Канада обмисля сериозно да развие отдалечено северно пристанище в Хъдсъновия залив като път за износ на природен газ, калиев карбонат, рапица и други стоки, тъй като страната се опитва да намали икономическата си зависимост от Съединените щати.
Министърът на енергетиката Тим Ходжсън заяви, че вижда „огромен потенциал“ в превръщането на пристанището Чърчил, Манитоба, в много по-голям експортен център, който да отвори нови търговски пътища към Европа и други пазари. Министърът каза, че е видял много предложения за проекти за пренос на стоки през това място, което е на почти същата географска ширина като норвежката столица Осло.
„Вярвам, че има възможност да превърнем Чърчил в много по-стратегическо пристанище“, каза Ходжсън в интервю за агенция „Блумбърг“. И допълни: „Ако погледнете руснаците, те правят доставки от своите арктически пристанища през по-голямата част от годината.“
Идеята за северно пристанище получава ентусиазираната подкрепа на политици от богатия на ресурси западен регион на Канада, включително на премиерите на Алберта Даниел Смит и на Саскачеван Скот Мо, чиито провинции са основни износители на нефт, газ и селскостопански стоки.
Някои наблюдатели са скептични доколко Чърчил ще е жизнеспособен маршрут за корабоплаване. Превръщането му в пристанище, способно да обработва голямо разнообразие от насипни товари, би отнело години и би струвало милиарди долари, за маршрут, който е блокиран от лед през повечето месеци.
Ходжсън обаче е оптимист. Правителството е в процес на закупуване на нова флота от ледоразбивачи за Канадската брегова охрана. С тези кораби „не говорите за четиримесечен сезон на корабоплаване“, отбеляза министърът. „Можете да имате отворен път вероятно през по-голямата част от годината.“
Порт Чърчил е използван за първи път като изходен пункт за износ на зърно в началото на 30-те години на миналия век и е единственото дълбоководно пристанище на континента с директен достъп както до Северния ледовит океан, така и до железопътна линия, свързваща го с южните области. Пристанището винаги е било ограничавано от зимния лед, а доставките на зърно през него спаднаха рязко когато Канадският съвет по зърното загуби своя монопол върху продажбите през 2012 година.
През юни правителството прие закон, с който определени проекти могат да бъдат класифицирани като национален интерес, с цел одобряването им в срок до две години. Приоритет ще се дава на инициативи, които повишават икономическата сигурност на Канада и подкрепят интересите на местните общности.
„Забравяме ли, че се опитваме да направим това от сто години?“, каза Хедър Екснер-Пиро, старши сътрудник в института Макдоналд-Лаури, която е специалист по развитие на северните и местните ресурси.
Тя каза, че предложенията за Чърчил почти винаги се генерират от правителства или групи от Първите нации и е скептична, че има сериозни частни превозвачи, които да използват пристанището. Едва ли застрахователите ще се съгласят на удължен сезон на корабоплаване скоро, а целогодишното разбиване на ледове вероятно ще се натъкне на проблеми със собствеността на земята на инуитите и от екологичните съображения, допълва дамата.
Чърчил преживява скромно възраждане през последното десетилетие. През 2018 г. пристанището и свързващата го железопътна линия бяха закупени от Arctic Gateway Group, която е собственост на 41 местни групи и общности в региона. Сега по железопътната линия има четири пътувания на седмица – два товарни и два пътнически влака, а пристанището е разширило своите съоръжения за съхранение на жизнено важни минерали.
„На фона на митническата политика на Тръмп, нашето предложение придобива още по-голямо значение за реализирането на националната стратегия за търговска диверсификация и утвърждаването на Канада като глобална енергийна сила“, коментира Крис Ейвъри, главен изпълнителен директор на Arctic Gateway Group. Той посочва, че пристанището иска да превози 20 хил. тона цинк през тази година и очаква някои зърнени доставки преди ледът да скове отново брега. Корабите, които снабдяват далечния север, също използват съоръжението.
През миналата година Съединените щати са били основната дестинация за канадския износ: Отава е изпратила на съседа си стоки за 596.3 млрд. кан. долара. Доставки за 52.7 млрд. кан. долара са поели пет европейски държави: Великобритания, Нидерландия, Германия, Швейцария и Франция. За Китай са заминали продукти да 29.9 млрд. кан. долара, а за Япония – за 15 млрд. кан. долара.
Запитан дали износът на нефт някога би могъл да бъде опция през пристанището, Ейвъри каза, че винаги ще изслушва предложения от частния сектор, но добави, че „нищо конкретно по този въпрос не е изложено“.
Съществуват и други предложения за корабоплаване през Хъдсъновия залив, включително от група, която планира изграждането на съоръжение за износ на втечнен природен газ по-на юг по крайбрежието. Ейвъри отбеляза, че може да коментира единствено потенциала на съществуващата инфраструктура в Чърчил.
„Железопътната линия е в по-добро състояние, отколкото е била през последните 30 години“, каза той, отбелязвайки, че компанията също така модернизира основните пристанищни съоръжения, като например кейовете.
„Целият набор от инфраструктура е готов да служи на страната“, каза той. „Просто трябва да го използваме пълноценно.“
Четете още: Канада поднови търговските преговори със САЩ
Източник: Banker.bg
