През април и май тази година пътувах из Непал – пиковият сезон за трекинг, често представян като „най-доброто време за посещение“, пише репортер на BBC.
Почти всеки онлайн гид обещаваше ясни небета и приятни температури. Вместо това ме посрещна мъглив, замърсен въздух и ниска видимост, особено в по-ниските части. Ранните мусони преминаха през страната, временно изчистиха дима, но го замениха с проливни дъждове, за които не бях подготвен. Разликата между очакването и реалността беше стряскаща.
Глобален проблем
Това не е проблем само на Непал; пътуванията по целия свят се сблъскват с климатично обусловени промени – Австралия отчете най-горещия си месец март в историята, в Япония цъфтежът на вишните настъпва все по-рано. По цял свят по-дългите лета, по-кратките зими и непостоянните „фалшиви пролети“ вече са рутина.
Затоплянето на планетата от около 1980 г. насам прави горещите вълни, сушите и наводненията по-чести и по-тежки“, казва Джонатан Ърдман, старши метеоролог в The Weather Company.
По думите му, и трите от тези явления са най-често през лятото, когато се пътува най-много.
Непредсказуемостта обаче вече обхваща цялата година. „Изключително влажни и сухи периоди могат да се случат по всяко време на годината – включително в междинния сезон – ако атмосферните модели останат застопорени за по-дълго“, допълва Ърдман.
Традиционно „най-доброто време за посещение“ означаваше пика на туристическия сезон: баланс между добро време и лесен достъп до изживявания. С времето съветите станаха по-прецизни. Пътеводител за Италия например може да препоръча април и октомври за по-малко тълпи, февруари за Карнавала във Венеция или януари за ски в Доломитите – периоди, които отразяват по-специфични преживявания отвъд просто „доброто време“.
Въпреки тези уточнения, остава предположението, че сезоните ще се държат, както винаги са го правили. Онзи гид за ски в Доломитите вероятно няма да спомене, че снеговалежите в Европа вече са ненадеждни.
Ненадеждни прогнози
Джулиана Шреста, съосновател на Duluwa Outdoors – компания в Непал, която организира образователни активности на открито – казва, че тази непостоянност е едно от най-големите им предизвикателства.
Преди, ако клиентите питаха за снежен трек през декември, можехме да предложим места като базовия лагер на Анапурна. Сега е трудно да кажем с увереност дали условията ще са подходящи. Вече просто не знаем“, добавя Шреста.
Това „вече просто не знаем“ звучи твърде познато. Срещам го в пътуванията си, в разговори с местни гидове и все по-често – в академични изследвания. Учените от Станфорд, например, са установили, че затоплянето може да прави дори краткосрочните прогнози по-малко надеждни.
Защо тогава тази реалност често липсва в туристическите съвети и планове? Част от проблема е в начина, по който се предава информацията – или не се предава.
Шреста отбелязва, че в големите туроператори разделението на екипи често означава, че човекът, който продава пътуването, никога не е стъпвал на дестинацията. „Така че, когато става дума за критични детайли като текущите метеорологични условия или дори елементарен съвет като „вземете маска заради замърсяването“, те или не знаят, или не смятат, че е нужно да го кажат“, обяснява тя.
Има и страх да не се изплашат потенциалните клиенти – риск, който някои компании не са готови да поемат. Но премълчаването на климатичните реалности има последствия: пътешествениците пристигат неподготвени, преживяването е лошо, а местните бизнеси и репутацията им понасят удар.
Няма нищо лошо в желанието да печелиш пари. Но третирате ли клиентите като цифри, или ги насочвате към добре обмислено преживяване, с прозрачност?“, пита Шреста.
Нагласата е важна
Разликата между очакванията и реалността се задълбочава и от нагласите на пътуващите.
Те не изграждат представа за едно място на база реалността, а на база идеализиран образ, който не се обновява“, казва пътеписецът и журналист Лора Хол.
Част от това идва от нежеланието да се приеме, че някои пътувания просто вече не са същите. Социалните мрежи засилват това разминаване, като добре обмислените клипове рядко разкриват в кой сезон са заснети.
Към това се добавя и факторът време – повечето хора резервират месеци предварително. „Малко вероятно е, докато резервирате, да попаднете на новинарска статия, която предупреждава, че температурите ще стигнат над 40°C“, казва Хол.
Нови преживявания извън пика на сезона
Решението, според Шреста, не е в обвиненията, а в съпричастността – и адаптацията. За туроператорите подготовката на пътуващите за непредвидени ситуации вече е абсолютен минимум. Това може да означава обновени списъци за багаж при непостоянно време, реалистични очаквания, насърчаване на цялостна застраховка, гъвкави условия за резервация и план Б при провалени маршрути. Ключово е и да има система за реакция при кризи на място, включително екстремно време и природни бедствия.
В Duluwa Outdoors разчитат на местен опит, като гарантират, че гидовете са посещавали дестинацията наскоро. „Не можем да предскажем точните условия при резервация, но това ни помага да даваме актуална информация по-близо до датата на пътуването“, казва Шреста. Решаващо е и задълбоченото уточняване защо клиентът иска дадено пътуване. „Не вярваме в обобщения като „септември е най-доброто време““, допълва тя.
С нарастващите климатични аномалии все повече туристи се насочват към пътувания извън пиковия сезон, с бонус – по-малко тълпи и по-добри цени.
Виждаме този тренд в Европа, като резервациите за популярни летни дестинации като Италия, Испания и Португалия се изместват към пролетта и есента“, казва Сузане Ети, мениджър „Глобално въздействие върху околната среда“ в Intrepid Travel.
Пътуванията извън сезона набират скорост и заради търсенето на нови, нишови преживявания. Шреста отбелязва ръст на вътрешните резервации през този мусон, като хората активно търсят водопади, зелени хълмове и мъгливи гледки. Макар социалните мрежи да усилват това любопитство, самите климатични промени също допринасят. Сезони, някога смятани за „твърде мокри“ или „неудобни“, започват да изненадват пътешествениците. „Хората мислят, че юни в Непал означава проливни дъждове, но вече невинаги е така“, казва Шреста.
Всичко това не означава, че гидовете с „най-доброто време за посещение“ ще изчезнат. Но разчитането единствено на историческите сезони вече не е достатъчно. За да останат гъвкави, днешните пътешественици се обръщат към местни съвети. В Непал, например, попаднах на много публикации в Reddit от местни, които предупреждаваха за нарастваща мъгла в трековите региони – информация, която щеше да ми е полезна по-рано. Освен социалните мрежи, сайтове като Travellerspoint предлагат форуми за обмен на актуална информация. Нишови платформи също се включват с хиперлокални данни: Surfline дава ежедневни прогнози за хиляди сърф локации по света; Windy визуализира вятър, дъжд и бури в почти реално време; а приложения за качество на въздуха като IQAir вече са задължителни за по-чувствителните пътуващи.
Няма как да се избегне – начинът, по който пътуваме, ще трябва да се променя още повече. Екстремните климатични смущения само ще се засилват, дори ако глобалното затопляне остане в рамките на 1.5°C, предупреждава Междуправителственият панел по изменение на климата.
Ети вижда това като необходим момент за преосмисляне и обновяване. „Тази реалност ни дава шанс да преразгледаме как проектираме пътуванията, да останем гъвкави и да изградим бъдеще за туризма, което наистина е по-добро. Бъдеще, в което дестинациите могат да се развиват устойчиво и да предлагат на пътешествениците по-богато и смислено преживяване от сегашното“, добавя тя.
Източник: Economic.bg
