След като е спечелила поръчките за поддръжка на магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Струма“, държавната „Автомагистрали“ е сключвала договори с нови подизпълнители, които не са били сред декларираните от дружеството при търговете. Кръгът на частните фирми е разширяван и по инхаус строителството на „Хемус“, където нови договори са подписвани през 2024 и 2025 г. – години след директното възлагане на проекта на държавната компания. Това показва хронология, представена от регионалния министър Иван Шишков на пресконференция за начина, по който през годините са възлагани големите пътни проекти и ремонти.
Новото ръководство на „Автомагистрали“ ще трябва да провери кой е одобрил включването на допълнителните фирми, защо се е наложило това и дали действията са били законосъобразни.
Няма логика, когато участваш в търг или конкурс, и спечелиш поръчка, за която си декларирал своите подизпълнители, след това да се появят други“, заяви Шишков.
По думите му първоначалното обяснение е било, че добавянето на компаниите е допустимо от закона, но това тепърва ще бъде установявано.
Дали е в рамките на закона, или не, ще го установим допълнително. Дори и да е законно, това не отговаря на моралните принципи и води след себе си много въпроси – има ли корупция, има ли нови любимци“, каза министърът.
Имената на фирмите и конкретните договори бяха показани в презентация по време на пресконференцията. Представените данни не показват каква стойност и какъв обем работа е възложен на всяка от фирмите.
Нови подизпълнители след спечелването на поръчките за поддържане
„Автомагистрали“ е спечелила три обществени поръчки за текущо поддържане на участъци от магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Струма“. При участието си в процедурите държавното дружество е посочило конкретни частни компании, които ще изпълняват част от дейностите като подизпълнители.
След сключването на основните договори обаче „Автомагистрали“ е започнала да подписва допълнителни договори и с други фирми, които не са били част от първоначално декларирания кръг подизпълнители. От показаната от Шишков хронология се вижда, че такива договори са сключвани както в края на 2024 г., така и през март, април и септември 2025 г.
Странното във всичко това е, че много скоро след това се сключват допълнителни договори за подизпълнители с други фирми“, каза регионалният министър.
Източник: презентация на МРРБ „Кой, кога и как в пътния сектор“.
По думите му няма логично обяснение защо държавното дружество първо е доказало капацитета си с определени подизпълнители, а след като е спечелило поръчките, е започнало да включва нови.
Участвал си, предвидил си с кои подизпълнители ще работиш, след което изведнъж започваш да добавяш други фирми“, заяви Шишков.
Темата привлече обществено внимание и след разследване на Антикорупционния фонд за ремонтите по магистрала „Тракия“. То постави въпроси кой реално изпълнява дейностите, възложени на държавната компания. Официален подизпълнител на „Автомагистрали“ по разглеждания договор е „Нивел Строй“, но според разследването на терен са работили още „Грома Холд“ и „Европейски пътища“. От държавното дружество заявиха, че нямат информация официалният подизпълнител да е превъзлагал работа на трети компании.
Проверката ще бъде една от първите задачи на новото ръководство на „Автомагистрали“. Дни преди пресконференцията Шишков смени Съвета на директорите на компанията и назначи Иван Кунев за изпълнителен директор.
Тепърва ще искам да разбера как така са се появили тези фирми“, заяви министърът.
Новият борд поема дружеството в момент, когато то изпълнява договори за поддържане на магистралите, участва в довършването на големи инфраструктурни проекти и временно трябва да обезпечи дейности по ограничителните системи по републиканските пътища. Успоредно с това ръководството ще трябва да отговори на въпросите какъв собствен строителен капацитет има държавната компания и каква част от получените дейности фактически се изпълняват от частни дружества.
Прочетете още
Нови компании и по инхаус договорите за „Хемус“
Случаят с текущата поддръжка не е единственият, при който кръгът на частните компании около договорите на „Автомагистрали“ се е променял впоследствие. Оказва се, че нови фирми са влезли и по инхаус процедурите за строителството на „Хемус“.
Припомняме, че сагата се заформи още през 2018 г., когато Агенция „Пътна инфраструктура“ директно възлага дейностите на държавното дружество чрез инхаус договори. При този механизъм АПИ не провежда обществена поръчка за избор на строител, а възлага строителството директно на дружество, което контролира.
Самата „Автомагистрали“ обаче не разполага с необходимия собствен ресурс да построи всички участъци и впоследствие превъзлага дейностите на частни компании, но под прикритието на договори за доставка на материали, наем на техника и изпълнение на специализирани дейности. Така частните дружества фактически са включени в строителството, без да са избрани чрез обществена поръчка за основното строителство.
Тук няма обществена поръчка. Това са фирмите, които буквално са били назначени за строители“, заяви Шишков.
Първите частни фирми се появяват в периода 2019 – 2020 г. Представената от министъра хронология обаче показва, че по част от участъците през 2024 г. са се появили нови компании, допълнителни споразумения и анекси.
Това, което ни беше известно до 2019 и 2020 г., се променя. Появяват се допълнителни фирми“, каза регионалният министър.
Източник: презентация на МРРБ „Кой, кога и как в пътния сектор“.
Шишков не обяви автоматично включването им за нарушение. Според него обаче трябва да бъде установено защо кръгът на компаниите е разширяван няколко години след първоначалното разпределяне на дейностите и кой е взел съответните решения.
