан обаче в замяна са поискали прехвърлянето на целия обогатен уран.
От гледна точка на Техеран,
възобновяването на преговорите с Вашингтон е възможно,
но малко вероятно при администрацията на Доналд Тръмп. Ясно е, че за икономиката на оцеляване основната цел не е растеж и просперитет в обичайния смисъл, а запазването на суверенитета и поддържането на стабилността на режима. Иран доказа, че санкциите не могат бързо да унищожат икономиката му. Страната оцеля и избегна колапс. Разбира се, вижда се, че жизненият стандарт на населението е спаднал значително, инфлацията е достигнала рекордни нива, а валутата се е обезценила.
Икономиката не успя да компенсира загубите, причинени от изолацията от световната финансова система и технологии. Но сега санкциите на ООН няма да причинят никаква вреда. Преди войната с Израел може би със 100% сигурност можеше да се каже, че преговорите със САЩ са възможни. Това е важно за иранците. Но след лятото, доколко иранците могат да се доверят на Съединените щати? Някои експерти допускат, че Техеран също ще преразгледа и отношенията си с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
Случайно или не, решението за удължаване на санкциите на ООН съвпадна с подписването на споразумение между Иран и Русия за 25 милиарда долара за изграждане на четири ядрени енергийни блока в южната част на Ислямската република.
(по материали от чуждестарнния печат)
Източник: Banker.bg
