След десетилетие на масивни инвестиции в дигитализация, FMCG индустрията (бързооборотни стоки) се изправи пред неочакван таван: малките търговци масово отказват да използват официалните B2B приложения. Въпреки че сегментът на фрагментираната търговия (малки квартални магазини и павилиони) се оценява на над 5 трилиона долара глобално, едва 15% от поръчките в него минават през дигитални платформи. Останалите 85% все още разчитат на хвърчащи листове, телефонни обаждания и посещения от търговски представители.
Точно в този технологичен разлом се позиционира софийският стартъп nFuse, основан от Стоян Иванов и Стефан Радов – бивши директори в Coca-Cola. Вместо да се опитват да променят навиците на „човека зад щанда“, те адаптират технологията към него.
Привлякохме инвестиция в размер на 2 млн. долара, съфинансирана от Eleven Ventures и LAUNCHub Ventures. Значителна част от средствата ще бъде насочена към продуктово развитие и R&D, включително разширяване на AI възможностите, интеграция на плащания и развитие на predictive intelligence на платформата“, споделиха от компанията пред Economic.bg.
Армия от AI агенти
Традиционният подход на големите брандове досега бе праволинеен: изграждат се сложни портали с каталози и аналитични инструменти, след което търговските представители се опитват да „образоват“ собствениците на малки магазини как да ги използват.
Индустрията проектираше софтуер за хората в централите, които искат графики и таблици. Но на терен приоритетът е скоростта. Търговецът не иска да учи нов интерфейс, за да зареди десет каси бира“, коментира Стоян Иванов.
Резултатът от този разминаващ се фокус е статистически провал: между 80 и 95% от B2B e-commerce проектите в сектора не достигат заложените цели за активни потребители.
nFuse намира начин да разплете този възел, като влиза в каналите, които търговците вече използват – WhatsApp и Viber. Ключовата иновация обаче не е в самия чат, а в начина, по който се обработва информацията под повърхността. Стартъпът не предлага ново приложение, платформата им представлява „невидим“ слой под иначе добре познатия интерфейс на чат приложенията. Накратко: търговецът изпраща снимка на празен рафт, гласово съобщение или кратък текст, а AI моделът на nFuse превръща този неструктуриран вход в прецизна поръчка в ERP системата на производителя.
Не сме чатбот с менюта. nFuse използва LLM модели (Large Language Models), които в реално време анализират свободен текст, гласови съобщения и снимки. Търговецът пише или говори естествено: „Трябват ми 2 каси бира и чипс“, а нашите AI агенти интерпретират заявката, съпоставят я с каталога на дистрибутора, който може да съдържа хиляди SKU-та ( единици за управление на запасите – бел. ред.), и генерират структурирана поръчка“, обясняват основателите пред Economic.bg.
Технологичният залог тук е в прецизността на изкуствения интелект. Системата трябва да разпознава жаргон, лошо качество на звука и неясни снимки, като ги съпоставя с конкретни SKU кодове от складовата наличност. Компанията твърди, че този модел повишава проникването до 70% – драстичен скок спрямо индустриалния стандарт.
Технологичната архитектура на nFuse не разчита само на готови решения, като GPT-4 или Gemini. Компанията е разработила хибриден модел:
Използваме водещи LLM модели като фундамент, но сме изградили собствен слой от 30+ специализирани AI агенти, оптимизирани за FMCG контекст. Те са обучени на специфични индустриални данни – продуктови каталози, търговски жаргон и регионални вариации в наименованията. Системата се учи от контекста на всеки купувач – ако търговецът веднъж поправи грешка, тя не се повтаря.“
Как се прескача IT бюрокрацията
Една от най-големите пречки пред големите корпорации е тромавата интеграция на нов софтуер, която често отнема година и половина. nFuse твърди, че съкращава този процес до два месеца чрез комбинация от готови конектори към основните ERP системи (като SAP или Oracle) и специфична API-first архитектура. Този интеграционен слой „превежда“ неструктурираните чат заявки в стандартизирани поръчки, готови за склад, което елиминира нуждата от тежки IT проекти от страна на клиента.
Кой плаща сметката?
За да гарантира масово използване, nFuse залага на стратегия, при която крайният потребител (търговецът) не понася финансова тежест.
Плаща производителят или дистрибуторът, а не търговецът. За него услугата е безплатна, което е ключово за високите нива на използване“, поясниха от компанията.
Монетизацията не следва стандартния SaaS модел с фиксирана такса, а е обвързана с обема на транзакциите и реално постигнатите резултати, като ръст в приходите или брой успешно обработени поръчки. Цената на поръчка слиза под 1 долар спрямо 5 до 20 пъти по-висок разход при традиционните канали, твърдят от компанията.
С привлечения капитал nFuse планира не само географско разширяване в Европа, EMEA и САЩ, но и пълна трансформация на търговските взаимоотношения. Следващата стъпка е интеграцията на разплащания и микрокредитиране директно в чата, превръщайки Viber и WhatsApp в пълноценни финансови инструменти за малкия бизнес.
В свят, който прелива от сложни приложения, българският стартъп залага на парадокса: най-мощната технология е тази, която остава незабележима за потребителя.
Източник: Economic.bg
