През март Китай е купил най-много злато от повече от година, демонстрирайки, че един от ключовите стълбове на подкрепа за благородния метал остава непокътнат. Народната банка на страната е увеличила златните си резерви за 17-ти пореден месец, добавяйки 160 хил. тройунции (приблизително 5 тона) на фона на геополитическата нестабилност, показват данни от отчета на институцията, публикуван на 7 април. Въпреки че цените на златото са под натиск от по-силния щатски долар, обусловен от конфликта в Близкия изток, постоянните покупки на Пекин са поредното доказателство за дългосрочната стратегическа промяна към диверсификация, далеч от валутните рискове.
Златните запаси на страната са нараснали до 74.38 милиона тройунции (2313 тона) през март от 74.22 милиона през февруари. Пазарната оценка на резервите от жълтия метал обаче се е понижила до 342.76 милиарда долара в края на миналия месец, в сравнение с 387.59 милиарда долара през предишния, показват данните на китайските централни банкери. Това е първият спад на стойността на китайските златни резерви от май 2025 г. насам, дължащ се на най-стръмния месечен срив на златните котировки от 2008 г. насам от 11.52 процента.
Дори с последните сривове, златото достигна рекордни върхови равнища през 2026 г. поради търсенето на сигурни убежища, предизвикано от ред сътресения, последното от които – ескалиращия, широко разпространен конфликт в Близкия изток. Считаният за безопасен актив по време на геополитически сътресения скъпоценен метал, беше засегнат от инфлацията и опасенията за растежа, както и от очакванията за по-високи лихвени проценти след началото на военния конфликт срещу Иран.
Стабилните покупки на световните централни банки обаче помогнаха за поддържане на златните котировки „по време на периоди на нестабилност и ограничаване на спада в момент, когато потоците от инвеститори се забавят“, посочват анализатори от ING Economics. Народната банка на Китай, която прекрати 18-месечната поредица от покупки на злато през май 2024 г., ги възобнови шест месеца по-късно като част от по-широката тенденция централните банки да увеличават златните си запаси. Русия и Казахстан също поддържат силен и дългосрочен интерес към диверсификация на резервите, отбелязва Световният златен съвет.
Някои инвеститори и държави (като Турция) пък продаваха злато, за да набавят ликвидност или да защитят националните си валути по време на кризата.
Източник: Banker.bg
