Съединените щати ще намалят военното си присъствие в източния фланг на НАТО, което бе сериозно засилено след руската агресия срещу Украйна през 2022 година. Междувременно американският президент Доналд Тръмп заяви, че е наредил на Пентагона незабавно да започне тестове с ядрени оръжия, „както правят други ядрени сили“. Руският президент Владимир Путин пък обяви „успешното изпитание“ на руско „чудодейно оръжие“. След междуконтиненталната крилата ракета „Буревестник“, той представи безпилотното подводно суперторпедо с ядрен двигател „Посейдон“.
На фона на новите отношения между САЩ и Европа и подновената военна надпревара между Вашингтон и Москва равновесието между силите навлиза в нов етап. Решението на американците да не заменят изтеглящата се 101-ва въздушнодесантна дивизия от Румъния изглежда като „техническа корекция“. Но зад дипломатичния език на Пентагона се крие нещо по-дълбоко, а именно сигнал, че Старият континент трябва сам да се погрижи за отбраната си. Това обстоятелство засяга и България.
Вашингтон твърди, че „не се изтегля от Европа“. Формално това е вярно, защото американските войски на континента все още са повече, отколкото преди войната в Украйна. Става дума за около 100 000 американски военни, като от тях малко над 65 000 са постоянно там, а останала част е персонал, който се ротира или са подкрепления. След началото на войната в Украйна в Европа бяха изпратени още близо 20 000 американски военнослужещи.
След две десетилетия на гарантирана американска доминация в НАТО сега Съединените щати ясно заявяват на европейците, че трябва да се погрижи за сигурността си. Тази тенденция започна с плахи стъпки още при Барак Обама и продължи при Джо Байдън. Тръмп завърши процеса, верен на убеждението си, че Америка няма да финансира европейската сигурност безкрайно.
Румъния се оказа първия тестови терен за американската стратегия. Вместо около 1700 американски войници, в страната ще останат близо 1000 военни. Ключовата база „Михаил Когълничану“ ще продължи да функционира, но без ротационна бригада.
Министърът на отбраната Йонуц Моштяну се опита да омаловажи ситуацията, като заяви, че „присъствието остава по-голямо от преди 2022 година“. Това е вярно, но не отменя по-важния факт, че сигурността в региона вече не зависи автоматично от американските сили.
За България тази промяна е сериозно предупреждение. Страната ни все още се бори с хронично изоставане в модернизацията на армията, а инфраструктурата за многонационалната бойна група на НАТО, базирана у нас, се изгражда с много бавни темпове. Учебният полигон „Ново село“ и базите „Граф Игнатиево“ и „Безмер“ са ключови за съвместната подготовка, но не могат да компенсират липсата на собствени способности за възпиране.
Броят на американските военни в България е под 400 души. Те са част от многонационалната бойна група на Алианса, която наброява около 1000 души. Такива групи има и в редица други източноевропейски страни, включително Полша, Унгария, Румъния, Словакия.
НАТО уверява, че „промените са нормални“ и че американското присъствие остава силно. Но това е половината истина. Тенденцията е дългосрочна. Вашингтон гледа към Азия, докато Европа се опитва да укрепи гърба си срещу Русия.
Увеличаването на разходите на европейските страни за отбрана от 2 на 5% от БВП до 2035 г. е признание, че сегашният модел не е устойчив. За България това означава стотици милиони левове допълнително за военно оборудване всяка година. Обществото трудно ще приеме този разход, но реалността ще го наложи.
Министърът на отбраната Атанас Запрянов вече предупреди, че трябва да ускорим изграждането на отбранителни способности, особено в областта на противодействието на руските дронове и сигурността в Черно море.
България обаче има исторически шанс да използва разумно средствата от европейския инструмент SAFE и да ускори модернизацията на армията. Ако обаче пропусне този момент, ще остане в периферията и ще бъде зависима от решения, взети в Брюксел и Вашингтон, но без реална тежест в тях.
След започването на войната в Украйна сигурността вече не е теоретична тема. Тя е въпрос на оцеляване в регион, който Русия продължава да дестабилизира чрез „случайно“ попаднали дронове и дезиноформация, а САЩ се отдръпват постепенно към други техни приоритети.
При Доналд Тръмп Съединените щати гледат на НАТО през призмата на сделката. Вашингтон остава ангажиран, но срещу реално споделяне на тежестта. А и ако Европа склони да купува американски оръжия и горива.
Реакциите на съюзниците са показателни. Полша и Литва, които традиционно са най-близките до Вашингтон държави в региона, заявиха, че не са били предварително уведомени за американското изтегляне. Което подсказва, че дори в рамките на НАТО комуникацията между САЩ и източните партньори вече не е особено силна.
Войната в Украйна доказа, че страните от Алианса може да са сплотени, ако поискат, но също така и че европейците все още не могат да защитят континента без американска помощ. Решението за изтегляне на „Крещящите орли“ е напомняне, че тази зависимост трябва да приключи, и то не по настояване на Вашингтон, а по необходимост.
За България това означава, че времето за кухи декларации е изтекло. Настъпва епохата, в която сигурността се измерва не в думи, а в способности.
Източник: Banker.bg
