Доц. Иван Кьосев е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Автор е и на студии и статии за съдебната реформа, политическата система и парламентарните избори, както и на книгите „Теория за рационалното и хуманното законодателство“ и „Държавната власт и политическите режими при действието на Търновската конституция“. Ето какво сподели той за „Банкеръ“около предстоящото приемане на държавния бюджет за 2026 година.
Уважаеми доц. Иван Кьосев, въпреки изненадващото изтегляне на държавния бюджет за 2026 г., все пак приемането му в скоро време предстои. Още преди официалното му представяне в публичното пространство се чуха много критики срещу заложеното 18% увеличение на възнагражденията в съдебната власт. Има ли риск то да бъде отхвърлено, при положение че са силни гласовете, че в органа, който го предлага – Висшият съдебен съвет – има членове с изтекъл мандат?
– Тук имаме интересен проблем, свързан със сблъсъка между два правни принципа – принципът на непрекъсваемост на работата на държавните институции и принципът на мандатността. Според мен, тъй като в момента в парламента имаме политически проблеми, ще се сблъскаме с невъзможност да бъде попълнен съставът на ВСС от парламентарната квота.
Стои принципът и за непрекъсваемостта на работата на държавните институции – особено във висшите органи на държавната власт, който според мен е и по-важният от двата.
Така че от тази гледна точка – предвид обезпечаването на функционирането на съдебната система – този принцип взима превес и непрекъсваемостта трябва да се осигури.
На следващо място е задължение на парламента максимално бързо да постигне консенсус между отделните парламентарни групи и да постигне тези заветни 160 гласа за всеки член, които да осигурят необходимото мнозинство за обновяването на състава на Висшия съдебен съвет.
По отношение на увеличаването на възнагражденията, само ще отбележа, че в съдебната система се решават изключително тежки дела, свързани с огромни материални интереси, така че отговорността, която пада на плещите на магистратите е огромна. Ето защо аз лично одобрявам те да имат солидни възнаграждения, за да са спокойни, когато правораздават, да имат чувство за юридическо достойнство и пълноценно да реализират своята компетентност.
Сред многото критиките срещу увеличенията на възнагражденията се чу и тезата, че броят на приключените дела през 2025 година ще бъде с 18% по-нисък, отколкото преди десет години. Според Вас коректно ли е да се правят такива сравнения и приключените дела ли са най-сериозният критерий в посока доказване ефективност на съдебната система.
– Въпросът е дискусионен, тъй като говорим за брой приключили дела в различни времеви периоди, и съответно проблематиката е различна. С всяка следваща година юридическата система се усложнява все повече. Правният ред се изпълва с много нормативни актове и съдебната практика се утежнява изключително много.
Имам поглед и от колеги адвокати, които в частни разговори споделят, че категорията на сложните дела нараства все повече – просто съдебната практика, също както и нашият живот, се усложнява все повече.
И буквално всеки месец навлизат най-различни и нови изисквания към нас – така действително има дела, които са с висока юридическа и фактическа сложност, и именно това може да е причината за тяхното забавяне. Разбира се, сериозни правомощия за следене и реагиране на подобни забавяния има Инспекторатът към Висшия съдебен съвет.
Друга критика срещу предлагания бюджет на съдебната власт е и това, че щатът бил прекалено раздут, като имало 715 незаети бройки. Според Вас на какво може да се дължи подобна липса на кандидати?
– Тази преценка може да се направи само след обстоен анализ на системата и натовареността на магистратите. Моето мнение е, че към момента има относително съответствие между броя магистрати и делата, които се водят, именно поради тази значителна сложност, която някои от тях притежават.
Има и редица други усложнения, свързани с болнични, замествания, излизане по майчинство, така че е добре да има една солидна бройка колеги в съдебната власт, които да движат делата.
По отношение на незаетите бройки, тук отново имам поглед „отвътре“, доколкото в университета общувам с колеги, които са пряко ангажирани с държавните изпити и с конспектите, които се изработват към тях. Трябва да се признае, че изискванията към бъдещите юристи нарастват изключително много – държавните изпити се усложняват, а критериите за качество се повишават към всеки един завършващ.
Така че причината да има незаети бройки е свързана с тежките изпити, до които пътят е дълъг и за извървяването му се изисква много сериозна подготовка.
Пътят е следният – студентът по право завършва, издържа държавните изпити, след това взима удостоворение за правоспособност и после се явява на конкурс за магистратски длъжности, на който изпитите са изключително тежки и за тях дипломиралите се юристи трябва да се готвят година и половина дори две. В този период завършилият може да повишава квалификацията си, като посещава курсовете, които се провеждат от Върховния касационен съд и са свързани със съдебната практика.
Процесуалните закони също трябва да се владеят перфектно, заедно със съответните процесуалноправни дисциплини – наказателно и гражданско процесуално право и от тази гледна точка е обяснимо и защо младите юристи преценяват, че е по-разумно да се реализират в сферата на адвокатурата и на държавната администрация, където възнагражденията също се увеличиха сериозно през последните години.
Академичната общност – хабилитираните преподаватели – също участват в комисиите за конкурсите в съдилищата. Наскоро председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова призова те да не се отвеждат, тъй като с професионализма, с почтеността и с мъдростта си допринасят за компетентната, справедлива и законосъобразна дейност на конкурсните комисии. Има ли основания да се говори за някакъв бойкот на университетските преподаватели на конкурсните комисии?
– Имайки поглед отвътре от университетската среда, мога да заявя, че няма никакъв проблем по отношение на това да се попълни квотата на университетските преподаватели в комисиите, свързани с конкурсите за магистрати. Ставаше въпрос за инцидентен проблем, свързан с мнение на част от съдийската колегия. Моята прогноза е, че в скоро време този проблем ще се изчисти.
