Гърция взе решение, което много държави в Европейския съюз отдавна отлагат – въведе единна дигитална система за контрол на движението по пътищата в реално време. С новия закон, който бе приет миналата седмица, страната на практика слага край на забавените глоби, на „изгубените“ нарушения и на усещането, че правилата могат да бъдат заобикаляни.
Министърът на цифровото управление Димитрис Папастергиу ясно заяви, че целта не е повече санкции, а по-малко жертви. Ключовият момент е, че зад закона стои превенцията.
Новата система залага на мрежа от съвременни камери, които заснемат нарушенията в момента на извършването им. Шофьорът получава известие почти веднага, че е регистрирано нарушение, а след проверка от полицай санкцията се появява в неговия дигитален профил. Процесът, който доскоро е отнемал години, вече се измерва в часове. Така се прекъсва добре познатата практика глобите да пристигат след пет години или изобщо да не пристигат.
Този модел показва нещо изключително важно, че когато наказанието е бързо и неизбежно, ефектът му е превантивен. Според гръцкия министър, не страхът от високата глоба, а сигурността, че тя ще бъде наложена, променя поведението на пътя. Именно това липсва в България и колкото и мерки да бяха предложени в годините те имаха мижав успех.
Особено показателен е въпросът с чуждестранните шофьори – тема, която години наред създаваше хаос и безнаказаност. В Гърция решението е прагматично. При държави с граничен контрол глобата се плаща преди напускане на страната, а в рамките на ЕС се използват механизмите за обмен на данни между националните институции.
Камерите не „познават“ водача, а регистрационния номер и собственика. Снимката от нарушението елиминира възможността някой да поеме чужда вина, а при фирмени или автомобили под наем отговорността е ясно проследима.
Точно секторът „Rent a Car“ досега беше сред най-големите пробойни в системата. Нямаше как да бъде отчетено неправилно паркиране и превишена скорост, следователно никой не плащаше глоба. Новият дигитален контрол затваря и тази вратичка, защото нарушението се регистрира, докато колата все още е при наемателя.
Причината Гърция да действа толкова решително е трагичната статистика. Страната губи средно по двама души на ден по пътищата си. Туризмът допълнително усложнява ситуацията – има милиони посетители, които шофират по непознати пътища и наемат мотори и автомобили.
Гръцките власти посочват, че камерите са част от по-широка стратегия за превенция, а не само за санкции. Затова и всички места за наблюдение ще бъдат обявени предварително. Целта е дисциплина, не капан.
Контрастът с България е болезнен. Само за един ден – 21 декември, неделя, у нас са проверени близо 12 000 автомобила, съставени са над 4300 акта за санкции, засечени са десетки водачи под въздействие на алкохол и наркотици. Това не е изключение, а ежедневие.
В Северозападния регион ситуацията е още по-драматична. За предишната година Евростат отчита 166 загинали на 1 милион души население срещу средно 46 за ЕС. Това е не просто статистика, а системен провал.
От началото на тази година до днес близо 500 българи са загубили живота си на пътя. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи, за последните 11 месеца по пътищата на страната ни са станали 7173 катастрофи, при които са били ранени малко над 9000 души.
Още по-показателен е фактът, че според официалните данни едва 0,1% от катастрофите у нас се дължат на лоши пътища. В 93% от случаите виновен е шофьорът. Причина номер едно обаче не е превишената скорост, а т.нар. несъобразена скорост. Самото понятие показва липса на сериозна преценка и отговорност. Можеш да караш „по правилата“ и пак да си опасен, ако не се съобразиш с трафика, времето и пътните условия.
Тук възниква логичният въпрос защо, въпреки по-строгото законодателство, жертвите на пътя в България не намаляват, а дори се увеличават? Отговорът е в прилагането. Законите без ефективен контрол не възпитават, а озлобяват. Санкцията без неизбежност на наказанието не работи.
Гръцкият модел показва, че решението не е в повече акции, а в постоянен, технологичен и прозрачен контрол. Камерите не спорят, не забравят и не правят компромиси. Те не заместват отговорността на водача, но я правят неизбежна.
Ако България иска реално да намали жертвите по пътищата, трябва да спре да разчита само на кампании и всяване на страх. Нужна е система, която работи всеки ден, за всеки и навсякъде. Не защото „някой ни гледа“, а защото животът на пътя няма втори шанс.
Източник: Banker.bg
