Китай не само затяга вътрешните екологични регулации, но и систематично преконфигурира политиката си за чуждестранни инвестиции за нисковъглеродни проекти в други страни от няколко години, отбелязват анализатори. Обемът на китайските инвестиции в чуждестранни зелени активи надхвърля 220 милиарда долара. Техният растеж започва през 2022 г. – с развитието на трансграничното регулиране на въглеродните емисии в Европейския съюз и обсъждането на подобни изисквания от други търговски партньори на Китай.
Лабораторията за индустриална политика Net Zero в университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор (САЩ) публикува проучване
„Зеленият скок на Китай: Бързо нарастващи инвестиции в чисто производство в чужбина“.
То се основава на китайска база данни за китайски преки чуждестранни инвестиции в нисковъглеродни технологии. Тази база данни съдържа информация за 461 проекта, обявени от Китай за изпълнение през 2011-2025 година.
Авторите на изследването заключават, че скокът в китайските инвестиции в чуждестранно зелено производство е безпрецедентен – над 200 милиарда долара по цени от 2024 година.
Ускорението на темповете на растеж на инвестициите започва през 2022 г. и оттогава са стартирани 387 проекта (165 само през 2024 г.). Очевидно е, че китайската експанзия всъщност е съпътствала развитието на трансграничното регулиране на въглеродните емисии в Европейския съюз (влязло в сила през 2023 г.).
Мотивите на китайските компании, според изследователите, може да са свързани с желанието да получат
достъп до суровини, както и контрол върху проекти за зелени технологии в страните получатели.
Това ще позволи на китайските компании да разширят доставките си на „чисти“ стоки към трети страни, чиито власти затягат екологичните разпоредби, както и да придобиват активи и технологии на ниска цена в началото. Една от стратегиите остава придобиването на „лесни активи“ – това включва лицензиране на технологии, договорно производство и сделки с OEM производители (продажба на стоки под местни марки). Това позволява на китайските компании да запазят достъпа си до пазарите на други страни без големи инвестиции.
От Ney Zero отбелязват, че търговските бариери на САЩ в момента принуждават китайските инвеститори да се съсредоточат върху страни от Южна Америка, Централна и Средна Азия и Близкия изток.
Повече от 75% от проектите, включени в базата данни, са стартирани в страни от Глобалния юг
или на развиващи се пазари – в съответствие с китайската инициатива „Един пояс, един път“. Същевременно, през 2024 г. китайски компании за първи път инвестират в нисковъглеродни проекти в Централна Азия и Кавказ.
Анализаторите отбелязват, че
от 2022 г. насам се наблюдава диверсификация на инвестициите.
Преди пандемията слънчевата енергия доминираше, но от 2021 г. китайските компании започнаха да инвестират в материали за батерии, производство на батерийни инсталации, електрически превозни средства, зарядни устройства, вятърна енергия и производство на „зелен“ водород.
Забележима тенденция е
растежът на броя на инвестициите в мегапроекти –
обемът на инвестициите в повече от 60 такива инициативи надхвърля 1 милиард долара.
Трябва да се отбележи, че Китай постоянно увеличава усилията си за изграждане на зелена икономика: в края на август китайските власти обявиха въвеждането на ограничения за емисиите на парникови газове от 2027 година. Това не само ще позволи развитието на нисковъглеродни технологии в страната, но и ще доближи китайския пазар на въглеродни емисии до европейския. Този подход очевидно е актуален за Китай в контекста на преориентацията на доставките на стоки към ЕС и други пазари поради продължаващия тарифен конфликт със Съединените щати.
(по материали от чуждестранния печат)
Източник: Banker.bg
