Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ) изразява сериозната си загриженост във връзка с предстоящото финализиране на търговското споразумение между Европейския съюз и Меркосур. В свое становище камарата предупреждава за негативните ефекти от сделката за европейските призводители и настоява за рестриктивни мерки в тяхна защита.
„Споразумението, за което се преговаря повече от 25 години и което се очаква да бъде подписано на 17 януари, е представяно от европейските институции като исторически пробив за свободната търговия. За земеделския сектор в ЕС обаче то носи реален риск от сериозни икономически, социални и структурни последици. Това посочват в своята позиция БКПЗ. Според тях основният проблем е липсата на равнопоставеност в условията на производство, като подчертаха, че земеделските производители в ЕС работят при изключително строги правила, свързани с:
· използването на препарати за растителна защита,
· хуманното отношение към животните,
· опазването на околната среда и климата,
· социалните и трудови стандарти.
От БКПЗ подчертават, че разлика от ЕС и споменатите правила, страните от Меркосур не са обвързани с подоен тип регулации, което им позволява да произвеждат значително по-евтино.
Това създава де факто нелоялна конкуренция и поставя европейските фермери в изключително неблагоприятна позиция. Това ще окаже силен натиск върху цените, доходите на фермерите и икономическата устойчивост на стопанствата.
Лицемерие в европейските политики
Европейският съюз от години отчита:
· застаряване на земеделското население,
· недостиг на млади фермери,
· необходимост от гарантиране на продоволствената сигурност и устойчивостта на селските райони.
В същото време чрез подобни търговски споразумения ЕС подкопава собственото си земеделие, като излага европейските производители на натиск от по-евтин внос, произведен при несравними условия.
Насърчаването на младите хора да се занимават със земеделие не може да върви ръка за ръка с политики, които правят този поминък икономически неустойчив.
От БКПЗ настояват за:
1. Да не се допуска внос на селскостопански продукти от трети страни, които не отговарят на стандартите на ЕС.
2. Да бъдат въведени реални защитни механизми и квоти за чувствителните земеделски сектори.
3. Да се извърши подробна оценка на въздействието на споразумението върху земеделието във всяка държава членка.
4. Да се гарантира, че търговската политика на ЕС не противоречи на Общата селскостопанска политика и на стратегическата цел за продоволствен суверенитет.
Свободната търговия не може да бъде самоцел, когато тя застрашава поминъка на европейските фермери, устойчивостта на селските райони и доверието в европейските политики.„
Източник: Banker.bg
