Стопанският факултет на Софийския университет в партньорство с медия „Банкеръ“ организираха форум „Катастрофични рискове и презастраховане: Софийски форум 2025“ (CAT Risk & Reinsurance Sofia Summit 2025).
Припомняме по-важните акценти от него. Участниците и гостите бяха приветствани от ректора на Стопанския факултет – доц. Атанас Георгиев.
„С конференцията Стопанският факултет иска да се позиционира като мястото, където професионалистите от застрахователния сектор обсъждат актуалните предизвикателства и търсят заедно решения за тях.
В допълнение към новата ни магистърска програма „Застрахователен и социален риск мениджмънт“ и следдипломните квалификации, които организираме съвместно с партньори от различните индустрии, смятаме, че такива професионални форуми са необходими за развитието на професионалната общност в България.
В конкретния случай се надяваме, че тази конференция ще се превърне в годишна традиция и че ще позволи обмяна на опит между професионалистите в сектора“, отбеляза доц. Георгиев.
Той благодари на организаторите от страна на Стопанския факултета – доц. Радостин Вазов и доц. Жельо Христозов, на партньорите от магистърската програма „Застрахователен и социален риск мениджмънт“, на „Баренц“ – за осигурената възможност конференцията да бъде посетена от ключови експерти от Европа.
Проф. Александър Маринов поздрави участниците в конференцията от името на „Банкеръ“. Той отбеляза, че предстои експерти да говорят за сложни модели, за финансови инструменти и за държавни политики за управление на рисковете от катастрофи, но че има и един критично важен елемент, който често остава в сянката на техническите дискусии: човешкият фактор. И именно по отношение на него медиите имат незаменима роля.
„Медиите не трябва да се ограничават само до репортажи след катастрофата. Те могат да обяснят абстрактния риск в конкретна заплаха, която хората могат да разберат и за която да се подготвят, защото всеки може да бъде засегнат. Подготвеният гражданин е по-малко уязвим, защото знае какво да прави. Подготвеният бизнес е по-устойчив„, подчерта проф. Маринов.
Той добави, че е отговорност на медиите да насърчават културата на превенция и на самообладание и че те имат важна роля при контрола над държавните институции.
„Не се налага да търсим примери в далечни страни. Само да си припомним опустошителните наводнения от последните години и месеци в различни части на България. Те не бяха просто „природно бедствие“ – те бяха и симптом на недостатъчен превантивен контрол – незаконни застроявания в заливните зони, зле поддържана инфраструктура, липса на адекватни превантивни планове“, продължи проф. Маринов.
Той поясни, че в тези моменти ролята на медиите е именно да освети тези пропуски, да постави неудобни въпроси към отговорните институции и да помогне на обществото да търси отговорност.
„Като осветяваме пропуски, но също така и добри практики, ние спомагаме за по-ефективна и отговорна държавна политика в управлението на рисковете„, добави още проф. Маринов.
Конференцията започна с добрите практики.
Владимир Стейскал от водещия световен лидер в решенията за управление на риска AON препоръча на застрахователния пазар да бъде по-консервативен, когато трябва да се адаптира към събития с висока волатилност като земетресенията.
Карел Войчак – анализатор на природните бедствия и катастрофи, член на Техническата експертна мрежа на EIOPA – европейският надзорен орган за професионално пенсионно осигуряване и застраховане обясни какви са основните предизвикателства, които трябва да бъдат взети предвид, когато се работи по формулата, която помага на неговата организация да реагира.
След това Лауренциу Шербан от Daria Broker представи румънския модел за справяне със застрахователни събития като земетресения, наводнения и свлачища. Той обясни начина на функциониране на PAID – своеобразен застрахователен пул за природни бедствия, който е създаден като дружество с частен капитал от асоциацията на застрахователните компании, в която членуват 13 организации.
Ник Кутцураис от NGN Autoprotect представи гръцкия модел на застраховане, който също е със задължителен елемент при събития като наводнения и земетресения. Кутцураис обърна внимание, че налаганите глоби за липса на застраховка не са малки – те са над 10 000 евро, като освен това незастрахованият няма право да очаква помощ от държавата.
