Цените на бензина и дизела в Европа се повишават паралелно с петрола заради войната с Иран и прекъсванията, засягащи доставките от страните от Персийския залив.
Сортът „Брент“ за кратко достигна 119 долара за барел два пъти след началото на съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари. Ефектите от колебанията в цените на нефта вече се усещат от домакинствата в целия континент, където данъците формират значителна част от крайната цена на горивата.
Каква част от цената на горивата е данък?
Къде в Европа потребителите плащат най-много данъци върху горивата? Каква част от цената на бензина и дизела отива за данъци? И кои държави са най-скъпи и най-евтини по отношение на горивата? На тези въпроси дава отговор анализ на Euronews.
Първият и най-важен показател е делът на общите данъци – включително акциз и ДДС – в цената на горивото. Те съставляват повече от половината от цената на бензина (А 95) в ЕС, според изчисления на Euronews Business, базирани на данни от Европейската комисия към 16 март 2026 г.
В рамките на ЕС този дял варира от 43.9% в България до 57.8% в Словения, като в 20 държави членки общите данъци надхвърлят 50% от цената на бензина.
Средното ниво за ЕС е над 52%.
Сред четирите най-големи икономики в ЕС, Италия има най-висок данъчен дял – 55%, следвана от Германия (54.5%), Франция (53%) и Испания (45%).
При дизела общата данъчна тежест е по-ниска – средно 44.6% в ЕС. Само четири държави имат данъци над 50%: Малта (54.3%), Италия (51.1%), Ирландия (50.6%) и Словения (50.1%).
Делът е под 40% в Естония (37.6%), Испания (38%), Швеция (38.5%) и България (39.7%).
Сред най-големите икономики на ЕС, Италия отново има най-висок данъчен дял при дизела (51.1%). Франция (46.8%) и Германия (45.4%) са близо до средното за ЕС, докато Испания (38%) е сред страните с най-нисък дял в Европа.
Класациите по данъци се различават при двата вида гориво. Гърция е на четвърто място по данъци върху бензина, но на 20-о при дизела. Финландия и Нидерландия са с около десет позиции по-нагоре при бензина спрямо дизела, докато Литва е на 18-о място при бензина, но на осмо при дизела.
Данъчни ставки спрямо реално платени данъци
Общият размер на платените данъци в евро може да се различава от процентния дял, тъй като цените на горивата преди облагане варират значително. Например Словения има най-висок процентен данък върху бензина (57.8%), но потребителите плащат 0.83 евро на литър, което я поставя едва на 17-о място в ЕС по абсолютна стойност.
Данъците на литър варират от 0.58 евро в България до 1.24 евро в Нидерландия. Според данни на Евростат към 16 март, средното за ЕС е 0.96 евро, като стойностите надхвърлят 1 евро в Дания, Германия, Финландия, Гърция, Ирландия и Франция.
Използвайки същите данни, платените данъци на литър варират от 0.58 евро в България до 1.24 евро в Нидерландия, със средно ниво за ЕС от 0.96 евро. Над 1 евро те са в Дания, Германия, Финландия, Гърция, Ирландия и Франция.
При крайните цени на бензина (А 95), включително данъци, в ЕС достига 1.84 евро за литър. Най-скъпите държави са Нидерландия (2.26 евро), Дания (2.18 евро), Германия (2.09 евро), Финландия (1.96 евро) и Гърция (1.92 евро).
За сравнение, най-ниските цени на А 95 са в България (1.33 евро), Малта (1.34 евро), Кипър (1.42 евро), Словения (1.44 евро) и Словакия (1.52 евро). В Турция цената е около 1.22 евро според Petrol Ofisi.
При дизела данъците средно са 0.87 евро на литър в ЕС и надхвърлят 1 евро само в Италия (1.04 евро) и Дания (1.01 евро).
Най-ниски номинални данъци плащат потребителите в България (0.57 евро), Малта (0.66 евро) и Кипър (0.66 евро).
Най-високите цени на дизела са в Нидерландия (2.26 евро), Дания (2.21 евро), Германия (2.15 евро), Финландия (2.11 евро) и Италия (2.03 евро).
Най-ниските цени на дизела са в Малта (1.21 евро), България (1.44 евро), Словения (1.48 евро), Словакия (1.53 евро) и Кипър (1.59 евро).
Фискални и екологични политики
Според Tax Foundation, данъците върху горивата в много страни от ЕС включват и екологични налози, начислявани на литър. Например поне осем държави членки прилагат въглероден, енергиен или друг екологичен данък като част от общия акциз.
ЕС определя минимално ниво на акциза. Въпреки това държавите членки могат да въвеждат по-високи национални ставки, за да постигнат собствените си фискални, екологични и икономически цели. Разходите и маржовете при рафинирането и дистрибуцията също влияят върху крайните цени за потребителите, според Европейската централна банка.
Източник: Economic.bg
