Американски и китайски представители може да успеят да изгладят много от различията си и да постигнат търговско споразумение, избягвайки сурови мита. Но по един ключов въпрос двете страни остават далеч една от друга: настояването на САЩ Китай да спре да купува петрол от Иран и Русия.
„Китай винаги ще осигурява енергийните си доставки по начини, които служат на националния ни интерес,“ заяви китайското външно министерство пост в X (бивш Twitter), след двудневни търговски преговори в Стокхолм, в отговор на американската заплаха за 100% мито.
„Натискът и принудата няма да доведат до нищо. Китай решително ще защитава суверенитета си, сигурността и интересите си за развитие,“ се казва още в позицията.
Този отговор е особено показателен в момент, когато и Пекин, и Вашингтон изразяват оптимизъм и добра воля за сключване на сделка, която да стабилизира търговските отношения между двете най-големи икономики в света, след отстъпление от високите мита и строгите търговски ограничения. Той подчертава увереността на Китай в твърдия подход към администрацията на Тръмп, особено когато става въпрос за енергийна и външна политика.
Американският финансов министър Скот Бесент заяви след преговорите, че „китайците приемат суверенитета си изключително сериозно“, когато става въпрос за покупки на руски петрол.
„За да не нарушим суверенитета им, те избират да платят 100% мито,“ обясни Бесент.
В четвъртък той нарече китайците „твърди“ преговарящи, но заяви, че това не е спряло преговорите. „Вярвам, че имаме основа за споразумение“, заяви той пред CNBC.
Гейбриъл Уайлдау от консултантската компания Teneo изрази съмнение, че Тръмп наистина ще наложи 100% мито: „Реализирането на тези заплахи ще провали целия напредък и вероятно ще унищожи всякакъв шанс Тръмп и китайският президент Си Дзинпин да обявят сделка, ако се срещнат тази есен.“
САЩ се опитват да ограничат приходите от петрол на Русия и Иран, които финансират военните им кампании – Москва във войната срещу Украйна, а Техеран – бойни групи в Близкия изток.
Когато Тръмп обяви мащабния си митнически план през април, Китай беше единствената страна, която отвърна. Той отказа да се поддаде на натиска от страна на САЩ.
„Ако САЩ упорстват в налагането на мита, Китай ще се бори до край – това е официалната позиция на страната,“ заяви Ту Синцюан, директор на Китайския институт за изследвания на СТО в Пекин.
Според него Китай може би подозира, че САЩ няма да изпълнят заплахата си, и поставя под въпрос дали Тръмп наистина придава голямо значение на борбата с Русия.
Скот Кенеди от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон смята, че Пекин няма да промени позицията си, докато вижда несъответствия във външната политика на САЩ спрямо Русия и Иран, за разлика от последователната подкрепа на Китай към Москва. Възможно е също така Пекин да използва темата с петрола като средство за извличане на отстъпки от Тръмп.
Дани Ръсел от Института за политика на Азия заяви, че Пекин вече вижда себе си като „държавата с козовете в конфликта с Вашингтон“. Той смята, че Тръмп ясно е показал, че иска „забележима сделка“ със Си, така че отхвърлянето на искането на САЩ за спиране на покупките на петрол от Иран или Русия едва ли ще бъде пречка, дори и да доведе до напрежение и забавяне.
„Пекин просто не може да си позволи да се откаже от петрола от Русия и Иран,“ казва Ръсел. „Той е твърде важен стратегически източник на енергия, а Китай го купува на цени на разпродажба.“
Китай разчита на петрол от Русия и Иран
Според доклад на Американската администрация за енергийна информация от 2024 г., между 80% и 90% от иранския износ на петрол отива в Китай. Икономиката на Китай се възползва от над 1 милион барела ирански петрол дневно.
След като иранският парламент предложи да затвори Ормузкия проток през юни, в отговор на американски удари по ирански ядрени обекти, Китай се противопостави на тази идея.
Китай също е важен клиент на Русия, макар че заема второ място след Индия по обем на доставки на руски морски петрол. През април китайският внос на руски петрол е нараснал с 20% спрямо предходния месец – над 1.3 млн. барела дневно, по данни на KSE Institute.
Миналата седмица Тръмп обяви, че САЩ ще наложат 25% мито върху внос от Индия, плюс допълнителен данък заради покупките на руски петрол. Индийското външно министерство заяви в петък, че отношенията му с Русия са „стабилни и изпитани във времето“.
Стивън Милър, заместник-началник на кабинета на Белия дом и ключов съветник на Тръмп, заяви, че президентът е ясен: „не е приемливо Индия да финансира войната в Украйна чрез покупки на руски петрол“.
„Хората ще бъдат шокирани да научат, че Индия почти се изравнява с Китай по обем на покупки на руски петрол,“ заяви Милър по Fox News. „Трябва да бъдем реалисти за това как се финансира тази война.“
Конгресът настоява за действия
Сенатор Линдзи Греъм, републиканец от Южна Каролина, настоява за санкции и мита срещу Русия и нейните финансови поддръжници. През април той предложи законопроект, който би дал правомощия на президента да наложи до 500% мита не само върху Русия, но и върху всяка страна, която „съзнателно“ купува петрол, уран, природен газ или нефтохимически продукти от Русия.
„Целта на този законопроект е да се прекъсне цикълът, в който Китай – комунистическа диктатура – купува петрол на занижени цени от Русия на Путин, с което захранва военната му машина да убива невинни украински цивилни,“ заяви Греъм през юни.
Законопроектът има 84 поддръжници в 100-членния Сенат. Съществува и съответна версия в Камарата на представителите, също с двупартийна подкрепа.
Републиканците заявиха, че са готови да приемат законопроекта, ако Тръмп го поиска, но засега той е поставен на пауза.
Четете още: Световният пазар на труда реагира на търговската война между САЩ и Китай
Източник: Banker.bg