Дойде ред и на българския поглед.
Доц. д-р Жельо Христозов – експерт по проблемите на застраховането от Стопанския факултет обясни най-подробно защо при оценката на риска от наводнения е нужен индивидуален подход.
Д-р Павел Димитров – преподавател в Стопанския факултет и риск мениджър в „Баренц“ – посвети основната част от презентацията си на застрахователното събитие – земетресение. Първо започна с трите най-силни земетресения в света, регистрирани през последните 100 години – в Чили (1960 г.), в Аляска (1964 г.) и в Суматра (2004 година). После припомни и най-силните земетресения на Балканите – първото документирано – във Вранча (1882 г., 7.9 по Рихтер), в Кресна (1904 г., 7.8 по Рихтер), във Вранча (1977 г., 7.4 по Рихтер), в Черно море -между България и Румъния (1901 г., с цунами и вълни до 4-5 метра, 7.2 по Рихтер).
Обърна внимание и че през 2012 г. в Пернишкия регион имаше земетресение, което бе 5.8 по Рихтер и бе усетено в София.
„Балканите са сеизмично активен регион, а България се намира в непосредствена близост до границата между евразийската и африканската плоча, което означава, че и в бъдеще ще трябва да се справя със застрахователни събития като земетресенията, които, освен всичко друго, имат и последващ ефект – в резултат на тях могат да се образуват свлачища, цунами“, продължи д-р Димитров.
След това той обясни защо в България застрахованите жилища срещу всякакви природни бедствия са между 7 и 10 процента, докато в други държави в ЕС бройката е минимум 20%, а достига и до 60 процента.
На първо място – липсата на застрахователна култура и погрешното разбиране, че застраховката е данък.
Д-р Димитров подчерта, че това е обещание за в бъдеще, че ако се случи някакво събитие, то ще бъде овъзмездено от организации, на които именно това им е ролята – да покриват щети.
На второ място – недоверие в системата.
По този повод д-р Димитров призна, че всички сме чували: „Този застраховател не плаща“ или пък дори и да има плащане, да не е ясно дали то ще е достатъчно за покриване на щетите.
На трето място – погрешното очакване, че е работа на държавата да помага, след като, когато човек си е купил жилище, той е платил немалък данък. Тук отново д-р Димитров коментира, че е неправилно да се смята, че застраховката е данък.
„Застраховката се прави, за да можем да помогнем на себе си“, подчерта експертът.
На четвърто място – застраховката има доброволен характер. Според д-р Димитров тя би могла да има някакъв задължителен елемент – поне за първото основно жилище.
След това експертът се спря на още една причина, която може да отблъсне хората да си правят застраховки – когато се окаже, че те не струват една и съща сума. По този повод той изброи кои са факторите, които влияят на цената на застраховката.
1.Местоположение на сградата – дали е в сеизмичен регион, дали има реки;
2.Стойност и вид сграда – дали е къща или апартамент, дали е тухла или панел;
3.Избрано покритие – дали е срещу всички рискове от природни бедствия или от определени групи; дали има стимули, когато правиш определен избор на покритие. Въпреки трите фактора, д-р Димитров призова присъстващите да обсъдят кой е по-добрият вариант – цената на всяка застраховка за рисково събитие да бъде една и съща или в зависимост от региона в България, където се намира съответната сграда, тя да бъде различна.
Той даде пример и с международната практика:
В Турция застраховката срещу земетресения е задължителна и има 50% покритие. Там функционира държавен гаранционен фонд.
В Италия тя е доброволна, но има 30% покритие на жилищата срещу земетресения. Вероятно това се дължи на факта, че държавата субсидира застраховката и една част от премията може да се възстанови.
В Испания – над 90% от жилищата са застраховани срещу земетресение, във Франция – 98%, като това се дължи на факта, че там всяка имуществена застраховка покрива и риска от земетресение.
