Китай провежда мащабна операция по картографиране и наблюдение на морското дъно в Тихия, Индийския и Арктическия океан, като изгражда детайлни знания за морските условия, които според военни експерти биха били решаващи при подводна война със Съединените щати и техните съюзници.
Десетки китайски изследователски кораби участват в мисия за картографиране на морското дъно в стратегически важни райони на световните океани. Част от изследванията са свързани с минерални ресурси и риболовни зони, но събраните данни имат и военно приложение – те дават на Пекин подробна картина на подводната среда, в която биха се водили бъдещи подводни сражения.
Изследователският кораб „Дун Фан Хонг 3“, управляван от Океанския университет на Китай, е плавал през 2024 и 2025 г. многократно в райони около Тайван, близо до американската база на Гуам, както и в стратегически части на Индийския океан.
- През октомври 2024 г. корабът е проверявал мощни китайски подводни сензори близо до Япония
- През май 2025 г. се връща в същия район
- През март 2025 г. обследва водите между Шри Ланка и Индонезия, включително подходите към Малакския проток
Официално мисията включва изследвания на утайки и климата, но научни публикации показват, че корабът извършва и подробно картографиране на дълбокото море.
Военноморски експерти твърдят, че тези данни позволяват на Китай:
- да разполага по-ефективно своите подводници
- да открива подводниците на противниците си
„Дун Фан Хонг 3“ е само част от по-широка мрежа, включваща:
- десетки изследователски кораби
- стотици подводни сензори
Анализ на Reuters проследява движението на 42 кораба за период от над пет години.
Макар част от дейността да има граждански цели (риболов, добив на ресурси), девет военноморски експерти потвърждават, че тя има и ясно военно значение.
Корабите картографират морското дъно чрез движение по плътни паралелни линии, покривайки огромни територии в океаните.
„Мащабът показва, че става дума за нещо повече от ресурси“, казва анализатор. „Очевидно Китай се стреми към глобален военноморски капацитет, включително силни подводни операции.“
Освен това Китай комбинира гражданска наука с военни цели – стратегия, известна като „гражданско-военно сливане“.
Данните за морското дъно и водните условия са критични за подводната война:
- Помагат на подводниците да избягват сблъсъци и да се укриват
- Подобряват откриването чрез сонар
- Звукът под вода се влияе от релефа, температурата, солеността и теченията
Китай е извършил най-интензивни изследвания източно от Филипините – район, част от т.нар. „Първа островна верига“, която включва Япония, Тайван и Борнео.
Китайските изследвания обхващат също:
- Индийския океан – ключов за енергийните доставки от Близкия изток и Африка
- Арктика – нов стратегически регион
Китай има амбиция да се превърне в полярна сила до 2030-те години.
Около 2014 г. китайски учен предлага създаването на „прозрачен океан“ – мрежа от сензори, които да дават пълна картина на морската среда.
Проектът получава сериозно финансиране и започва в Южнокитайско море, а по-късно се разширява:
- Тихия океан (източно от Япония, Филипините, около Гуам)
- Индийския океан (включително около Индия и Шри Ланка)
Сензорите събират данни в реално време за:
- температура
- соленост
- течения
- движение под водата
Според експерти тези системи могат да:
- подобрят работата на сонарите
- позволят постоянно наблюдение на подводници
- подпомогнат разполагането на оръжия на морското дъно
Китайски представители открито свързват проекта с морската отбрана.
Комбинацията от картографиране и подводно наблюдение дава на Китай все по-голямо предимство в подводните операции.
„Това показва разширяването на китайската морска мощ“, казва анализатор. „Китай вече има доста добра представа за морската среда, в която планира да действа – както в мирно време, така и във война.“
Китайски изследователи също подчертават, че целта е научните постижения да бъдат превърнати в „нови бойни способности“ за военноморските сили.
Четете още: Китай иска да прокара „Полярен път на коприната“ през Арктика
Източник: Banker.bg