Според вас тези ваши колеги – участниците в комисиите (хабилитираните преподаватели) могат ли по някакъв начин да повлияят на решаването на проблема с цитираните 715 незаети бройки?
– По-скоро тук е решаваща личната отговорност на всеки млад юрист и бъдещ магистрат да се подготви добре. Но от мои колеги от предишни поколения знам, че преди години е имало вариант студентите с отличен успех и с препоръки от преподавател да имат възможност без конкурс да заемат магистратски длъжности. Така че бих предложил да се помисли върху подобна идея.
Но подчертавам, че е необходимо колеги да притежават отлични юридически познания и съответните интелектуални и волеви качества. Бих направил и друга препоръка – когато аз завърших юридическото си образование, имах практически стаж, който беше година и няколко месеца и след това трябваше да се положи и изпит.
След това този срок започна да се скъсява – нещо, което не беше удачно. Убеден съм, че е изключително важно завършилите право да имат този едногодишен период на пребиваване в съдебната система, за да могат да преминат през всички звена – прокуратура, съд, следствени служби, за да може да имат и поглед отвътре как работи системата и да решат в коя сфера биха желали да работят.
Този стаж платен ли беше?
– Колегите, които бяха платено обучение, си заплащаха стажа. Другите, които бяха държавна поръчка в редовна форма обучение, за тях всички разходи се поемаха от държавата, включително се заплащаше и възнаграждение.
Доц. Иван Кьосев, ако трябва сега – в навечерието на приемането на бюджета на държавата и на съдебната власт, в частност, да дадете някакви съвети на законодателите, какви биха били те?
– На първо място, в работата на законодателната власт трябва да се прилага така нареченият холистичен подход – това е модерна законодателна техника, при която създаването на нови законодателни актове и изменението на вече съществуващите, трябва да се прави с цялостен поглед върху функционалните връзки между нормативните актове в системата на законодателството.
В момента, като погледнем 15 години назад, наблюдаваме едно постоянно спадане на качеството на законодателната дейност. Правят се изменения на парче в отделни закони и кодекси, което води и до дисбаланс вътре в нормативния корпус на самия нормативен акт. Освен това има едно много сериозно забавяне на приемането на такива ключови нормативни актове, които са от жизнено значение за обществото, като например на един нов Наказателен кодекс, за който се говори вече повече от 20 години.
Оттогава се работи по създаването на модерен и адекватен на променената правна реалност Наказателен кодекс, но, за съжаление, всичко спира до някакви предварителни проекти. Тук мога да дам пример с холистичния подход, а именно да се съчетае приемането на новия Кодекс с промени в съществуващи закони – като например в Закона за защита от домашното насилие, в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества, в наредбите, свързани с регистри на лица, упражняващи домашно насилие.
И именно това е пример за належащи промени, които трябва да бъдат направени.
Но те не се случват и поради това, че бе премахнат един ключов орган към парламента – така нареченият Консултативен съвет по законодателството. Той бе от изключително важно значение, защото в него бяха концентрирани едни от най-добрите юристи – и преподаватели, и практикуващи юристи, които оказваха безценна помощ в законодателния процес.
За съжаление именно от 15 години назад във времето наблюдаваме един регрес в качеството на законодателството и в личния състав на парламента – в него влязоха доста случайни хора – без юридическа експертиза, без интелектуални и волеви качества, което снижава качеството на законодателството.
Така се възпрепяства реализирането на една от важните функции на парламента, която е позната в Западна Европа още от 50-те години на миналия век. Това е така нареченият рационализиран парламентаризъм, когато в отделните политически партии, които са парламентарно представени, се подбират най-добрите кадри, притежаващи необходимите знания, опит и интегритет.
Това е изключително важно, тъй като е свързано с така наречения професионален морал – т.е. съчетаване на висока експертност и съответно поведение, което съответства на позицията в законодателното тяло. И това е поведение, свързано с висока юридическа и езикова култура, със системна парламентарна дейност, с уважително отношение към политическите опоненти, с цел да се получат качествени дебати и перфектни нормативни актове.
Този така наречен Консултативен съвет по законодателството е бил записан като институт в Правилника на Народното събрание, така ли?
– Да, всяко ново Народно събрание, след като се сформираше, залагаше в правилника си такъв съвет по законодателството. Мога го кажа, тъй като, когато бях ангажиран с дейността на Народното събрание като Главен експерт към Правната комисия и при изработването на Правилника за дейността на парламента съответно заложихме именно този орган да бъде постоянно действащ. Записахме и критериите за избор на членовете му, които да бъдат максимално високи. Така в този Консултативен съвет се включваха професори, доценти, представители на отделните правни науки.
Идеята бе всеки законопроект, който се разглежда, да се изпраща и на този съвет, и колегите да се събират, да го обсъждат и да изпращат становищата си до правната и ресорните комисии, свързани с конкретната тема. Това бе много качествен филтър, през който преминаваха всички законопроекти и се допринасяше извънредно много за подобряване качеството и стабилността на законодателството.
Помните ли с какви аргументи отпадна сформирането на този Консултативен съвет по законодателството?
– Отговорът ми е кратък – има един такъв термин- „мълчалив отказ“ на политиците за съвместна работа между депутатите и експертите от Съвета. И поне от 7 години вече нямаме такъв орган, което вероятно се дължи и на самочувствието на законотворците, които смятат, че нямат нужда от такъв експертен съвет.
Доколкото си спомням, членовете на последния подобен съвет изобщо не са били търсени, за да дадат своето становище по внасяните законопроекти. На тях не са им обръщали внимание и те не са били ангажирани в законодателната дейност. Съответно в Правилника на следващото Народно събрание такъв орган не е бил гласуван и неговото съществуване не е станало факт.
Източник: Banker.bg