След това д-р Димитров призна, че през последните 20 години е имало много форуми, на които застрахователите са се събирали и под егидата на асоциацията си, и по инициатива на Комисията за финансов надзор, но нещо все не се получавало, за да се обединят около създаването на един национален застрахователен пул или фонд за катастрофични събития – от вида на този в Турция или в Румъния.
Сред причините това да не се случи, д-р Димитров отбеляза, че има проблем, ако се въведе задължителна застраховка, то да няма кой да следи дали това изискване наистина се спазва.
Добави, че би било добра идея да се предвидят държавни стимули, като например в Гърция, където, когато сключиш застраховка, имаш право да платиш по-малък годишен данък за сградата.
Засегна и въпроса за повишаването на осведомеността, уточнявайки, че когато една застраховка срещу катастрофично природно бедствие струва на година колкото две кутии цигари, то вероятно мнозина ще се замислят и няма да пренебрегнат подобна възможност да се погрижат за себе си.
Не на последно място д-р Димитров се обърна към присъстващите в залата с въпрос– колко от тях са направили застраховка на основното жилище, в което живеят. Тъй като видя срещу себе си гора от ръце, експертът се усмихна и се върна към едно от основните питания в дискусията – има ли нужда България от колективна схема на застраховане като в Румъния, например, и под каква форма тя би могла да се организира; има ли нужда от промяна в застрахователните модели, предвид увеличаването на катастрофичните събития.
Последва контравъпрос от публиката – може ли застрахователят да прецени риска от наводнения, като включи в него и неглижиращото отношение на държавата/ общината, които допускат разрешителни за строеж в корита на реки, например?
Д-р Павел Димитров веднага даде отговор – ако в България се създаде ново дружество като PAID в Румъния, то ще играе функцията на гаранционния фонд в автомобилното застраховане, който има задължението да финансира част от дейностите, свързани с пътната безопасност.
„Така се направи единната информационна система и полицаите се снабдиха с таблети. Това са все неща, които карат хората да се застраховат. И така, ако и ние имаме подобен на PAID застрахователен пул, ще можем да използваме печалбата в него за превантивни дейности“, обясни д-р Димитров.
След това той насърчи присъстващите на конференцията студенти, ако имат желание да се включат към стажантската програма на AON в Чехия, да се обърнат към доц. Радостин Вазов.
Проф. Красимира Станева – ректор на Висшето училище по мениджмънт във Варна засегна темата с превантивните дейности, започвайки с това, че като за начало трябва да се актуализира картата на геоложкия риск на България, така че застрахователните продукти, които ще се предлагат и развиват на българския пазар, да бъдат обвързани с най-точната оценка на сеизмичния и на геоложкия риск от наводнения.
По отношение на предложения скриниг от доц. Христозов в презентацията му, посветена на риска от наводнения, проф. Станева даде идея всяка застрахователна компания според силите си и финансовите си възможности сама да бюджетира подобни проучвания.
Уточни, че може да се вземе нформация от Басейновите дирекции, които всяка година изработват планове за управление на водните басейни и които могат да дадат точен отговор къде и кога може да се очаква някакъв природен риск, свързан с наводнения.
По отношение на затрупаните реки проф. Станева отбеляза, че през последните 30 години България работи интензивно в посока корекция на водните корита. И макар за отчетената дейност да не е много ясно колко е достоверна, както сама отбеляза проф. Станева, тя изрази увереност, че събралите се застрахователи ще успеят да постигнат целите си.
Предложи и за финансиране на проучванията да се кандидатства по програми, свързани с регионалното развитие на районите в растеж. Изяви готовност Висшето училище по мениджмънт във Варна да съдейства с оценки и с консултантски услуги.
Медия „Банкеръ“ ще проследи развитието на дискусията и след провелия се форум „Катастрофични рискове и презастраховане: Софийски форум 2025“ (CAT Risk & Reinsurance Sofia Summit 2025).
Източник: Banker.bg
