Нидерландецът Клаас Нот е най-вероятният наследник на Кристин Лагард начело на Европейската централна банка, въпреки че други кандидати са по-квалифицирани, показва проучване на агенция „Блумбърг“ сред икономисти. Нот, чийто мандат като ръководител на Централната банка на Нидерландия приключи миналата година, води класацията, която поставя шефа на Банката за международни разплащания Пабло Ернандес де Кос на второ място, а президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел на трето.
Същевременно, анкетираните посочват члена на изпълнителния борд Изабел Шнабел като най-подготвена и притежаваща най-добри умения да поеме поста от Лагард, когато мандатът ѝ изтече следващата година. Де Кос – бивш председател на Банката на Испания – е втори, а Нот е плътно зад него по този показател.
Проучването се появява дни след като хърватинът Борис Вуйчич получи номинацията да стане вицепрезидент на ЕЦБ от юни – първата стъпка от двугодишното пренареждане на изпълнителния борд на базираната във Франкфурт институция. Назначаването на Вуйчич, който произхожда от Източна Европа, оставя вратата отворена за кандидати както от север, така и от юг да се състезават за позицията на Лагард. А по-умерената му „ястребова“ нагласа е малко вероятно да бъде основен проблем, тъй като служителите на еврозоната се стремят да постигнат баланс между профилите на двамата водещи политици на ЕЦБ.
Който и да надделее, ще наследи институция, която ще трябва да работи в далеч по-непредсказуем глобален контекст, като последните седмици подчертават колко бързо могат да бъдат поставени на изпитание геополитическите и институционалните норми.
Участниците в проучването оценяват икономическата степен и професионалния опит в централна банка като най-важни за един президент на ЕЦБ. Кариера във финансите и опит в управлението на парична институция също се считат за полезни, както и престоят в политиката и други европейски институции. Да бъдеш представител на нежния пол – ключов момент в минали избори за лидерство – е сред най-маловажните съображения, според анкетата.
Слухове за фаворити се носят от месеци, като се насочват главно върху Нот и де Кос. И двамата са високо ценени и са хвалени публично от самата Лагард. Нот „притежава интелекта, има издръжливостта, способен е да привлича хора и това е умение, което е рядко и е много необходимо“, каза тя през октомври 2025 година. А де Кос описва като „фантастичен екипен играч“ и „много задълбочен икономист“.
Нот беше един от най-влиятелните служители на ЕЦБ през 14-те си години в управителния съвет, като в крайна сметка зае по-умерена позиция след като започна кариерата си с ястребов подход. Той също така помогна за запазването на глобалната регулаторна координация непокътната по време на периоди на пазарен стрес като председател на Съвета за финансова стабилност.
Лагард насърчи и германката Шнабел, заявявайки миналия месец, че има „много, много добри кандидати и Изабел е една от тях“. Професор по икономика и съветник на германското правителство, преди да се присъедини към ЕЦБ през 2020 г., Шнабел участваше в ключови дебати по-активно от много свои колеги и се е превърнала в официалния икономист, когото най-много слушат. Въпреки че е смятана за най-способния кандидат, пред нея има ред препятствия, тъй като назначенията в ЕЦБ не подлежат на подновяване и все още няма ясни доказателства за вратичка. Политическата й позиция – в най-ястребния край на спектъра – също може да бъде препятствие.
Като цяло, „вероятно ще се търси някой с по-центристки позиции, който да поддържа консенсусния характер и да успокоява поляризираните елементи на Управителния съвет“, смята Анджей Шчепаняк – бивш икономист от ЕЦБ, който сега работи в „Номура“.
Въпреки че Нот, де Кос и Нагел биха се вписали в този списък, техните правителства все още не са разкрили плановете си на този ранен етап. Нидерландия и Германия не са коментирали публично, въпреки че Ларс-Хендрик Рьолер – бивш икономически съветник на канцлера Ангела Меркел – заяви, че е време един от неговите сънародници да поеме президентския пост.
Испания иска още едно място в Изпълнителния борд, след като сегашният вицепрезидент Луис де Гиндос напусне поста през май, според министъра на икономиката Карлос Куерпо. Други кандидати, считани за вероятни или квалифицирани наследници на Лагард, включват Франсоа Вилроа де Гало от Франция и Фабио Панета от Италия, чиито страни са заемали председателския пост поне веднъж. Както и Оли Рен от Финландия, който се класира втори в надпреварата за вицепрезидент.
Сред по-малко вероятните варианти, според участниците в проучването на „Блумбърг“, са президентът на Европейската инвестиционна банка Надя Калвино от Испания и Йорг Кукис – временно изпълняващият функциите на финансов министър на Германия след разпадането на последното ѝ правителство.
На фона на спекулациите, си струва да се припомни, че все още може да се появи и изненадваща кандидатура, тъй като самата Лагард не беше сред фаворитите преди да бъде номинирана.
Повечето анкетирани очакват решение през второто тримесечие на 2027 г., въпреки че някои виждат по-ранна сделка. Почти половината смятат, че това ще бъде част от по-широк пакет, който включва замяната на главния икономист Филип Лейн, а други 25% очакват тристранно споразумение, включващо и мястото на Шнабел.
Източник: Banker.bg