В основата на проблема с инхаус договорите стоят и големите авансови плащания, направени преди строителството по част от участъците реално да може да започне. По думите му част от плащанията са били направени за участъци, по които и години по-късно няма съществено строителство. Освен това, през 2024 г. са сключвани анекси и са извършвани допълнителни плащания, свързани с индексации заради инфлацията в строителството.
Никой не е забавил разплащанията, но държавата е забавена в строителството“, заяви министърът.
Същият модел и по пътя Видин – Ботевград
Подобен механизъм е приложен и при модернизацията на пътя Видин – Ботевград. През 2020 г. АПИ възлага на „Автомагистрали“ изграждането на участъци от направлението отново чрез инхаус договор. Държавната компания впоследствие сключва договори с частни фирми, а по пет от лотовете са платени 35% аванси.
По думите на Шишков при един от участъците работата е приключила (лот 1), а при друг изпълнението е приблизително наполовина. При три други лота обаче реалното строителство не е започнало, въпреки че преди около две години са били издадени разрешения за строеж. Впоследствие са подписани протоколи за спиране.
Тези договори са камък на шията на държавата“, заяви министърът.
Според него сега фирмите искат индексация на цените, докато държавата настоява при преговорите да се отчете, че вече са получили значителни аванси. Той изрази надежда прокуратурата да установи как са използвани сумите, платени години преди началото на строителството.
Източник: презентация на МРРБ „Кой, кога и как в пътния сектор“.
Защо договорите няма да бъдат прекратени
Въпреки критиките към начина на възлагане Шишков заяви, че държавата няма да пристъпи към автоматично разваляне на действащите договори. Причината е, че едностранното прекратяване може да доведе до съдебни дела, допълнително забавяне на строителството и ново поскъпване на проектите. Междувременно състоянието на пътищата ще продължи да се влошава.
Ние работим по договори и единственият начин една държава да функционира правилно е да спазва договорите“, заяви министърът.
Той посочи, че част от процедурите за основни ремонти също са наследени в много напреднал етап. Прекратяването им би означавало нови търгове и възможни съдебни спорове, които могат да отложат ремонта с години.
Ако сега кажем: „Тази фирма не ни харесва“ и прекратим обществена поръчка, която е на финала, освен че няма да ремонтираме пътя, какво казваме – че искаме да си изберем друга фирма, която ни харесва?“, попита Шишков.
По думите му след начина, по който през годините са раздавани договорите, на настоящото управление „няма как да му хареса нито една фирма“.
„Трябва да работим с наличната документация“, подчерта министърът. Той допълни, че правителството не е с напълно „вързани ръце“, но трябва да излезе от създадената правна рамка, без да причини допълнителни щети на държавата.
Не само ги няма проектите, не само ги няма магистралите, ами ги има и договорите“, обобщи Шишков.
Ще има ли индексация?
Регионалният министър не изключи нова индексация на цените за оставащото строителство на „Хемус“ и пътя Видин – Ботевград. По думите му продължаването на строителството изисква договаряне на актуални цени за дейностите, които предстои да бъдат изпълнени. При изчисляването им обаче трябва да бъдат изключени вече платените аванси и да се отчете, че част от фирмите са получили предварително около една трета от стойността на договорите.
Очевидно е, че трябва да има някаква индексация, както са правили и предходните управления. Но трябва да се разберем с поносими и добри цени за държавата, отчитайки, че те са взели аванс една трета“, заяви Шишков.
Той изрази увереност, че ще бъде постигнато споразумение с компаниите, за да се върнат на обектите и да бъде гарантирано завършването на започнатите участъци. Особено притеснение според него будят изоставащите отсечки от „Хемус“, както и незапочналите лотове между Монтана и Видин.
По-големият проблем е как ще се договорим с фирмите да довършат строителството. Начинът, по който са раздавани договорите, умишлено е поставил държавата в по-слабата страна“, каза министърът.
Сигналите до прокуратурата за тънък асфалт
Паралелно с изпълнението на договорите Шишков настоя разследванията за евентуални нарушения в пътния сектор да продължат. Той припомни, че при предишния си мандат като служебен регионален министър е подал обобщен сигнал до прокуратурата за множество инфраструктурни обекти. Сред тях са участъци от магистрала „Тракия“, връзката на „Хемус“ със Софийския околовръстен път и Северната скоростна тангента.
Прочетете още
По време на пресконференцията министърът отново повтори твърденията си, че при проверки на част от обектите са установени разлики между заложената в проектите и измерената дебелина на асфалтовите пластове.
Няма малка и голяма кражба. Има просто кражби“, заяви той.
Шишков съобщи още, че на 30 юни 2026 г. прокуратурата е възобновила производство по сигнал на Европейския център за транспортни политики, свързан с асфалта по Северната скоростна тангента.
Макар и бавно, хубавите новини започват да се появяват“, коментира той и изрази надежда подадените сигнали да стигнат до съдебна фаза.
Според Шишков държавата трябва едновременно да търси отговорност за евентуалните нарушения и да изисква от компаниите да изпълнят договорите си качествено и в разумни срокове.
Не можем да зачеркнем всички договори. Това, което можем да направим, е да изискваме качество, да искаме отговорност и да направим така, че инфраструктурните обекти да бъдат завършени“, заяви регионалният министър.
Източник: Economic.bg
