Намаляването на дела на сенчестата икономика в България, която според различни статистики е 20 – 30% от БВП, е един от инструментите, на които Министерството на финансите разчита тази година, за да запълни набъбващия недостиг в държавната хазна, но и да постигне заложения 33% ръст на ДДС приходите в бюджета.
С тази цел в началото на 2025 г. Националната агенция за приходите (НАП) обяви, че и тази година зорко ще следи домашните майстори – лицата, предлагащи услуги, като изграждане или ремонт на ВиК инсталации, електрически инсталации, зидаро-мазачни дейности (шпакловане, боядисване, варосване и др.) и външни ремонтни дейности като изолации, саниране, покриви.
Economic.bg се допита до приходната агенция за информация какво показват проверките до момента.
Първо „меки мерки“
Усилията на НАП са насочени в посока изсветляване на дейността на т.нар. „домашни майстори“, които да декларират в пълен размер доходите си и да заплащат дължимите данъци и осигурителни вноски“, казаха от НАП в коментар за Economic.bg.
Оттам добавят, че първата стъпка в тази посока е информационна кампания, с която да се разяснят правата и задълженията на майсторите. След това се оказва и съдействие по самото деклариране на задълженията.
Това са нашите меки мерки преди да се премине към контролни производства. Предприемаме контролни действия, когато видим, че въпреки нашите усилия, лицата не се повлияват положително“, предупреждава НАП.
На въпрос колко са проверените майстори обаче от приходната агенция посочват, че точен брой не може да бъде даден предвид това, че в категорията „домашен майстор“ попадат множество и разнородни услуги. От НАП обаче предоставиха данни за извършените проверки по години. Важен детайл е, че в една проверка може да бъдат включени няколко майстори или пък един да е проверяван неколкократно, следователно таблицата не е показателна за това колко са проверените домашни майстори.
Информаторите – основен помощник на НАП
При условие, че няма единен регистър или портал, в който да са записани майсторите, основен въпрос е как данъчните ги откриват и как разбират в кой момент да инициират проверка.
Най-често повод за възлагане на контролни производства е получена информация от външни източници – сигнали от физически и юридически лица, информация от други контролни органи и институции“, обясняват от Агенцията.
Обект на контрол е спазването на данъчното и осигурителното законодателство, в т.ч. издаването на касови бонове, декларирането на доходи, плащането на осигуровки и пр. Повод за още проверки може да бъдат и установени факти след вече направени ревизии.
В хода на самите проверки данъчните обикновено изискват информация и доказателства от трети лица, извършват насрещни проверки, изискват съдействие за извършване на контролни действия от други контролни органи.
Приходната агенция събира информация по много законоустановени начини и канали, включително и благодарение на партньорство с организации и институции“, допълват от НАП.
Прочетете още
Щетата върху бюджета не е ясна
От разговора ни с НАП обаче стана ясно, че точният размер на нанесените върху хазната щети тепърва ще се уточнява.
В момента извършваме анализ на риска, който продължава. Предварителните данни сочат, че е практика при извършването на ремонтните дейности да не се издават счетоводни документи. В над 60% от случаите не са издадени такива“, споделят от Агенцията.
Оттам добавят, че анализът на риска ще приключи в края на годината.
Какви са глобите
На въпрос какви са глобите за неиздадена касова бележка, от НАП първо казват, че в случай на недекларирани навреме доходи, майсторите подлежат на глоба или имуществена санкция до 500 лв. при първо нарушение и до 1000 лв. при повторно.
Ако лицето подаде неверни данни, които водят до по-нисък данък или до неплащане на данък, наказанието е глоба до 1000 лв. При повторно нарушение глобата е до 2000 лв. Спрямо тези лица се образуват контролни производства за установяване на задължения, след които те могат да бъдат задължени да платят със задна датата данъците си ведно с лихвите.
Източник: Economic.bg
