Защо и как голяма част от дюните на плажовете Бутамята, Велека и Силистар в природен парк „Странджа“ от бели, сиви и облесени дюни са се превърнали в ембрионални, така че да са удобни за концесионерите?
Темата за опазването на защитените дюни по българското Черноморие не спира да вълнува обществото и еколозите повече от десетилетие. И макар че изминаха вече повече от две години откакто тогавашният и настоящ министър на околната среда и води Юлиян Попов
одобри Методика за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите, пропуските в тях продължават да предизвикват вниманието на природозащитниците.
Заклинанията, че приетият по това време регламент
ще защити пясъчните образувания и ще осигури обективно, безпристрастно и научно-обосновано отразяване в специализираните карти , така че да осигури опазването на тези природни обекти и ще преустанови нарушенията и увреждането им, се оказват повече гръмогласни, отколкото действащи.
А този въпрос проблем продължава да бъде актуален, предвид мащабните инвестиционни намерения, схеми свързани с приватизация и заграждане на публично-държавна собственост, неспазване на закони и бетониране по нашето крайбрежие.
За това говори поредният опит на екозащитниците да отстранят някои „пропуски“ при картографирането.
От инициативата „Зелени закони“ , която повече от десет години е фокусирана върху опазването на околната среда и прилагането на екологичното законодателство в България, за пореден път алармират за откритите от тях неточности при картографирането на дюните по нашето Черноморие.
През годините те многократно са изпращали сигнали и информация до отговорните ведомства за несъответствие между научните данни и специализираната карта на дюните по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, но резултатът до този момент е далеч от обнадеждаващ.
От организацията съобщават, че техните проучвания категорично доказват, че
площта на белите дюни се намалява
и те на практика изчезват или пък се представят като „ембрионални“, с което много удобно отпада и задължението на концесионерите на плажовете за опазването им.
Сега природозащитниците са надяват на заявената воля на настоящото служебно правителство и по специално на Министерство на околната среда и водите да поправи грешките в картите на дюните.
Министър Попов вече по всяка вероятност е получил наличните данни за три от плажовете, за които организацията е провела проучване и е установила разминавания. Става въпрос за дюните на Бутамята, Велека и Силистар в природен парк „Странджа“.
В писмото си до екоминистъра екозащитниците съобщават за разлики в площите на дюните при тези три плажа между специализираните карти по Закона за устройство на черноморското крайбрежие и картирането на ековедомството.
В писмото се съобщава, че по време на направените теренни проучвания и дистанционни анализи на дюните на територията на природен парк „Странджа“ са открити
значителни разминавания в информацията
за тях в различни научни проучвания и специализираната карта по Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Еколозите посочват, че „на няколко плажа площта на дюните в специализираната карта се оказа няколкократно по-малка от площта, установена две години преди това при картиранията, извършени по проекта на МОСВ/НСЗП „Картиране и определяне на природозащитно състояние на природни местообитания и видове – фаза I“. Констатирахме и допълнителни картирания, при които бели и сиви дюни са били неправилно отразени като ембрионални“.
От организацията подчертават, че имат много сериозни основания да смятат, че тази разлика се появява на плажове, които са отдадени на концесии. Очевидно, законът за устройство на черноморското крайбрежие, който забранява поставянето на преместваеми обекти и съоръжения, учредяването на ограничени вещни права, поставянето на шатри и палатки, както и преминаването и паркирането на превозни средства върху бели, сиви и облесени дюни се оказва пречка за някои концесионери и това „налага“ тези разминавания…
В писмото до министъра се посочва, че площта на белите, сивите и облесените дюни се изключва от активната част на плажа, върху която концесионерите могат да разполагат временни съоръжения. За разлика от белите, сивите и облесените дюни, върху ембрионалните дюни няма ограничения за поставяне на временни съоръжения и те са включени в активната част на плажа, която се отдава за ползване от концесионера. От еко-организацията предполагат, че това е причината за изчезването на белите и сиви дюни в картата по Закона за устройство на черноморското крайбрежие и отбелязването им като дюни, но от друг вид – ембрионални. Въпреки експертните данни за наличие на растителност върху тях, която ги определя като бели или сиви дюни…
В тази връзка председателят на Управителния съвет на Сдружение за изследователски практики Вера Стаевска
моли при планираното картиране на дюните в плажове Бутамята, Велека и Силистар да се обърне внимание на тяхното състояние към 2007 г., да се планира тяхното възстановяване и предотвратяване на изкуственото им унищожаване, което цели осигуряване на повече концесионна плажна площ.
Сдружението посочва и конкретни данни за пропуски в картографирането на посочените плажове и дюни. За плаж „Силистар“ например е констатирано почти тридесеткратно намаляване на белите дюни.
При плаж „Бутамята“ картирането е извършено по проект „Картиране и определяне на природозащитно състояние на природни местообитания и видове – фаза I”, МОСВ/НСЗП от 2013 година. На 5 декември 2012 г. е приета специализирана карта на този плаж, на която са отразени 14.4 декара сиви дюни, но на 7 април 2014 г.
по неизвестни причини картата е актуализирана,
като сивите дюни са изчезнали, а на тяхно място се появяват 26 декара ембрионални дюни…
При картирането на плаж „Велека“, разположен на устието на река Велека, който попада в защитена зона Странджа от мрежата Натура 2000, както и на територията на Природен парк „Странджа“ и защитената местност, са забелязани подобни пропуски. По проект там са картирани общо 22 декара ембрионални дюни и над 30 декара бели дюни. Буди силно недоумение почти десетократния спад на площта на белите дюни – от над 30 декара до 3.5 декара, сигнализират от сдружението.
Въпросът какви мерки и кога ще се вземат по повод този тип „разминавания“. Да не забравяме, че българското черноморско крайбрежие започва от нос Картал при държавната граница с Румъния и завършва при устието на Резовска река при границата с Турция, а дължината му е 378 км, от които 200 км представляват плажна ивица. И е крайно време веднъж завинаги да се посочи каква част от ивицата са дюни, какъв вид дюни и какви са конкретните мерки за опазването им от мераците на концесионерите на плажове…
Източник: Banker.bg
