Способен да пробие ледени късове с дебелина до 2.5 метра, най-новият арктически ледоразбивач на Китай е мощен символ на амбициите на Пекин в далечния север, където претенциите на американския президент Доналд Тръмп за контрол над Гренландия нажежи напрежението. Корабът с ядрен двигател и закръглен нос, представен като концептуален проект през декември 2025-а, е трябва да играе ролята на прототип за развиващия се полярен флот на Пекин. Китайският държавен изследователски институт 708, известен още като Китайски институт за морско проектиране и изследвания (MARIC), който е проектирал плавателния съд, информира, че той ще бъде „многофункционален“ товарен и полярен туристически кораб.
Докато Китай формулира интересите си в региона в сферата на търговията и изследванията, малцина анализатори се съмняват в двойното гражданско-военно намерение на арктическата програма на Пекин – от създаването на изследователски бази до сътрудничество в областта на проучванията за нефт и газ и съвместни военни патрули с Русия близо до Аляска. Програмата за изграждане на ледоразбивачи на Китай засили допълнително тревогите на Запада за китайското и руското настъпление в Арктика, който Тръмп използва, за да оправдае превземането на Гренландия.
„Китай разглежда Арктика като нова граница, която е от решаващо значение за геополитическата и геостратегическата му конкуренция със Съединените щати и със Запада в по-широк смисъл“, посочва Хелена Легарда – ръководител на програмата за екипа по външни отношения в Института за китайски изследвания „Меркатор“ (MERICS). Тя допълва, че Пекин „иска да разшири влиянието, присъствието и достъпа си до Арктика.“
Тези амбиции задълбочиха опасенията сред експерти и политици във Вашингтон и други западни столици, които се готвят за битка за осигуряване на по-бързи и по-евтини корабни пътища и богати природни ресурси с топенето на полярните ледени шапки. Арктика предлага безброй възможности за военни операции, вариращи от космическа и сателитна война до стратегическо позициониране на ядрени подводници, което повишава риска напрежението да прерасне в конфронтация в надпреварата за контрол над развиващата се територия.
Корабостроителницата, използвана за построяването на първия китайски ледоразбивач, достави и третия самолетоносач на Китай „Фудзиен“, който влезе в експлоатация в края на миналата година с някои от най-модерните военни технологии на страната. Корабостроителницата се управлява от държавния гигант China State Shipbuilding Corp.
Пекин има амбиции в Арктика от десетилетия. Но въплащението им на практика набра бързо скорост през последните години, в съответствие с нарастващо икономическо и геополитическо влияние на азиатския колос. Китайците купиха първия си ледоразбивач „Сюе Лонг“ („Снежен дракон“) от Украйна през 1993 г., преди да започнат да развиват собствен флот. През 2004 г. страната откри първата си постоянна арктическа изследователска станция в норвежкия архипелаг Свалбард, последвана от друга в Исландия през 2018-а.
Същата година Пекин представи своята арктическа политика, която предвижда „полярен път на коприната“ чрез развитие на арктическите корабни маршрути. Тя рекламираше китайските изследвания и „хидрографски проучвания“ в региона, целящи подобряване на „сигурността и логистичните възможности в Арктика“.
Ледоразбивачите са от решаващо значение за демонстрирането на сила в полярните региони, позволявайки на страните да навлязат в замръзнала територия и да поддържат присъствие там. Администрацията на Тръмп е отделила 9 милиарда долара за ледоразбивачи и инфраструктура в Арктика и Антарктика, за да „осигури достъп, сигурност и лидерство на Съединените щати в полярните региони“, съобщи Министерството на отбраната през декември 2025 година.
В политическия си документ от 2018 г. Китай се определя като „близка до Арктика държава“, което предизвика остри критики от тогавашния държавен секретар Майк Помпео. „Има само арктически държави и неарктически държави“, каза Помпео. „Не съществува трета категория и твърдението за противното не дава право на Китай на абсолютно нищо.“
Легарда пък отбелязва, че допреди няколко години Европа е била предпочитаният китайски партньор в Арктика. Но след като Старият континент започна да „намалява риска“ от Китай и Русия след пандемията от КОВИД-19 и пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г., Пекин се сближи със северния си съсед.
Основните корабни маршрути от Европа до Китай преминават през контролирани от НАТО територии, включително Канада и Гренландия. През последните години Пекин се интересува особено от Северния морски път, който преминава през руски води. Арктическите маршрути „могат да намалят разстоянията на пътуването с 30 до 40 процента в сравнение с традиционния маршрут през Суецкия канал“, пояснил за държавния всекидневник „Чайна дейли“ Ю Юн – учен от MERICS.
Китайските власти съобщиха, че през септември 2025-а контейнеровозът „Истанбулски мост“ е отплавал от Нингбо, в източната провинция Джъдзян, през Северния морски път на Арктика до британското пристанище Феликстоу. И че това пътуване е било „официалното откриване на първия в света арктически контейнерен експресен маршрут между Китай и Европа“, наречен „Китайско-европейски арктически експрес“.
Пекин инвестира също в минни, енергийни и инфраструктурни проекти в северната част на Русия – от въглища близо до Мурманск до дълбоководно пристанище в Архангелск на руското Бяло море, което водещата китайска корабна компания Cosco планирала да използва като своя основна арктическа база. Експертите обаче смятат, че макар москва да е склонна да проучи икономически възможности с Китай, има ограничение в готовността ѝ за сътрудничество.
„Русия си сътрудничи тясно с Китай, но има известна неяснота за допускането им (на китайците) в Арктика, тъй като (руснаците) искат да са хегемон“, посочва Торе Сандвик – министър на отбраната на Норвегия.
Висш представител на скандинавските страни заяви, че осемте арктически държави, включително Русия, не искат Китай да играе каквато и да е официална роля в полярния регион. Но Джеймс Чар – експерт по китайските въпроси в Училището за международни изследвания „С. Раджаратнам“ в Сингапур, посочва, че стратегията на Пекин е да се ангажира с дългосрочно „изграждане на присъствие“ в региона, а не с „безсрамно демонстриране на сила“.
По-голямата част от китайската военна дейност, включително съвместни патрули на военноморските и военновъздушните сили с Русия, е била близо до Аляска – на около 4000 км от Гренландия – според Йо Инге Бекеволд – старши сътрудник в Норвежкия институт за отбранителни изследвания. „Досега няма нито един известен китайски военен кораб, плаващ в Северния ледовит океан“, коментира Бекеволд. Според него, военните ползи от Северноморския път също често са били преувеличавани. Защото тесните му морски пътища и кратките сезони могат да направят корабите уязвими в конфликт и би било трудно за Китай да промъкне ядрени подводници в Арктика през Беринговия проток незабелязано.
Въпреки че пътуването от Северен Китай до Европа може да е по-кратко през Арктика, за износителите в южния производствен център на страната все пак е по-бързо да превозва продукцията си през Суецкия канал до Гърция, казва Бекеволд.
Китайските управляващи, от своя страна, се стремят да представят интересите си в Арктика в граждански, а не в стратегически план. Новият ледоразбивач на MERICS ще може да транспортира стотици пътници и товарни контейнери и ще предложи „луксозно, завладяващо и безопасно“ полярно пътуване за пътниците, обяви пред „Чайна дейли“ Цуй Менг – инженер-проектант на полярни кораби в института.
Източник: Banker.bg
