Китай е продължил да акумулира злато въпреки скока на цените до 3500 щ. долара за тройунция през април, отчитайки най-високия внос от почти година през миналия месец, нараснал с почти 73% спрямо март. Според пуликуваните на 20 май митнически данни, Пекин е внесъл през април общо 127.5 тона жълт метал – най-много от май 2024-а насам.
Според пазарните играчи, един от основните фактори за ръста е решението на Народната банка на Китай да определи нови квоти за внос на някои търговски кредитни институции през миналия месец. Тази мярка е в отговор на засиления интерес на институционалните и дребните инвеститори към скъпоценната суровина в качеството й на спасително убежище при кризи заради търговската война на американския президент Доналд Тръмп.
В сегашната усложнена геополитическа обстановка и продължаващата несигурност в американско-китайските търговски отношения, златото отговаря на всички изисквания за сигурен пристан за авоарите на вложителите, което го прави най-печелившата основна суровина за тази година. Опасенията от потенциално обезценяване на юана в резултат на митническото наддаване между Вашингтон и Пекин, тласкат все повече хора към жълтия метал, въпреки значителния скок на котировките му, в очакване възходът да продължи. „Голдман Сакс груп“ прогнозира, че цените на златото могат да достигнат 4 хиляди долара за тройунция до средата на 2026 година.
През май търговското напрежение между двете най-големи световни стопанства леко се охлади след като те се съгласиха да понижат космическите митнически ставки за период от 90 дни, което доведе до поевтиняване на скъпоценния метал. Централните банки обаче продължават да го купуват, за да диверсифицират деноминираните си в щатски долари активи, оказвайки допълнителна подкрепа на златните котировки.
В тандем със златото расте популярността и на платината, която също е с рекорден внос за последната година в Китай през април. Относителната стабилност на този метал увеличава привлекателността му за инвеститорите. Китайците са най-големите потребители на платина в света. Освен че се използва в бижутерията, суровината намира приложение и в производството на катализатори и на лабораторни устройства. Публикуваните на 20 май митнически данни показват, че Пекин е внесъл общо 11.5 тона платина през април.
Пазарът Шуибей в Шънджън е основен център за накити със своите над 10 хил. търговци на дребно. По оценка на експерта от бранша Янг Янг, броят на търгуващите с „бяло злато“ на пазара се е удвоил през миналия месец. Компанията на Янг, в която тя е генерален мениджър, е един от най-големите дребни търговци на скъпоценния метал на пазара.
Янг посочва, че „някои златарски работилници се опитват да се възползват от скока на търсенето“, но „преходът не е лесен, защото изискванията за обработка на тези два метала се различават значително“. Тя добавя, че фабриките за обработка на платина полагат усилия да задоволят потреблението, а дребните търговци чакат за доставки безпрецедентно дълго.
„Уолстрийт джърнъл“ цитира думите на Едуард Стерк – директор за проучванията в Световния съвет за инвестиции в платина – че в сравнение със златото, платината е сравнително нов играч на пазара. Тя е призната официално едва през XIX век, защото е откривана винаги редом с други метали в рудите и има много висока точка на топене. Той подчертава също, че „бялото злато“ се среща 30 пъти по-рядко от жълтото, което обяснява и факта, че инвеститорите не са чак толкова добре запознати с вложенията в платина в сравнение със златните.
Източник: Banker.bg
