Световното първенство в САЩ, Канада и Мексико започва днес. То стана историческо по много причини, а една от тях е рекордният брой участици – цели 48. Това означава и рекорден брой мачове – 104. Това са цели 40 срещи повече от Мондиал 2022, където бяха проведени 64 сблъсъка, а участниците бяха 32. Повече мачове със сигурност означава повече голове, но и повече шансове за страхотни вратарски изяви. А накрая „Златната ръкавица“ взима стражът с най-много мачове без допуснат гол. В тази статия можете да следите класирането на вратарите с най-много „сухи мрежи“.
Кои вратари са печелили „Златната ръкавица“ на световно първенство?
Наградата, която днес познаваме като „Златната ръкавица“, за пръв път на световни финали се е връчила на специалния за нас Мондиал 1994. Тогава тя се нарича наградата „Лев Яшин“ и я печели белгиецът Мишел Прюдом, които запазва две „сухи мрежи“. На Световното първенсто през 1998 г. носител на наградата е Фабиан Бартез, който не допуска гол в 5 мача. Също с толкова „сухи мрежи“ е и Оливер Кан, който печели наградата на Мондиал 2002. 4 години по-късно, отново с 5 „сухи мрежи“ носител е Джанлуиджи Буфон.
От Мониал 2010 наградата вече се нарича „Златната ръкавица“. Тогава я печели Икер Касияс, който също не допуска гол в 5 мача. На Световното в Бразилия през 2014 г. Мануел Нойер запзава 4 „сухи мрежи“ и печели наградата. На Мондиал 2018 носител е Тибо Куртоа с 3 мача без допуснат гол. И на последното Световно – в Катар през 2022 г., Емилиано Мартинес печели „Златната ръкавица“, отново с 3 „сухи мрежи“.
„Златна ръкавица“: Класиране на най-добрите вратари, запазили най-много „сухи мрежи“ на Мондиал 2026
- Раул Ранхел (Мексико) – 3 сухи мрежи
- Унай Симон (Испания); Емилиано Мартинес (Аржентина); Алисон Бекер (Бразилия) – 2 сухи мрежи
- Ангъс Гън (Шотландия); Патрик Бийч (Австралия); Яхия Фофана (Кот д’Ивоар); Возиня (Кабо Верде); Лоурънс Ати-Зиги, Бенджамин Асаре (Гана); Максим Крепо (Канада), Мат Фрийз (САЩ); Ясин Буну (Мароко); Орландо Джил (Парагвай); Ернан Галиндес (Еквадор); Елой Руум (Кюрасао); Зион Сузуки (Япония); Тибо Куртоа (Белгия); Алиреза Бейранванд (Иран); Майк Менян (Франция); Диого Коста (Португалия); Джордан Пикфорд (Англия); Камило Варгас (Колумбия); Доминик Ливакович (Хърватия); Ронуен Уилиамс (ЮАР) – 1 суха мрежа
Източник: Актуално
