Планираният мащабен европейски заем за Украйна, който ще бъде финансиран чрез използването на замразени руски активи, поставя България едновременно пред финансово и политическо предизвикателство.
Според информация на „Политико“, разпространена на 8 декември, България трябва да осигури гаранции в размер на 1.2 милиарда евро. Тази сума е пропорционална на дела ѝ в брутния национален доход на ЕС. Новината идва в момент, когато вътрешнополитическата сцена в страната е силно разтърсена от второ неизяснено гласуване на бюджета за 2026 г. и нарастващ натиск за оставка на правителството.
Така въпросът за българския принос към европейския финансов механизъм се превръща не само в част от международната политика, но и в инструмент в ръцете на местните политически играчи.
Планът на Европейската комисия предвижда отпускане на заем до 210 милиарда евро на Украйна в рамките на пет години, като средствата ще бъдат обезпечени чрез замразените руски резерви. По-голямата част от тях – около 185 милиарда евро, се намират в централния депозитар „Юроклиър“в Белгия.
Брюксел настоява, ако бъдат използвани руските активи, всички държави от ЕС да споделят финансовите и правните рискове. Причината е проста. Ако в бъдеще Русия спечели дело и поиска връщане на средствата, „Юроклиър“ трябва да ги изплати незабавно, а подобно задължение представлява риск, който нито белгийската държава, нито самата институция желаят да понесат сами.
Гаранциите на страните членки следват принципа на пропорционалност спрямо брутния национален доход. Това означава, че Германия трябва да гарантира над 51 милиарда евро, Франция – 34 милиарда, а Италия – над 25 милиарда. На този фон българските 1.2 милиарда евро изглеждат като капка в морето, но като процент от икономиката ни представляват значима тежест, която вероятно ще бъде обект на остри вътрешни спорове. Освен това не е ясно дали всички страни ще се включат в механизма.
Евентуални откази, например от Унгария или Словакия, биха увеличили пропорционално задълженията на останалите и могат да доведат до ново преразпределение на тежестите.
Най-сериозното препятствие пред схемата остава Унгария, която отново блокира европейските инициативи, насочени към финансиране на Киев. Будапеща наложи вето върху създаването на нов общ дълг на ЕС в размер на 90 милиарда евро, което Европейската комисия предвиждаше като алтернативен вариант за подкрепа на Украйна. Така държавите членки са изправени пред сериозна дилема. Те или ще намерят консенсус по предложението за репарационния заем, или ще се сблъскат със значителен вакуум във финансирането на украинската страна през следващите две години.
Унгарският премиер Виктор Орбан пък коментира на 8 декември, че планът на ЕС да приеме Украйна до 2030 г. би тласнал блока към война с Русия.
„Над Европа се събират тъмни облаци. Брюксел се готви за война с Русия и вече има целева дата за влизане в конфликта: 2030 година“, написа Орбан във Фейсбук.
Ситуацията се усложнява и от юридическия и финансов риск. Европейската централна банка вече предупреди, че не може да действа като кредитор от последна инстанция, ако „Юроклиър“ или страните, дали гаранции, бъдат принудени да покрият задължения към Русия. Това би нарушило правомощията на ЕЦБ, които забраняват финансиране на държави членки.
Белгия, както и самата „Юроклиър“, също настояват, че подобен механизъм поставя под въпрос стабилността на финансовата система и може да провокира ответни мерки от Москва. Путин вече определи евентуалната конфискация на активи като „кражба“ и заплаши с ответни действия.
Белгийското правителство обяви, че предпочита по-безопасни алтернативи, като например 45 милиарда евро директни заеми от бюджета на ЕС, пред заема, обезпечен с руски активи. От украинска перспектива, обаче, въпросът е много по-малко теоретичен. Оценките на Международния валутен фонд и европейски официални лица показват, че Украйна ще се нуждае от военна и бюджетна подкрепа през 2026–2027 г. в размер на около 133 милиарда евро.
Ако тези средства не бъдат осигурени, Киев може да достигне критичен финансов недостиг още в средата на 2026 г. и да бъде принуден да прекрати част от военните операции. Затова идеята за използване на руските активи се възприема от Киев като най-бързия и най-справедлив вариант. Украинската позиция подчертава и принципния аргумент, че агресорът трябва да плаща за щетите, а не европейските данъкоплатци.
Политическата динамика в самия ЕС допълнително усложнява пътя към решение. Седем европейски държави, сред които балтийските, Полша и скандинавските партньори, настояват заемът да бъде одобрен без отлагане. Те го определят като най-финансово устойчивия и политически реалистичен вариант. Германия, Франция и Нидерландия също са склонни да подкрепят инициативата, въпреки големите гаранции, които ще трябва да осигурят. Но общият знаменател, който би проправил път на предложението, изисква политическа воля, която в момента липсва поне в две ключови столици – Брюксел и Будапеща.
На този фон позицията на България е по-скоро изчакваща. Страната обикновено следва общите европейски решения, но 1.2 милиарда евро гаранции неизбежно ще станат част от вътрешнополитическия дебат.
Това би провокирало въпроси за финансовата устойчивост на страната, при положение че бюджетните спорове вече успяха да създадат политическа нестабилност, най-вече заради първия вариант на бюджета за 2026 година. Остава открит въпросът дали правителството ще заяви активна позиция или ще позволи темата да бъде инструментализирана за краткосрочни политически цели.
Предстоящата среща на лидерите на ЕС в Брюксел през декември може да се окаже решаваща не само за Украйна, но и за самата общност. Ако Евросъюзът успее да се обедини около идеята за използването на руските активи, това би създало безпрецедентен механизъм, който преподрежда принципите на международните финанси.
Ако не успее, Европа рискува да влезе в 2026 г. с отслабен общ фронт, липса на инструменти за подкрепа на Украйна и засилени вътрешни противоречия. В този смисъл българската гаранция от 1.2 милиарда евро е само един елемент от значително по-мащабен и сложен политически пъзел, чийто изход тепърва ще се определя.
Източник: Banker.bg
